Този текст беше първоаприлският поздрав на Дигитални истории, нестандартно интервю с един любим писател извън рамките. Днес текстът изглежда по съвсем различен начин… И дори повече си струва да бъде прочетен.
Стоян Николов – Торлака си отиде преди броени дни само на 42 години. Но остави самобитни и смислени книги, които дълго ще се четат и тепърва ще се оценяват от поколенията. Остави и три момчета, които ще пораснат смели и непримирими като него и като неговия Северозапад.
„Смейте се, оти Вселената е безкрайна, ама живото не е. Он е просто енергеа, къде се преобразува от една форма у друга у таа безкрайна Вселена. Докъде сте у таа си обвивка, радвайте се. После не се знае“.
През цялата човешка история именно писателите най-често са били сърцето на обществото. Те са улавяли духа на времето и са виждали умело утрешния ден. Това продължава да се случва и във времето на Дигиталните истории. Ето защо: хората на словото имат думата!
„Докато има хора, и книгите ще бъдат с нас“
„С книги под завивките“ е дигитално начинание за любовта. Тази към книгите и тази по принцип.
Темз Арабаджиева е пиар на издателство „Сиела“, а Антон Биров е главен редактор на Webcafé. Заедно създават влога, който разказва за добрите стари книги в дигиталния свят. Смислени и модерни хора, които обичат четенето. Заравяме се в страниците от миналото, обсъждаме любими четива. За да потърсим заедно днешните измерения на литературата и ефимерното ѝ бъдеще.
Време е за следващата страница… във всеки един смисъл.
Иво Иванов: „Трябваше да предвидим и разрушителната страна на технологиите…“
Докато още няма изкуствен интелект, който да създава трогателни текстове, за тази задача ще разчитаме на Иво Иванов. И той, както всеки чувствителен и наблюдателен човек днес, има своя пъстър поглед към дигиталната трансформация. Има ли неща, на които не можем да научим алгоритмите? Какво ни даде и какво ни взе онлайн епохата? Как да останем хора в нея?
Бърдаров за агресията в човека и спасението ни като нация
Сигурно го познавате като омайващ писател, но той е и още много повече. Разговорът ни с Георги Бърдаров започва и завършва с книгите и историите, които ни правят хора. А междувременно говорим за изхода от демографската криза; за неумението да изградим елит, който да ни води напред като нация; за лекотата, с която човекът се превръща в хищник, способен да предизвика чудовищни катаклизми като Втората световна война.
За думите – вътрешни острови. Историите на Виктория Бешлийска
Виктория Бешлийска създава блог за пътувания… който внезапно се превръща в блог за старите български думи. И те я повеждат нататък във водовъртежа си, докато се стига до „Глина“ – роман, превърнал се в хит на книжния пазар. Каним ви на една специална словесна дигитална среща…
„Ами изобщо дали ни се мечтае?“
Николай Теллалов ни подарява много ценни размисли в едно бавно интервю. За звездите и щастието. За любовта и смисъла. За думите, които все някой трябва за изрече. Да напише.
Фантастите ли спряха да фантазират толкова, или технологиите ги задминаха?
В какъв етап от житейския си път е човечеството? Още се учи да ходи, или е стигнало кризата на средната възраст?
Защо не се бунтуват днешните млади хора?
Интервю в… разкази?
Нашият събеседник в рубриката за интервюта на „Дигитални истории“ има таланта да чете бъдещето. Николай Теллалов е любим писател и макар че отдавна е тълкувател и познавач на технологиите, живее, пазейки здравословна дистанция от тях. Ето какво има да каже в… разкази. Дигитални истории, миниатюри, които в безкрайно малко казват много.
Момчил Николов: Повече от изкуствения интелект се страхувам от липсата на интелект
Срещнахме се с писателя Момчил Николов, за да поговорим за колоритните съдби от дигиталния и аналоговия свят. За чешитите и роботите. За равносметките и свободата.
Валери Петров: Тази мрежа не ни свързва, а ни улавя и ни откъсва от реалния свят
„Въпреки безспорните удобства, които интернет предлага, виртуалната връзка между хората, установявана от него, е фиктивна, докато откъсването ни, благодарение на нея, от действителния съсед или познат е реално и вредоносно.“ Безпощадно актуално за днешния ден, нали? Само че е казано в едно интервю от незабравимия Валери Петров точно преди 10 години. Заедно с още много други безценни думи, които си струва да се препрочитат…