5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

дек. 21, 2021 | Технологии

5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

21 декември 2021 | Технологии

Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас.

И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?

Няма да се спираме на конкретни технологични решения, а на направления, защото и така нещата са не чак толкова предсказуеми…

 

Блокчейн

Снимка: Maria Lysenko, Unsplash

 

1. Мрежа във верига

Да, основата на тази технология е във веригата, но вместо да оковава, тя освобождава. Как е възможно така? Отговорът, както най-вероятно сте се досетили вече, гласи: блокчейн (още за технологията – тук). През есента на 2021-а цената на биткойна избухна, появиха се още, и още, и още впечатляващи продажби чрез технологията на уникалните токени – NFT. Криптовалутите като цяло се превърнаха в огромна мода.

И всичко това се случи, след като преди 2-3 години целият ентусиазъм по темата изглеждаше затихнал, а блокчейн и биткойн изчезнаха като термини от общественото пространство.

Днес технологията е по-зряла, в нея има много повече смисъл и капитализация. В началото, когато блокчейн направлението за първи път стана интересна и популярна тема, се появиха много идеи за това как може да бъде използвано. Вече имахме нова технология, която гарантираше абсолютна проследимост на транзакциите, пълна децентрализация, но, като че ли, все още просто не знаехме за какво да я използваме.

Е, днес е ясно, че едно жизнено и страшно перспективно направление са именно децентрализираните финанси. Дали обаче най-накрая няма да се появят и други блокчейн направления, които да го настигнат? Ще разкрием ли повече от потенциална на умните договори като принцип (за тях скоро ще разкажем по-подробно).

Обобщение по темата – четете в интервюто с Валентин Михов.

Ще започне ли пак да расте главоломно биткойнът? Или отново ще се озовем в технологична зима. Ще станат ли излишни традиционните пари? Очакваме доста и интересни отговори по тази тема от задаващата се 2022-а.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

2. ИИ свят

Ушите ни се протъркаха през последната декада да слушаме как изкуственият интелект ще промени всичко… И няма как да не оставаме донякъде разочаровани, че това не се случва в обемите, в които го очакваме. А и как ли темата няма да се принизява, като словосъчетанието стана толкова модерно и вече всяка тенджера и изтривалка уж работят с изкуствен интелект.

Няма що, голям интелект има изтривалката. А и вече свикнахме онлайн да виждаме доста примери за това как алгоритмите се провалят. И започнахме доста да ги подценяваме.

Истината е, че място за подценяване няма. Изкуственият интелект тихомълком напредва изключително сериозно. Разбира се, надали скоро можем да говорим за технология, която да наподобява човешкия разум… а и не е сигурно дали ни трябва нещо подобно.

Със сигурност обаче много области от живота ни се променят главоломно заради все по-съвършения ИИ, а други съвсем скоро ще започнат да го правят.

Определено едно от най-големите направления, в които очакваме промяна съвсем скоро, са автономните автомобили. Все по-реално изглежда бъдещето, в което изобщо няма да ни се налага да шофираме, а това ще е от полза и за ежедневието ни. Трафикът може да се оптимизира, милиони човешки часове няма да бъдат изгубени във висене по задръствания. Ще изчезнат много традиционните професии… и, за съжаление, немалко хора ще останат на улицата.

Разбира се, всичко това няма да стане през 2022-а, но през тази година е много вероятно да видим много по-успешни и интегрирани в практиката проекти за автономни превозни средства.

ИИ вече направи революция и в областта на лицевото разпознаване. Алгоритмите са толкова напреднали и съвършени, че чак е плашещо. В Русия вече не е нужно да носиш карта или билет за метрото, достатъчно е системата да познае лицето ти. Нужно ли е да казваме, че очевидно този алгоритъм вече работи изключително сигурно?

Допълвам списъка с машинния превод, който също напредва главоломно, можете да се убедите сами, особено ако използвате по-популярни езици.

ИИ ще навлиза в изкуството, генерирането на новини, в програмирането, дори в политиката. Машинното самообучение се включва дори в битката с фалшивите новини.

И какво още? Какво ли не можем да очакваме, ИИ определено ще е гореща тема задълго, въпреки скептицизма. Като че ли вече приближава до характеристиките на зряла технология…

 

Мета

Снимка: Chetraruc, Pixabay

 

3. Мета планета

Не е трудно да се предположи присъствието на този кандидат в списъка. Темата влезе в общественото пространство особено активно в края на 2021-а, след като Марк Зукърбърг обяви, че „Мета“ ще е официалното название на компанията – майка на „Фейсбук“ и „Инстаграм“.

По това време дойдоха и много други новини. „Фейсбук“ обяви, че ще инвестира огромни средства, ще наеме 10 000 специалисти само в Европа.

Започнаха да се продават земи в метавселени на други компании, дори и яхти за стотици хиляди долари.

(Обобщение по темата – четете тук).

Дали всички ще се озовем в тази нова виртуална реалност през 2022-а? Надали. Но пък ще научим много нови неща, ще се появят много нови стартъпи и технологии, свързани с нея.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Mathew Schwartz, Unsplash

 

4. Играчките на богатите

Както сполучливо писа неотдавна „Гардиън“, мултримилиардерите направиха каквото могат, за да затруднят живота и сега се надпреварват да се спасяват – кой в Космоса, кой – в някаква паралелна, метавселена.

Факт е, че това твърдение е доста крайно, но в него има много истина. Защото определено развитието на технологиите днес минава в прекалено голяма степен през отношението, решенията и разработките на най-големите монополисти в онлайн света.

Кога САЩ изпрати отново хора в Космоса със собствена технология, след дълги години на застой в тази област? Когато в битката се намесиха с космическите си компании хора като Мъск и Безос.

Кога се заговори за бъдещето на метавселената, виртуалната реалност от ново поколение? Когато, в опит да отклони вниманието от истински неудобните въпроси, Зукърбърг заговори за нея. Междувременно Мъск стана най-богатият човек в историята, избраха го за личност на годината на списание „Тайм“.

Да, прекалено много от технологичното ни бъдеще зависи от силните на онлайн деня. И определено си струва да следим действията им, дори и да не ги одобряваме. И през 2022-а често от тях ще идват технологични новини и решения, които ще засягат всички ни.

Космическата битка напредва, гигантите се състезават във все повече направления, много от които вече засегнахме. Очакват ни още по-интересни неща, каквото и да казва по въпроса добрият стар Конфуций.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка:NASA, Unsplash

 

5. Интернет навсякъде

Ами, интернет вече си е навсякъде, ще си кажете. Да, ако живеете в центъра на европейска столица. Но ако скоро не сте се разхождали из Сахара например, няма причина да се замисляте, че огромна част от света все още е далеч от живота онлайн. Дори и в България, подценяваме огромния брой хора, които нямат достъп до интернет по една или друга причина – материална или поколенческа.

Само че първо – дойде 5G, все още не всички птици по света са измрели, но все повече хора ще имат достъп на телефоните си до ултрабърз интернет, какъвто допреди години нямаха и на стационарните си компютри.

А това отприщва огромни възможности за подобряване на онлайн изживяването, за нови технологични решения, за поредните големи стъпки в областта на виртуализацията. Вече всичко трябва да става светкавично, а в браузъра могат да се използват много сериозни изчислителни възможности. До какво ще доведе това? Само можем да предполагаме.

Напредват проектите за сателитен достъп, при това не само най-популярният Starlink на Мъск, който планира съвсем скоро да има 42 000 мини сателита над нас, гарантиращи връзка с мрежата от цял свят. Конкурентът им OneWeb планира през 2022-а да има 600 сателита, а Amazon обещават 3236, които обаче да покриват конкретно места с по-слаб достъп.

Как ще се промени мрежата, след като в нея се озоват и последните 3 милиарда души в по-изостаналите континенти? Със сигурност ефект ще има в най-различни посоки.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Artturi Jalli, Unsplash

 

+ Някои скрити фаворити

А междувременно Мъск и съмишленици продължават чрез проекта „Неуралинк“ да работят за създаването на мозъчно-компютърен интерфейс. Тоест, скоро ще се свързваме с интернет директно чрез мозъка си? Е, надали това скоро ще е в рамките на 2022-а, но интересни новини в тази посока надали ще липсват.

А също и в света на медицинските технологии. Както неотдавна ни разказа доц. Милена Георгиева, персонализираното стареене е една потенциална възможност, от която можем да очакваме сериозно удължаване на човешкия живот.

Облачните технологии също са направление, което попада сред най-актуалните. Вече почти всички се разглезихме от удобството да имаме документите си навсякъде.

Тогава какво още можем да очакваме от облачните технологии? Предимно: да се усъвършенстват за по-сложни задачи. Факт е, че инфраструктурните им приложения са стигнали някъде до практическия си таван, трудно могат да ни предложат кой знае колко повече удобства, защото вече са ни дали всичко.

Но тук вече минаваме на големите, ултратежките изчисления, нужни за разработката на ИИ. Тепърва облачните технологии ще навлизат доста по-сериозно, давайки възможности за невероятна доскоро изчислителна мощ. По този начин ще се ускорят както търсенията в областта на изкуствения интелект, така и разработките в много, много научни области.

Важно е да споменем и киберсигурността, 2022-а със сигурност ще отвори още много въпроси в тази посока.

А някъде там, отново за малко излизайки извън най-дискутираните теми, идва ред и на квантовите компютри. Доста вълнуващо бъдеще, какво ще кажете?

Знаем, зададохме повече въпроси, отколкото дадохме възможни отговори. И все пак, напълно субективно, набелязахме основните области, където къкрят забележителни иновации. Технологиите са свят, който винаги може да те изненада, показвали са го много пъти. Едно е сигурно, тепърва има много да се изненадваме. Дано през 2022-а позитивните изненади са повече. И в рамките на технологиите, и извън тях.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This