5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

дек. 21, 2021 | Технологии

5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

21 декември 2021 | Технологии

Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас.

И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?

Няма да се спираме на конкретни технологични решения, а на направления, защото и така нещата са не чак толкова предсказуеми…

 

Блокчейн

Снимка: Maria Lysenko, Unsplash

 

1. Мрежа във верига

Да, основата на тази технология е във веригата, но вместо да оковава, тя освобождава. Как е възможно така? Отговорът, както най-вероятно сте се досетили вече, гласи: блокчейн (още за технологията – тук). През есента на 2021-а цената на биткойна избухна, появиха се още, и още, и още впечатляващи продажби чрез технологията на уникалните токени – NFT. Криптовалутите като цяло се превърнаха в огромна мода.

И всичко това се случи, след като преди 2-3 години целият ентусиазъм по темата изглеждаше затихнал, а блокчейн и биткойн изчезнаха като термини от общественото пространство.

Днес технологията е по-зряла, в нея има много повече смисъл и капитализация. В началото, когато блокчейн направлението за първи път стана интересна и популярна тема, се появиха много идеи за това как може да бъде използвано. Вече имахме нова технология, която гарантираше абсолютна проследимост на транзакциите, пълна децентрализация, но, като че ли, все още просто не знаехме за какво да я използваме.

Е, днес е ясно, че едно жизнено и страшно перспективно направление са именно децентрализираните финанси. Дали обаче най-накрая няма да се появят и други блокчейн направления, които да го настигнат? Ще разкрием ли повече от потенциална на умните договори като принцип (за тях скоро ще разкажем по-подробно).

Обобщение по темата – четете в интервюто с Валентин Михов.

Ще започне ли пак да расте главоломно биткойнът? Или отново ще се озовем в технологична зима. Ще станат ли излишни традиционните пари? Очакваме доста и интересни отговори по тази тема от задаващата се 2022-а.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

2. ИИ свят

Ушите ни се протъркаха през последната декада да слушаме как изкуственият интелект ще промени всичко… И няма как да не оставаме донякъде разочаровани, че това не се случва в обемите, в които го очакваме. А и как ли темата няма да се принизява, като словосъчетанието стана толкова модерно и вече всяка тенджера и изтривалка уж работят с изкуствен интелект.

Няма що, голям интелект има изтривалката. А и вече свикнахме онлайн да виждаме доста примери за това как алгоритмите се провалят. И започнахме доста да ги подценяваме.

Истината е, че място за подценяване няма. Изкуственият интелект тихомълком напредва изключително сериозно. Разбира се, надали скоро можем да говорим за технология, която да наподобява човешкия разум… а и не е сигурно дали ни трябва нещо подобно.

Със сигурност обаче много области от живота ни се променят главоломно заради все по-съвършения ИИ, а други съвсем скоро ще започнат да го правят.

Определено едно от най-големите направления, в които очакваме промяна съвсем скоро, са автономните автомобили. Все по-реално изглежда бъдещето, в което изобщо няма да ни се налага да шофираме, а това ще е от полза и за ежедневието ни. Трафикът може да се оптимизира, милиони човешки часове няма да бъдат изгубени във висене по задръствания. Ще изчезнат много традиционните професии… и, за съжаление, немалко хора ще останат на улицата.

Разбира се, всичко това няма да стане през 2022-а, но през тази година е много вероятно да видим много по-успешни и интегрирани в практиката проекти за автономни превозни средства.

ИИ вече направи революция и в областта на лицевото разпознаване. Алгоритмите са толкова напреднали и съвършени, че чак е плашещо. В Русия вече не е нужно да носиш карта или билет за метрото, достатъчно е системата да познае лицето ти. Нужно ли е да казваме, че очевидно този алгоритъм вече работи изключително сигурно?

Допълвам списъка с машинния превод, който също напредва главоломно, можете да се убедите сами, особено ако използвате по-популярни езици.

ИИ ще навлиза в изкуството, генерирането на новини, в програмирането, дори в политиката. Машинното самообучение се включва дори в битката с фалшивите новини.

И какво още? Какво ли не можем да очакваме, ИИ определено ще е гореща тема задълго, въпреки скептицизма. Като че ли вече приближава до характеристиките на зряла технология…

 

Мета

Снимка: Chetraruc, Pixabay

 

3. Мета планета

Не е трудно да се предположи присъствието на този кандидат в списъка. Темата влезе в общественото пространство особено активно в края на 2021-а, след като Марк Зукърбърг обяви, че „Мета“ ще е официалното название на компанията – майка на „Фейсбук“ и „Инстаграм“.

По това време дойдоха и много други новини. „Фейсбук“ обяви, че ще инвестира огромни средства, ще наеме 10 000 специалисти само в Европа.

Започнаха да се продават земи в метавселени на други компании, дори и яхти за стотици хиляди долари.

(Обобщение по темата – четете тук).

Дали всички ще се озовем в тази нова виртуална реалност през 2022-а? Надали. Но пък ще научим много нови неща, ще се появят много нови стартъпи и технологии, свързани с нея.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Mathew Schwartz, Unsplash

 

4. Играчките на богатите

Както сполучливо писа неотдавна „Гардиън“, мултримилиардерите направиха каквото могат, за да затруднят живота и сега се надпреварват да се спасяват – кой в Космоса, кой – в някаква паралелна, метавселена.

Факт е, че това твърдение е доста крайно, но в него има много истина. Защото определено развитието на технологиите днес минава в прекалено голяма степен през отношението, решенията и разработките на най-големите монополисти в онлайн света.

Кога САЩ изпрати отново хора в Космоса със собствена технология, след дълги години на застой в тази област? Когато в битката се намесиха с космическите си компании хора като Мъск и Безос.

Кога се заговори за бъдещето на метавселената, виртуалната реалност от ново поколение? Когато, в опит да отклони вниманието от истински неудобните въпроси, Зукърбърг заговори за нея. Междувременно Мъск стана най-богатият човек в историята, избраха го за личност на годината на списание „Тайм“.

Да, прекалено много от технологичното ни бъдеще зависи от силните на онлайн деня. И определено си струва да следим действията им, дори и да не ги одобряваме. И през 2022-а често от тях ще идват технологични новини и решения, които ще засягат всички ни.

Космическата битка напредва, гигантите се състезават във все повече направления, много от които вече засегнахме. Очакват ни още по-интересни неща, каквото и да казва по въпроса добрият стар Конфуций.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка:NASA, Unsplash

 

5. Интернет навсякъде

Ами, интернет вече си е навсякъде, ще си кажете. Да, ако живеете в центъра на европейска столица. Но ако скоро не сте се разхождали из Сахара например, няма причина да се замисляте, че огромна част от света все още е далеч от живота онлайн. Дори и в България, подценяваме огромния брой хора, които нямат достъп до интернет по една или друга причина – материална или поколенческа.

Само че първо – дойде 5G, все още не всички птици по света са измрели, но все повече хора ще имат достъп на телефоните си до ултрабърз интернет, какъвто допреди години нямаха и на стационарните си компютри.

А това отприщва огромни възможности за подобряване на онлайн изживяването, за нови технологични решения, за поредните големи стъпки в областта на виртуализацията. Вече всичко трябва да става светкавично, а в браузъра могат да се използват много сериозни изчислителни възможности. До какво ще доведе това? Само можем да предполагаме.

Напредват проектите за сателитен достъп, при това не само най-популярният Starlink на Мъск, който планира съвсем скоро да има 42 000 мини сателита над нас, гарантиращи връзка с мрежата от цял свят. Конкурентът им OneWeb планира през 2022-а да има 600 сателита, а Amazon обещават 3236, които обаче да покриват конкретно места с по-слаб достъп.

Как ще се промени мрежата, след като в нея се озоват и последните 3 милиарда души в по-изостаналите континенти? Със сигурност ефект ще има в най-различни посоки.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Artturi Jalli, Unsplash

 

+ Някои скрити фаворити

А междувременно Мъск и съмишленици продължават чрез проекта „Неуралинк“ да работят за създаването на мозъчно-компютърен интерфейс. Тоест, скоро ще се свързваме с интернет директно чрез мозъка си? Е, надали това скоро ще е в рамките на 2022-а, но интересни новини в тази посока надали ще липсват.

А също и в света на медицинските технологии. Както неотдавна ни разказа доц. Милена Георгиева, персонализираното стареене е една потенциална възможност, от която можем да очакваме сериозно удължаване на човешкия живот.

Облачните технологии също са направление, което попада сред най-актуалните. Вече почти всички се разглезихме от удобството да имаме документите си навсякъде.

Тогава какво още можем да очакваме от облачните технологии? Предимно: да се усъвършенстват за по-сложни задачи. Факт е, че инфраструктурните им приложения са стигнали някъде до практическия си таван, трудно могат да ни предложат кой знае колко повече удобства, защото вече са ни дали всичко.

Но тук вече минаваме на големите, ултратежките изчисления, нужни за разработката на ИИ. Тепърва облачните технологии ще навлизат доста по-сериозно, давайки възможности за невероятна доскоро изчислителна мощ. По този начин ще се ускорят както търсенията в областта на изкуствения интелект, така и разработките в много, много научни области.

Важно е да споменем и киберсигурността, 2022-а със сигурност ще отвори още много въпроси в тази посока.

А някъде там, отново за малко излизайки извън най-дискутираните теми, идва ред и на квантовите компютри. Доста вълнуващо бъдеще, какво ще кажете?

Знаем, зададохме повече въпроси, отколкото дадохме възможни отговори. И все пак, напълно субективно, набелязахме основните области, където къкрят забележителни иновации. Технологиите са свят, който винаги може да те изненада, показвали са го много пъти. Едно е сигурно, тепърва има много да се изненадваме. Дано през 2022-а позитивните изненади са повече. И в рамките на технологиите, и извън тях.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Единствената голяма надежда, която имам за човечеството, е че няма да загубим любопитството и креативността си. И смятам, че загубата е по-възможно да се случи поради забавления, които ни правят...

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с...

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор… Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация

Най-новите:

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Въпросът е да не убием сами креативността си“

„Единствената, най-голяма надежда, която имам за човечеството, е да не загубим любопитството и креативността си. И смятам, че е по-възможно да се случи на базата на забавления, които ни правят безлични и незаинтересовани. А не заради това, че някой изкуствен интелект ще ни е взел работата…“
Струва ли си днес да започнем да учим програмиране или науките, свързани с данните? Не е ли обречено бъдещето на софтуерните инженери? Всеки ли би могъл да стане специалист в тези област? Защо понякога университетското образование се превръща в пречка?
Йордан Даракчиев има много какво да каже по темата, за 8-и път той започва да преподава първия у нас едногодишен модул, в който човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на науката за данните и изкуствения интелект.
При предишното му гостуване поговорихме за дефинициите и възможностите на машинното самообучение, невронните мрежи, изкуствения интелект. За това как почти случайно астрофизикът по образование започва да преподава на хора, които после стават част от ИИ-екипите във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи.
Сега ще надникнем към предизвикателствата, пред които ни изправят генеративните алгоритми. Ще си говорим за разработването на софтуер и системи с изкуствен интелект като професионално предизвикателство, вълнуваща област… и възможност, която си струва повече хора да опитат.

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация
„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„Светът е вмирисан на кич. Затова върви към катастрофа“

„За човека продължава да има 10 000 начина да мисли и да гледа света. А какво прави той, по дяволите? Зяпа си телефона. Децата, които растат сега, не са виждали какво има наоколо. Те са обект на фантастиката, живеят в паралелен свят. Те не знаят как изглеждат улиците, как изглеждат хората. Това ме кара да мисля, че няма оправия. Кой ще ги вкара в този свят? Ако стане случайно, те ще бъдат разбити.“
Текла Алексиева се превръща в легендарен илюстратор, след като създава 120 корици за книгите от поредицата „Библиотека Галактика“. Поколения читатели свързват най-големите фантастични романи с образите, нарисувани от нея. Освен художник със самобитен поглед и безброй признания, е и автор на стихосбирка.
Какво ли мисли тя за изображенията, генерирани от изкуствен интелект?
Защо според нея днес сме заобиколени отвсякъде от кич – в литературата, в изкуството, в живота?
Можем ли и как да си върнем добрия вкус?
Защо в никакъв случай не бива да напускаме Земята?
Как така… Текла Алексиева не е успяла да дочете книгата с една от най-известните ѝ корици?

повече информация
Програмистът, който избра да е детегледач

Програмистът, който избра да е детегледач

Продължава да е повече от примамливо да се насочиш към програмирането, да потърсиш бъдещето си в прословутия IT сектор…
Днешният ни гост е програмист с 20-годишен стаж! Насочва се към това поприще, много преди то да се превърне в мода и да стане толкова изкусително. Докато не усеща, че му е омръзнало да прекарва времето си пред компютрите, а най-приятно му е да е сред децата.
Така, напук на всички стереотипи, Богдан решава да си изкарва хляба, като гледа хлапета. Това го прави щастлив, осмисля ежедневието му. Дори не му минават идеи да се връща към компютрите, за него няма нищо по-смислено от времето, прекарано с децата…
Не е ли време да преосмислим някои клишета?

повече информация
„Колко ни е важна днес истината?“

„Колко ни е важна днес истината?“

„Как изпуснахме обществения договор? Ей така, тихичко…“
Вече не сме способни да различаваме текстовете и изображенията, генерирани от изкуствен интелект от тези, създадени от човека. Това е големият извод от експеримента на Дигитални истории, в който се включиха близо 2000 души.
Срещаме се с Надя Шабани, правозащитен адвокат и директор на БЦНП, и с Радина Банова-Стоева, правозащитен адвокат и правен консултант към центъра.
Какъв ще е начинът, по който оттук нататък ще можем да различаваме истината?
Защо е важно да си говорим за човешките права в контекста на големите въпроси, пред които днес ни изправят технологиите? Обречени ли са опитите за регулация на изкуствения интелект? Как да решим големия въпрос с етиката в тази област?
Защо решенията, които вземаме днес по въпросите на изкуствения интелект, имат толкова голямо значение за бъдещето на цивилизацията ни?

повече информация
Share This