Секцията „Технологии“ е за онези Дигитални истории, които рисуват утрешния ден. В нея се опитвам да представя достъпно онези направления, които носят със себе си голям потенциал и тези, които вече са променили живота ни.
По какво се отличават някогашните български прадеди на компютърните мишки? Що за уреди са перфолентите? Как изглежда първият създаден у нас електронен шах? Как така са български… най-големите дискети в света?
Антон Оруш е живият архив на българската техника. Създателят на „Сандъците“ ни показва 6 от своите впечатляващи находки.
Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?
Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас.
И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?
Алгоритмите за препоръчване са тези, заради които попадаме в „балона на филтрите“. Те вече знаят всичко за нас, затова е важно и ние да научим повече за тях. Алгоритмите за машинно самообучение не са добри или лоши. Само от нас зависи каква власт им даваме…
Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…
Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.
Замислен и създаден като апотеоз на свободния човешки дух, днес интернет се превръща в същинска фабрика за неравенства. При това по много различни показатели, в напълно неочаквани посоки. Някои разломи тихомълком се превръщат в бездни, способни да предизвикват огромни проблеми за цялото човечество. Късно ли е да „обърнем“ машината?
Изведнъж… една марка, която всички споменаваме всеки ден, вече не е същата. „Фейсбук“ става „Мета“, за да привлича вниманието към свръхамбициозния си проект за метавселена. Но как изглежда това бъдеще, което ще обедини реалния и виртуалния свят в неразличима обща среда? Кога да очакваме да се озовем в метавселената? Кои са рисковете, които крие един толкова мащабен проект?
„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. Можем ли да научим изкуствения интелект да създава вълнуваща литература? Как ще се промени културният свят, ако това се случи? Представяме най-вълнуващите проекти и аргументите на двете крайни позиции. Че роботът като писател ще стане реалност или че алгоритмите никога няма да успеят да постигнат човешката емоционалност в текста.
Недостигът на чипове развълнува цялата планета, малко или повече засегна всеки човек, който има някакъв досег с технологии. Колите и много от технологичните решения поскъпнаха драстично, новите модели на различни устройства се бавят, други се появяват с по-слаби от очакваните възможности. Познаваме микрочиповете толкова отдавна. Човечеството ги усъвършенства повече от половин век, как стигнахме до тази шантава ситуация? А може ли тя да се превърне в неочаквана възможност за българската индустрия?
Затваряме очи и се насочваме в нереалното бъдеще. София вече се е справила с базовите си проблеми и се е превърнала в регенеративен град. Градоустройството е съобразено с историята и нуждите на всеки от жителите и с природата… Мечтите, уви, изглеждат далечни, но нека все пак поговорим за регенеративните градове като една смислена и логична концепция.
Как мислите, могат ли машините и изкуственият интелект да ни направят… безсмъртни? Каква ще е цената, която евентуално бихме платили? Какво ни очаква после? Къде минава границата между възможното, дори близко бъдеще и фантазията?
Всеки имате свои отговори. И все пак, има много разработки и идеи по темата, които ни дават повод да се замислим по-сериозно.