„Литературата все още може да ни спаси от бъдещето“
Николай Генов е преподавател, доктор по теория на литературата, главен асистент в Института за литература към БАН. Млад човек, който обича книгите и мечтае да пали пламъка на тази любов у повече млади хора. Задава ли се краят на литературата? Какво има да ни каже днес жанр като научната фантастика? Как се вписва човешкото в недрата на машината и машината – в сърцето на човека? Какво си струва да научи Марк Зукърбърг от мъдрия Станислав Лем, докато създава прословутата метавселена?
142„Да се събудим от съня, че сме нечии жертви“
„Как да върнем цената на думите? Като спрем да се замерваме с тях. Това, че кликваме върху различни линкове, не значи, че не можем да си говорим и да се изслушваме понякога.“ Само ние имаме 24 май и 1 ноември, деня на буквите и този на хората, които ги превръщат в съзидателна сила. Иван Ланджев е преди всичко поет, но работи начело на творческия екип в рекламна агенция. Той е от малкото хора, които истински обичат думите, но и нещо по-рядко – думите го обичат. Ще поговорим за будителите и онези, които те будят. За думите и делата. За будителите, будите и будалите. За надеждата. За магията на словото в дигиталния свят и смисъла, който ще загубим, ако забравим за нея.
143„Ние просто не сме мъдри…“
Фаталните 13 години са минали от това интервю с Антон Дончев, а думите му звучат дори по-актуални сега. Днес писателят си отиде на 92-годишна възраст. „Как ще изглежда светът след век? Не знаем нищо – дали целият тоя ужас, който в момента се развива, няма да създаде ново направление на науката. Дали няма да се пръкне някой микроб… Работата е там, че в момента на човечеството му липсва изкуството да синтезира.“ „Хората имат усещане за липса на справедливост. Голямата загуба на тези последни 20 г. е объркването за мястото на духовното и материалното в живота на личността и на обществото.“
144„ИИ се справя с все повече задачи. Въпросът е какво искаме нататък?“
Проф. Преслав Наков е специалист в обработката на естествен език, нареждат го сред топ учените в направлението в световен план. Кои са най-актуалните посоки, от които да очакваме новини в света на изкуствения интелект и конкретно в обработката на текст? Къде ентусиазмът идва в повече на фона на реалността? Близо ли сме до генералния ИИ, който може да наподоби и дори задмине човека? Възможен ли е изобщо той? Трябва ли това да ни плаши, или напротив – да ни изпълва с ентусиазъм за бъдещето?
145„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“
Йордан Даракчиев води единствения у нас модул, в който само за година човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на изкуствения интелект. Как така Йордан, астрофизик по професия, създава това начинание, което вече за 5-и път дава основните познания на толкова хора? Как завършилите модула продължават в научни институти, във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи и дори създават свои начинания? Какво се изисква, за да успееш в света на машинното самообучение? С какво този тип технологии помагат да опознаем света, в който живеем? Кои са най-вълнуващите посоки, в които да очакваме новини, свързани с изкуствения интелект?
146„Днес дори разумните аргументи не убеждават“
Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство. Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?
147„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“
INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона. Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години. Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател? Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?
148„Мечтите трябва да са амбициозни!“
Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия. Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100. „Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?
149„Светът е твърде прекрасен, за да го доизмисляме виртуално“
„Хората много лесно и охотно слагат сърца, обясняват се в любов, сипят приятелство. То не би могло да бъде реализирано в подобни количества в реалността, защото изисква много по-реални усилия.“ „Мисля, че когато причиняваш болка някому, част от нея полепва и по теб. Онлайн сме ограбени от това – и да, неслучайно казвам „ограбени“. Да чувстваш чуждата болка е знак, че си жив.“ Петя Кокудева е сладкодумен майстор на словото, умее с шепа изречения да разкаже дълбока история. И, дори невъзможното, да го прави не само за възрастните, но и за децата. Тя е от хората, които не спират да пътуват – и творчески, и физически. Писателка с много награди за детски произведения и пътеписи, Петя е човек на света, който знае какво да поиска от него. За пътя си говорим – този по света, този надолу по фийда и този съм себе си. Този на всеки от нас и на всички ни като цивилизация по стръмнините на днешния ден, под светлината и сенките на технологиите. Какво ли ни очаква зад завоя?
150„Създаването на софтуер е колективен спорт. Екипът е по-силен от индивида“
Докога програмистите ще са толкова търсени у нас? Как изглежда бъдещето на този атрактивен сектор? Какво трябва да направим, за да му осигурим по-добри перспективи? С какво се отличаваме и какво реноме имат по света българските айти специалисти? Струва ли си днес да се насочите към програмирането като професионално поприще? Вели Пехливанов е гост, който може да даде смислени отговори на тези въпроси. Той е съосновател на “Resolute Software”. С колеги и съмишленици създават софтуерната консултантска компания, която иска да предложи свой модел и вече работи с клиенти от 4 континента. С какво ли е различна и впечатляваща тяхната идея?
151„Има ли безсмислени знания? Според мен не“
Има ли безсмислени знания? С какво може да се окаже полезно да знаем коя е столицата на ЧАД? Може ли общата култура отново да е ценност? Атанас Атанасов влезе задълго и незабравимо в домовете на хората, които следят „Последният печели“, играта, водена от Орлин Горанов по БНТ 1. Той изравни рекорда от 18 поредни победи и остави впечатляваща следа със знанията си в безброй области, с бързата си мисъл, но също и с дружелюбното си излъчване. Ще поговорим за фактите, които си струва да знаем и предизвикателствата, които е добре да отправяме от време на време към мозъка си, за да го опазим в бомбардировката от информация на фона на дефицита на знание и обезценяването на общата култура. И за финал: очаква ви въпрос с награда, който ще ви накара сериозно да помислите…
152„Проблемът е, че станахме богоравни в главите си“
„Изведнъж се видя колко много всъщност са се раздалечили хората.“ Защо емпатията падна жертва на улавянето ни в социалните мрежи? Как да си я върнем? Защо егоизмът и стремежът към самодостатъчност се превърнаха в основната пречка пред това да сме щастливи? Ани Владимирова e психолог с дълъг и пъстър опит, с винаги интересна гледна точка. Позната от многобройни телевизионни проекти, тя е и създател на първия у нас сайт за електронна терапия, още през 2003-а. Срещаме се, за да поговорим за големите предизвикателства пред „малкия“ човек. За неусетните промени, които ни донесоха технологиите. За това, че те ни накараха да се почувстваме богоравни, макар да сме все същите крехки и раними същества. За инстинктите, които един ден ще ни накарат отново да ценим информацията.
153„Егоизмът е враг на предприемача“
1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат днешният ни гост и неговият екип. Марио Пешев е впечатляваща личност с историята, с успехите, а най-вече – със светогледа си. WordPress направи така, че днес всеки да може да има своето достойно място в мрежата. А Марио е автор на „парчета“ от кода, които използва днес всеки един от стотиците милиони сайтове, базирани на платформата. Неговата компания DevriX е сред 20-те най-търсени WordPress агенции в света. Какво е да имаш свое „парченце код“ в WordPress? Какво се променя, когато от ентусиаст изведнъж се оказва начело на 50 души в свое начинание? Как изглежда бъдещето на дигиталния свят според Марио? А… дали и след десетилетие той ще ползва като запазена марка брадата си?
154„Проблемът е в хората, не в правото“
Защитени ли са наистина данните ни онлайн? Какви правила да спазваме, за да не бъдем изненадани неприятно? Как да сме сигурни, че не нарушаваме нечии авторски права и какво да правим, ако някой нарушава нашите? А чии ще са правата за „произведенията“ на изкуствения интелект? И в онлайн света правото има огромно място. Рядко се сещаме за него, а сферата е изключително важна. Христина Богиа е доктор по право, специализирала е в областта на всички тези важни теми, които технологиите отварят в юридическата наука. Преди няколко години, разочарована от системата, решава да смени попрището си и навлиза в софтуерния бранш. Ще потърсим заедно отговора на всички тези въпроси. Ще се насочим към пресечните точки на технологиите, правото и правата на всеки от нас. Ще обсъдим много полезни ежедневни съвети, които могат да са полезни на всеки потребител. И, не на последно място, ще се докоснем до гледната точка на един смислен млад човек с особен поглед към толкова актуалната винаги у нас тема за неработещата съдебна система.
155„До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“
Наистина ли само до 5 години технологиите, задвижвани от ИИ, ще навлязат във всяка човешка област? Как ще изглежда животът ни тогава? Закъснели ли сме с опитите да въведем етични правила в този тип разработки? Идва ли времето на генералния изкуствен интелект? Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН. Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като научна фантастика. Когато обаче дадем думата на доказан учен и от него чуем дори по-смели прогнози, нещата изглеждат съвсем различно. „Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“.
156„Идва свят, в който мисълта ни е поразена от тежки пробойни“
„Днес пишещият трябва да мисли не винаги за четящия, за да пише добре“, казва Райко Байчев. Той е рядко срещано днес явление: пишещ журналист, който умее с точните думи да казва каквото има по начин, който няма как да бъде уподобен. „Страхът да не изпуснеш има общо и с хазарта. Знае се, че при разработването на идеята за newsfeed е използвана коварна идея: скролването в социалните мрежи да съответства на начина, по който съзнанието изпада в трескава възбуда, когато следи бързо въртящите се символи на екрана на ротативките и очаква те да попаднат в „статус“ на печалба. Да се засекат политическите ти виждания с тези на другите, така както се засичат черешки, лимони, златни барове в трепетна линия.“ Как ли изглежда бъдещето на начина, по който се информираме, по който четем и пишем, през погледа на журналиста?
157Ще повярва ли роботът в самодивите?
Всеки човек се нуждае от чудеса. От малко суеверие, от мечти, а също и от живия контакт с останалите хора. Как да се справим днес с недостига на всички тези неща? Ще успеем ли да научим на тях и изкуствения интелект? Във фолклора ли се крие разковничето? Доц. д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН е учен с пъстър опит, който има да сподели много интересни отговори по тези теми.
158„Колелото се завъртя. Бъдещето на мобилността е електрическо“
„Светът на стартъпите е влакче на ужасите“, казва днешният ни гост. От 15 години той се занимава със стартиращи компании в софтуерния свят, а последното му начинание постига впечатляващи успехи само за 3 години. Орлин Радев е изпълнителен директор на AMPECO. Фирмата се доказва на световно ниво в създаването на софтуера, нужен на собствениците и операторите на станции за зареждане на електромобили. Как се създава толкова бързо подобно мащабно начинание? Ще станат ли скоро масови електрическите коли? Какви нестандартни решения вземат стартиращите компании, за да успеят?
159„Фалшивото усещане, че мнението ни има значение…“
Маестро Найден Тодоров е музикант от световен ранг, но и ерудит с широк светоглед, със специален поглед към технологиите и начина, по който ни променят. Защо според него днешната ни забързаност е болест, с която трябва да се преборим? Как дигиталният свят ни отдалечава от човечността и защо изкуството е единственото спасение? Как маестрото 12 години не влиза в опера, ужасен от първата си среща с нея? И защо често си прави експеримента да отиде във форум, за да защитава две противоположни гледни точки в опит да се измъкне от балона на филтрите?
160„ИИ прави революция във фотографията“
„Фотографията работи с високо ниво на абстракция и метафоричност. Не очаквах, че скоро ще съществува подобен софтуер, но се оказа, че много съм грешал“, казва Ивайло Петров. Опитният фотограф е сред първите ентусиасти, получили достъп до нов изкуствен интелект, който според него има силата да донесе революция във фотографията и в начина, по който възприемаме света. Вижте какви чудеса изрисува ИИ по задачите, дадени му от Ивайло. И прочетете защо фотографът е толкова впечатлен от възможностите му.
