Секцията „Технологии“ е за онези Дигитални истории, които рисуват утрешния ден. В нея се опитвам да представя достъпно онези направления, които носят със себе си голям потенциал и тези, които вече са променили живота ни.
Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.
Замислен и създаден като апотеоз на свободния човешки дух, днес интернет се превръща в същинска фабрика за неравенства. При това по много различни показатели, в напълно неочаквани посоки. Някои разломи тихомълком се превръщат в бездни, способни да предизвикват огромни проблеми за цялото човечество. Късно ли е да „обърнем“ машината?
Изведнъж… една марка, която всички споменаваме всеки ден, вече не е същата. „Фейсбук“ става „Мета“, за да привлича вниманието към свръхамбициозния си проект за метавселена. Но как изглежда това бъдеще, което ще обедини реалния и виртуалния свят в неразличима обща среда? Кога да очакваме да се озовем в метавселената? Кои са рисковете, които крие един толкова мащабен проект?
„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. Можем ли да научим изкуствения интелект да създава вълнуваща литература? Как ще се промени културният свят, ако това се случи? Представяме най-вълнуващите проекти и аргументите на двете крайни позиции. Че роботът като писател ще стане реалност или че алгоритмите никога няма да успеят да постигнат човешката емоционалност в текста.
Недостигът на чипове развълнува цялата планета, малко или повече засегна всеки човек, който има някакъв досег с технологии. Колите и много от технологичните решения поскъпнаха драстично, новите модели на различни устройства се бавят, други се появяват с по-слаби от очакваните възможности. Познаваме микрочиповете толкова отдавна. Човечеството ги усъвършенства повече от половин век, как стигнахме до тази шантава ситуация? А може ли тя да се превърне в неочаквана възможност за българската индустрия?
Затваряме очи и се насочваме в нереалното бъдеще. София вече се е справила с базовите си проблеми и се е превърнала в регенеративен град. Градоустройството е съобразено с историята и нуждите на всеки от жителите и с природата… Мечтите, уви, изглеждат далечни, но нека все пак поговорим за регенеративните градове като една смислена и логична концепция.
Как мислите, могат ли машините и изкуственият интелект да ни направят… безсмъртни? Каква ще е цената, която евентуално бихме платили? Какво ни очаква после? Къде минава границата между възможното, дори близко бъдеще и фантазията?
Всеки имате свои отговори. И все пак, има много разработки и идеи по темата, които ни дават повод да се замислим по-сериозно.
Те са футуристични, самолекуващи се миниатюрни биологични единици, създадени от стволовите клетки на жаби. Наричат ги „ксеноботове“. Могат да се придвижват в различни посоки, превозвайки полезен товар, учат се на колективно поведение, като лесно се превръщат в рояк. Роботчета са…, ама не съвсем. Живи същества са…, но не точно. Изградени са от живи клетки, но са създадени на основата на същите принципи, чрез които обичайно се правят роботите.
„Ще изяде ли мишката книжката?“, се питахме в началото на XXI век. Две десетилетия по-късно ще проверим дали това наистина се случи. Изгубиха ли книгите битката с интернет? А имаше ли изобщо такава битка? Какво се случи междувременно с печатните медии? Търсим отговори в числата, дадени от базата данни на Националния статистически институт.
„Изкуствен интелект“ стана толкова модерно словосъчетание, маркетингово клише, което често е напълно лишено от смисъл. Всички сме ентусиазирани от възможностите, които този тип технологии носят, но понякога… резултатите могат да бъдат комични и дори опасни.
Може ли в обозримо бъдеще изкуственият интелект да остави на улицата програмистите? Днес е особено перспективно да навлизаш в тази професия, но дали ще е така и след като алгоритмите се усъвършенстват в писането на код? По темата се заговори особено с представянето на приложението GitHub Copilot. Тя обаче е доста по-дълбока и интересна. Събрахме доста аргументи за и против, а отговора оставяме на вас.
Откъде тръгнаха и докъде стигнаха професиите, чиято работа е да създават съдържание за аудиторията? Кой се бори за истината и трябва ли това да е важно за нас днес? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е важно да осмислим мястото им в края на тази дълга верига от професии?