„Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология…“

Вярвате ли в астрологията, в силата на чакрите, в рептилите, в плоската Земя? Може би сте от малцинството днес, за което всичко това са несериозни посоки? Или пък не можете да отречете, че зодиите влияят на поведението, докато другите ви се струват крайни? Да, днес, както никога преди, имаме нужда от репери, за да не потънем в океана от онлайн лудост. Докато в същото време е все по-трудно да говорим помежду си.

Разделени от поредния разлом, спорим кой се занимава с псевдонаука и кой се е оставил да бъде подведен от авторитетите. Пътя към този труден, но назрял разговор – за конспирациите и псевдонауката, за науката и авторитетите, ще потърсим с днешния гост.

Стефан Марков е преподавател по теория на масовата комуникация, мениджмънт на комуникацията и маркетинг и реклама в Софийския университет, познат онлайн като The Science Guy. В издадената неотдавна книга „Алгоритми на заблудата“ той навлиза именно в сърцето на тази тема. След любопитните му начинания (и много значими за самия него) е и подкастът „Модерен стоицизъм“, който води заедно с Петър Теодосиев от „Българска наука“.

– „Коя зодия си?“ Какво ти говори за човека, ако някой започне разговора по този начин?

– Предишната ми „версия“ би отговорила различно, но с времето се научих да смятам, че дали някой вярва в зодии, или пък в хомеопатия, не е непременно ясен сигнал за интелекта или за способността му да мисли критично. Хората вярваме във всякакви неща и по различни причини. Това е много важно и е капитална грешка да се търси единствено рационалната или логично издържана страна на нещата.

От Нобеловия лауреат и психолог Даниел Канеман можем да научим, че концепцията за „знаене“ на ежедневно ниво включва 2 компонента – отсъствието на съмнения и фактическата, проверима истинност на това, за което казваме, че „знаем“.

Учените имат много твърди граници на разбирането за това какво е „знание“. За тях е само това, за което съществува обективно доказателство. Всеки учен би казал, че да вярваш в правотата или истинността на нещо, изобщо не съдържа гаранция, че си прав. По съвсем различен начин стоят нещата при други общности или групи от хора. За всеки вярващ и религиозен християнин например няма никакво съмнение, че Господ е създал света преди 6000 години, че след това е изпратил потоп, че синът му Исус Христос е живял на Земята, умрял е и три дни по-късно е възкръснал. Тази форма на убеденост е съвсем различна, вярващият християнин знае със сърцето си, че е прав и че целият наратив е фактологичен до най-малки детайли.

снимки: Петър Кръстев

Но да се върна към същността на въпроса ти –

хората вярват в зодии по емоционални и прагматични съображения – тази вяра удовлетворява техни важни нужди.

В „Алгоритми на заблудата“ подробно съм обяснил какво знае съвременната социална наука за този феномен и защо се счита, че хората вярват на астрология и други псевдонауки. Най-често мотивите са социални.

– Честно казано, и моята реакция на такива въпроси доста се променя през годините. И особено важно в случая ми се струва да бягаме по-далеч от абсолютната позиция и генерализацията. Разбира се, в случая астрологията е само пример. Но какви са тези социални мотиви?

– Да разбираме света и себе си, да се чувстваме принадлежащи към някаква общност, да сме ефективни, да изпитваме самоуважение, както и да разбираме света като благосклонен.

Без особено затруднение можем да установим, че псевдонаучните доктрини, и в частност астрологията, могат доста по-успешно да удовлетворят подобни социални нужди в сравнение с традиционната наука.

Светът е много по-хаотичен, тревожен и неразбираем, отколкото би ни се искало, а науката няма нищо утешително за казване. Тя няма как да ни успокои.

Дори напротив, по-скоро може да ни разтревожи, защото ни казва фактите, а те рядко са приятни и носят комфорт. Псевдонаука като астрологията има на този фон успокояващо въздействие върху нас, тя ни създава обосновано усещане, че е в наша услуга, помага ни да подредим хаоса и да намерим отговори за сложните въпроси. Дори когато те не са истинни.

– Но как стигнахме до момент, в който науката е изгубила силата си за огромна част от хората?

– Ние формираме убеждения базисно по два начина. Единият е логичен и рационален, а другият е емоционален и асоциативен. И най-често ползваме втория. Търсим консистентност, последователност и липса на разнобой в историите, на които вярваме.

Ако нещо ни звучи убедително и се доверяваме на човека, от когото го научаваме, твърде вероятно е да му повярваме.

Така е и с астрологията. Тя е убедителна, успокояваща, обясняваща, множество авторитетни и симпатични хора вярват в нея, ерго, масово разпространена е. Дори по големите медии от години се въртят астрологични предавания – как да не повярва човек, щом го вижда „по телевизора“?

Да вярваш в зодии, е практически удобно, защото е в синхрон с житейския опит и ти се струва, че нещата, които чуваш, са напълно правилни, валидни, проверими, познати от ежедневието. Когато някой ти каже, че Раците са нежни или Козирозите са вироглави, отвръщаш: „Аха, точно така е! Познавам куп подобни Раци и Козирози…“. Удобно е да имаш предварителна представа що за човек ще се окаже някой и какво може да очакваш от него.

Разбира се, това е абсолютна и завършена самозаблуда, но пък е доста приятна.

А мозъкът ни обича да му е приятно, буквално. Харесва химикалите, които тези усещания му носят.

Ти търсиш рационално обяснение за триумфа на астрологията и такова има, просто не е това, което очакваш. Рационалното обяснение е в емоционалния и асоциативен характер, по който хората най-често формираме убеждения и вярвания.

– Съвсем логично и важно обяснение. Моите синове също са зодия Дева и доста си приличат, а се надявам и да ги възпитам на критично мислене. Една млада читателка ми каза как отвсякъде чува, че трябва да мисли критично, но не и какво значи критичното мислене в ежедневието. Трябва ли всеки да проверява с часове дадена информация, за да се убеди, че е истина?

– „Критично мислене“ не означава критикарстване или заяждане. Терминът идва от гръцки – „kritikos“, и означава „способен да съди“. Тоест, да разграничаваме кое е добро и кое – лошо, да разпознаваме истина и лъжа. И успехът в това занимание се постига чрез конкретни норми за обоснованост – повече по темата може да се научи от книгата на доц. Росен Люцканов – „Наръчник за критическо мислене“.

В психологията съществува конкретен инструмент, наречен CRT – „тест за когнитивна рефлексия“. Той е предназначен да измерва склонността на индивида да отхвърли първоначален, често неправилен, интуитивен отговор и да инициира по-нататъшно размишле­ние, за да намери правилния отговор. Той в голяма степен определя когнитивния стил на хората и показва кой колко е склонен да „задълбава“. Повечето хора не са особено ентусиазирани от подобни занимания, защото принципно

хората сме „когнитивни скъперници“ и избягваме да се напъваме мозъчно.

Просто е трудно, уморително и ресурсоемко, хаби много калории. Та хората, които се представят зле на CRT, вярват на повече неверни неща, включително астрология и екстрасензорни възприятия. Преведено на човешки – ако те мързи да мислиш, обикновено си личи и вярваш на какво ли не.

снимки: Петър Кръстев

– Добре, но, както пишеш и в книгата, астрологията е сравнително безобидна псевдонаука. Само че псевдонауката и теорията на конспирацията днес далеч не винаги са безобидни…

– Има някои фрапантни примери – политици, управляващи държавата според астрологични съвети и напътствия от любимия си астролог, както обичаше да процедира Силвио Берлускони, а и не само той. Но, наистина, астрологията рядко има тежки последици. За нещастие, съществуват ред други псевдонаучни занимания, които могат да окажат пагубно въздействие върху нас – поединично и като общество.

Най-вече визирам „алтернативната медицина“, която притеснително често е форма на псевдонаука.

Да вземем хомеопатията, така любима на множество загрижени майки. Повечето хора нямат дори базисна представа какво се крие зад тази дума и погрешно си мислят за билки, природни съставки и т.н.

Тя е напълно друго нещо, не особено умно. Измислена е в края на XVIII век от немския доктор шарлатанин Самуел Ханеман. Базирана е на два принципа – на подобието (подобното лекува подобно) и на безкрайното разреждане, познато и като „потенциране“. И двата са видимо нелепи,

науката безчет пъти е тествала хомеопатията с двойни слепи експерименти и заключението неизменно е едно и също – тази „система“ работи единствено на ниво „плацебо ефект“.

Тоест, колкото си повярваме. И няма как да е иначе – първият принцип не е базиран на нищо научно. Защо онова, което предизвиква някакви симптоми при здрав човек, ще може да лекува същите при болен?!? Вторият е направо налудничав – че колкото повече разреждаме една активна съставка, толкова „по-мощна“ става тя. В разтворите на хомеопатите от активното вещество не е останала и една молекула от разрежданото вещество, но „паметта“ за него вършела цялата работа. Ако разтворите имаха памет, аз лично не бих се докоснал до чешмяна вода. Защото, лесно е да се досетим, поне част от нея някога непременно е преминала през бъбреците на непознат за мен много болен човек…

Страшното идва, ако спрем да се лекуваме от тежки заболявания с традиционни, научно базирани средства и се облегнем на хомеопатията. И докато за порасналите хора ми е безразлично, защото всеки има глава на раменете си и е отговорен за бъдещето и щастието си, то за децата ми е истински притеснено. Те не избират лечението си лично и информирано. Някой друг го прави за и вместо тях.

– Кога започнахме да губим битката с псевдонауката?

– Едва ли има точен момент. Мисля, че интернет и масовото му навлизане сред всички слоеве на населението изигра важна роля. Аз съм активен интернет ползвател от 1997 г., когато се надбягвах с велосираптори по улиците, за да изтичам и да си платя достъпа при местния доставчик в центъра на София. Бързо онлайн светът се насели с представителна извадка на населението, което ще срещнеш и по улиците на всеки град.

Това е безспорно много демократично и отваря врати пред всички хора да се образоват, да поумняват, да се развиват, да правят бизнес, да учат, да профитират културно, политически, социално, финансово и как ли не още. Но, както се вижда, не се случи съвсем това. Вместо всички да прогресираме, малка част от хората използват технологиите за своя полза и развитие, останалите се научиха да ги ползват основно за друго – да цъкат игри, да си чатят, да си обменят и зяпат снимки на котенца, и да сеят не особено интелигентни бръщолевения навред. Не знам как да го кажа по-деликатно.

снимки: Петър Кръстев

– Бих добавил, че онлайн и „правилата“ са така устроени, че да ни повеждат натам, затова го има и този сайт, да се замисляме.

– Интернет е чудесна среда за разпространение на глупост, невежество, конспирации, лъжи, заблуди, омраза, поляризиращи наративи…

Това „дигитално разделение“ прокара нова демаркационна линия в обществата по света – печеливши и губещи от употребата на интернет. Печелившите са малко, тези, които се стремят да се изграждат с помощта на технологиите. Губещите са мнозинство и главно пропиляват времето си онлайн. Нека не бъда разбиран погрешно – понякога и аз прекарвам време в приятни занимания онлайн, а преди години дори много повече. Днес обаче се стремя – и това е естествен подтик! – да извличам максимум „печалба“ от седенето пред телефон или компютър.

Интернет е мегафон за дивотии.

Ние го превърнахме в такъв заради анонимността. Както бе отбелязал някой, ако всеки пишеше коментари, но до профилното му име стоеше сканирана личната му карта, нещата щяха да изглеждат другояче – хейтът, троленето, тормозът, глупостите, лъжите и заблудите щяха да са една стотна от днешния им размер. Но нещата са такива, каквито са, а псевдонауката и другите лъжи и заблуди ежедневно взимат нови жертви – фигуративно и буквално.

– Хейтът, анонимността, разделението, балоните на филтрите… Именно! Но чак буквално?

– Заблудите тровят в почти еднаква степен душите, умовете и телата на хората.

Когато се запознаваш със себеподобни и се въртиш в хомогенни онлайн среди, постепенно лъжите стават част от разбирането ти за света.

Когато обаче започнеш да ги прилагаш, животът ти може да се окаже заложен на неподходяща карта. По време на ковид пандемията хиляди хора загинаха от заблуждаващи препоръки за самолечение. При подобна ситуация, ако интернет не бе изобретен, пак щяха да се разпространяват глупави съвети. Но той направи света малко място, в което агресивно глупавите, користните и самонадеяните имат силата и волята да надвикат разсъдливите и почтените. Което по неизбежност усилва ентропията и води до повече и по-чести неудачни решения значими маси от хора.

снимки: Петър Кръстев

– Или пък темата за ваксините срещу ковид… Ти би ли отишъл при лекар, който вярва в зодии или хомеопатия?

– Един принципен съвет от средите на любителите на критичното мислене (удивително е, но онлайн има и такива общества) е именно такъв – когато отиваме при нов лекар, първо да го питаме дали би ни препоръчал хомеопатия. И ако се окаже, че да, да бягаме при друг. Не съм го прилагал в „живия живот“, макар че намирам съвета за напълно смислен и оправдан. Но пък и не съм имал лошия късмет някой лекар да посегне към хомеопатични средства.

Колкото до зодиите – нямам проблеми с това. Лекарите не са длъжни да знаят, че астрологията е псевдонаучна, а и дори да вярват в нея, ако са компетентни по специалността си и си опресняват познанията системно, напълно разчитам, че могат да ми помогнат в рамките на разумното и обоснованото.

– Защо има толкова много лекари и учители, които вярват в псевдонауки и теории на конспирацията – те са образовани, не би ли трябвало да им се доверим, ако познават медицината по-добре от нас?

– Ще ми се да можех да дам хуманен и недразнещ отговор на подобно питане, но не виждам как да го сторя. Почтеността изисква да призная, че обществената представа за лекари и учители като „умни, образовани и благонадеждни“ хора е доста далече от реалността в твърде много случаи. И при тези нива на заплащане, социални придобивки и обществено признание, не е учудващо, че в професионалните редици на споменатите професии не са останали твърде много интелектуално ярки и експертно компетентни фигури.

– Може ли всеки да различи по някакъв критерий кое е наука и кое – псевдонаука?

– Има куп белези, които разграничават науката и псевдонауката. Науката е фалсифицируема (тоест, подлежи на опровергаване), емпирично доказуема, методологично издържана, отворена към критика, проверима, възпроизводима. Псевдонауката не се отличава с подобни белези и това силно я демаскира при по-внимателно вглеждане. Но именно защото критериите са толкова многобройни, за един лаик може да е предизвикателно да се справи с разграничаването в „полеви условия“.

В крайна сметка, това е твърде ненужно изискване към хората – ако не са експерти в областта на науката, не бива да се очаква, че ще се захванат да анализират кое изказване, твърдение, публикация, статия са научни.

Струва ми се по-просто хората да запомнят кое е измама и заблуда. Кратък и съвсем неизчерпателен списък: хомеопатия, холистична медицина, натуропатия, антиваксърство, хидроколонтерапия, детокс диети, астрология, екстрасензорни възприятия, ясновидство, телекинеза (и всички измислени феномени, които включва „парапсихологията“), НЛО базирани древни цивилизации, графология, медиумни способности, квантов мистицизъм, вечни двигатели, безенергийни двигатели, креационизъм, биоритми, криптозоология, теория за плоската земя…

снимки: Петър Кръстев

– Доста неща изброи!

– Има и още, но смятам, че дори този незавършен списък ще „възпали“ куп читатели по една или друга причина.

Хората обичат да вярват в приказките, които ги карат да се чувстват добре, от друга страна, има милиони мошеници, които изкарват крупни суми от лековерието.

Последните ще ме нарочат за техен враг или конкурент, защото им „заблуждавам“ религиозната общност. Разбирам ги – кой шарлатанин с бизнес интереси би искал някой да му „мъти водата“? Забавното е, че аз всъщност се опитвам да сторя обратното – да избистря водата, за да видят хората накъде се движат и каква е реалността. Но тук пък противореча на мой основен принцип – да не давам съвети на хора, ако не ми ги искат.

– А кога е важно да се прави разграничението?

– Всеки да прецени според разбиранията си. Аз бих казал, че ако здравето или животът на човек са засегнати, е изключтелно важно да се разбира кое е псевдонаука. Отвъд това, „важно“ става доста условен термин. Лично аз смятам, че е важно да не се множат нелепости и заблуждаващи наративи, но мнението ми е абсолютно неангажиращо и отразява единствено личния ми интелектуален вкус към живеенето в общество.

– И двамата с теб споменахме пандемията, тя се превърна в катализатор на всички тези процеси. Кои бяха според теб най-големите комуникационни грешки, които допринесоха за това?

– Комуникационните грешки от страна на всички замесени в управляването и потушаването на световната (и родна) криза бяха толкова изобилни и разнообразни, че не се наемам да посоча само няколко.

Доколкото можех да преценя, тогава

вероятно всички държави „оплескаха“ комуникацията в смайваща степен.

Съвсем сигурно е, че някои държат палмата на първенството и подозирам, че България е една от тях. Тя е една от петте държави с най-висока „свръхсмъртност“ по време на пандемията. Понятието отчита колко повече хора са умрели, отколкото би било статистически очаквано, в сравнение със същия период преди пандемията.

Нека цитирам един параграф от монографията ми „Алгоритми на заблудата“: „Очевидно заболеваемостта и смъртността от коронавирус е в корелация с политическото управление на държавите и действията на властите. Точно тези действия са отчетени и от избирателите в съответните държави, които, виждайки разгръщащата се здравна катастрофа, оттеглят доверието си от публичните институции и се ориентират към „алтернативни“ източници на информация. Така дезинформацията и в особено голяма степен антинаучните конспиративни теории получават мощен тласък и широко разпространение. С което кръгът се затваря и здравната ситуация в засегнатите държави се влошава максимално и необратимо.“

Една от причините за лошата комуникация впрочем беше, че досега пандемия в новата история на пълна световна свързаност не бяхме преживели и никой не знаеше как да действа. Всяко научно откритие опровергаваше предишното и властите често нямаха особен избор, освен да говорят всеки ден различно и да издават противоречащи си указания. Много трудна ситуация, управлявана от не особено даровити политици и властимащи, преследващи често собствени сенчести интереси и загубили общественото доверие – този коктейл нямаше как да доведе до позитивни резултати. Едно общество може да бъде водено успешно дори в такова време, ако вярва на лидерите си и ги счита за компетентни и добронамерени. В България нямахме особени причини да гледаме така на управляващите и резултатът е известен – комуникационна катастрофа, десетки хиляди загинали ненужно, хаос.

снимки: Петър Кръстев

– Днес е безспорно, че заради скепсиса ни към науката (и конкретно ваксините) си отидоха много хора, които можеше да са живи. Как обаче да убедим останалите, че са сгрешили, за да не се случва отново?

– Ако ваксинационнационните скептици бяха опасни само за себе си, не бих си мръднал и пръста на социално ниво. Обаче антиваксърите са опасни основно за децата (си). Като не си ваксинират наследниците, те пробиват дълго изграждания ваксинационен щит, който дотук доста успешно пази модерното човечество от крайно неприятни и опасни заболявания. Колкото повече нараства процентът на хората без ваксина, толкова по-слаб става общият ни щит. Това е и вторият проблем – антиваксърите са опасни и за социума. Намаляващият брой ваксинирани е заплаха за всички ни, дори да сме ваксинирани.

Антиваксърите са пораснали хора – ако искат да боледуват или загиват, това е техен избор. Но този избор не е изолиран само до тях, за нещастие. Той влияе върху невинни деца и върху целия социум.

– И все пак, как да убедим такива хора?

– Това вече е въпрос за милион долара. Докато не осъзнаем, че хората формираме убеждения главно емоционално и асоциативно, а не рационално, борбата с антиваксърството по логичен и научен път няма да ни донесе почти никакви успехи.

Ако действително желаем да помогнем на тези хора да променят възгледите си (а не да ги заставим насила, това никога не работи добре), нужен е друг подход.

Той включва два компонента – добри разказвачи и истории.

Не, не препоръчвам „приказки за възрастни“, а отлични и емоционално убедителни наративи, разказвани без умора от отлични и много широко харесвани лидери на мнение с доказано мощно убеждаващо въздействие. Научно потвърденое, че нашите убеждения наистина са оформени по пътя на емоционалното харесване. Ние просто се доверяваме на някого – учител, религиозен лидер, родител, приятел, учен, инфлуенсър… – и започваме да попиваме неговите възгледи като правилни.

Намираме доводи в полза на тези възгледи не защото те са непременно много логични или рационални, а защото ние твърде много харесваме (дори и подсъзнателно, без да си даваме сметка) някого от изброените типажи. Ако спорим с идеен противник, намираме рационални доводи защо сме прави, а не обратното – знаем, че сме прави, защото по рационален път сме достигнали до убежденията си. И това е окей, тъй като ние наистина не сме достигнали по рационален път до убежденията и вярванията си. Цялата работа е крайно емоционална (и поради това, ирационална).

Намерим ли убедителни хора, които да са харесвани и припознавани от социума, снабдим ли ги проактивно с коректна и убедителна история, която да звучи емоционално привлекателно, борбата с антинаучните или псевдонаучните убеждения започва да изглежда възможна за водене.

Светът има нужда от добри „сторителъри“, емоционално ангажиращи и привлекателни истории, ако искаме да се научи въобще на нещо.

– Досега обаче не е така…

– Повечето млади мразят науката не само защото им е трудна, а защото не са харесвали учителите си и покрай тях са намразили и изучаваните предмети.

Безскрупулни инфлуенсъри, преследващи лични изгоди, фабрикуват безумни глупости ежесекундно в интернет, защото печелят чудесно от това.

Те просто задоволяват една нужда на младежите – да им представят света едномерно и напълно фалшиво, но пък интригуващо, в контрапункт на сложните, досадни и изискващи мозъчно напрягане уроци от училище, преподавани от учители, които са често, за щастие невинаги, надменни, зле подготвени, арогантни, озлобени, немотивирани, поколенчески неразбиращи учениците си, изостанали в областта си, или просто слаби педагози.

Каква конкуренция може да е всичко това – лично мотивирани, млади, хлъзгави и морално необременени „сторителъри“ от същото поколение срещу описания „клас“ учители, нагърбили се и със задачата да поднасят материя, която е откровено трудна? Тук изходът е „написан в звездите“…

снимки: Петър Кръстев

– Трябва ли да ни пука, че, пишейки за наука и технологии, ние с теб ще имаме най-много стотици читатели, а популярни лица на псевдонауката ще имат стотици хиляди?

– На теб трябва да ти пука, защото сайтът „Дигитални истории“ не е и не бива да е само хоби занимание, той има и бизнес страна. Ако не те четат, няма да си струва времето, което влагаш, освен ако това твое хоби не те захранва безкрайно много чисто човешки, независимо от финансовата възвръщаемост.

– Така е, сайтът е напълно некомерсиален и това ми дава свобода. Точно защото изпитвам вътрешна нужда да разказвам историите, които и аз вярвам, че са единственият изход…

– На мен ми пукаше дълго време, защото по необясними причини си мислех, че имам дълг да ограмотявам „хората“. Днес не съм точно на същата позиция, за щастие. Аз съм човек, който от дете много тачи поговорки и пословици – в тях е изкристализирал достатъчно често един многовековен поколенчески опит, който не бива да се опитваме да натрупваме сами. Откриването на топлата вода е празна работа, отдавна е отметната тази задача, затова и ползвам поговорки почти всеки ден. Една от трите ми любими в последните години е тази –

„Можеш да закараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие“.

Никой не може да бъде убеден в нещо, ако няма желание и нагласа за това. И тъй като ми омръзна да се блъскам в човешки стени, а и не го намирам за конструктивно за двете страни, днес вече се старая да не давам „акъли“, ако не съм изрично попитан за съвет или насока.

Но да се върна на въпроса – ако хората предпочитат споменатите от теб инфлуенсъри, това е тяхна работа, не моя. Моята работа, пък и твоята, е да предлагаме увлекателно и научно издържано съдържание, а който желае да заповяда и да ни чете, слуша, гледа. Вероятно би било обществено полезно нашите занимания да са по-предпочитаните от масовата аудитория, но щом не са, и те наистина не са, явно има причини. Дали ни харесват е без значение.

Виж, ние не сме отговорни за поведението, мислите, действията, ценностите на другите хора. Дори тези хора да са ни деца (или студенти), ние можем да постигнем само ограничен ефект. И това не бива да ни тревожи чак толкова.

Нека си вършим работата съвестно и без загуба на ентусиазъм, а ако успеем да въздействаме и на един човек по позитивен начин, мисля че трябва да се поздравим с успех.

Защото и това дори не ни е гарантирано, а на нещо повече да разчитаме би било проява на слаба способност за съждение…

– Точно така мисля и аз. Всеки читател е важният читател и ти пожелавам сили и желание да продължаваш по този път. Благодаря ти за този разговор!