5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

дек. 21, 2021 | Технологии

5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

21 декември 2021 | Технологии

Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас.

И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?

Няма да се спираме на конкретни технологични решения, а на направления, защото и така нещата са не чак толкова предсказуеми…

 

Блокчейн

Снимка: Maria Lysenko, Unsplash

 

1. Мрежа във верига

Да, основата на тази технология е във веригата, но вместо да оковава, тя освобождава. Как е възможно така? Отговорът, както най-вероятно сте се досетили вече, гласи: блокчейн (още за технологията – тук). През есента на 2021-а цената на биткойна избухна, появиха се още, и още, и още впечатляващи продажби чрез технологията на уникалните токени – NFT. Криптовалутите като цяло се превърнаха в огромна мода.

И всичко това се случи, след като преди 2-3 години целият ентусиазъм по темата изглеждаше затихнал, а блокчейн и биткойн изчезнаха като термини от общественото пространство.

Днес технологията е по-зряла, в нея има много повече смисъл и капитализация. В началото, когато блокчейн направлението за първи път стана интересна и популярна тема, се появиха много идеи за това как може да бъде използвано. Вече имахме нова технология, която гарантираше абсолютна проследимост на транзакциите, пълна децентрализация, но, като че ли, все още просто не знаехме за какво да я използваме.

Е, днес е ясно, че едно жизнено и страшно перспективно направление са именно децентрализираните финанси. Дали обаче най-накрая няма да се появят и други блокчейн направления, които да го настигнат? Ще разкрием ли повече от потенциална на умните договори като принцип (за тях скоро ще разкажем по-подробно).

Обобщение по темата – четете в интервюто с Валентин Михов.

Ще започне ли пак да расте главоломно биткойнът? Или отново ще се озовем в технологична зима. Ще станат ли излишни традиционните пари? Очакваме доста и интересни отговори по тази тема от задаващата се 2022-а.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

2. ИИ свят

Ушите ни се протъркаха през последната декада да слушаме как изкуственият интелект ще промени всичко… И няма как да не оставаме донякъде разочаровани, че това не се случва в обемите, в които го очакваме. А и как ли темата няма да се принизява, като словосъчетанието стана толкова модерно и вече всяка тенджера и изтривалка уж работят с изкуствен интелект.

Няма що, голям интелект има изтривалката. А и вече свикнахме онлайн да виждаме доста примери за това как алгоритмите се провалят. И започнахме доста да ги подценяваме.

Истината е, че място за подценяване няма. Изкуственият интелект тихомълком напредва изключително сериозно. Разбира се, надали скоро можем да говорим за технология, която да наподобява човешкия разум… а и не е сигурно дали ни трябва нещо подобно.

Със сигурност обаче много области от живота ни се променят главоломно заради все по-съвършения ИИ, а други съвсем скоро ще започнат да го правят.

Определено едно от най-големите направления, в които очакваме промяна съвсем скоро, са автономните автомобили. Все по-реално изглежда бъдещето, в което изобщо няма да ни се налага да шофираме, а това ще е от полза и за ежедневието ни. Трафикът може да се оптимизира, милиони човешки часове няма да бъдат изгубени във висене по задръствания. Ще изчезнат много традиционните професии… и, за съжаление, немалко хора ще останат на улицата.

Разбира се, всичко това няма да стане през 2022-а, но през тази година е много вероятно да видим много по-успешни и интегрирани в практиката проекти за автономни превозни средства.

ИИ вече направи революция и в областта на лицевото разпознаване. Алгоритмите са толкова напреднали и съвършени, че чак е плашещо. В Русия вече не е нужно да носиш карта или билет за метрото, достатъчно е системата да познае лицето ти. Нужно ли е да казваме, че очевидно този алгоритъм вече работи изключително сигурно?

Допълвам списъка с машинния превод, който също напредва главоломно, можете да се убедите сами, особено ако използвате по-популярни езици.

ИИ ще навлиза в изкуството, генерирането на новини, в програмирането, дори в политиката. Машинното самообучение се включва дори в битката с фалшивите новини.

И какво още? Какво ли не можем да очакваме, ИИ определено ще е гореща тема задълго, въпреки скептицизма. Като че ли вече приближава до характеристиките на зряла технология…

 

Мета

Снимка: Chetraruc, Pixabay

 

3. Мета планета

Не е трудно да се предположи присъствието на този кандидат в списъка. Темата влезе в общественото пространство особено активно в края на 2021-а, след като Марк Зукърбърг обяви, че „Мета“ ще е официалното название на компанията – майка на „Фейсбук“ и „Инстаграм“.

По това време дойдоха и много други новини. „Фейсбук“ обяви, че ще инвестира огромни средства, ще наеме 10 000 специалисти само в Европа.

Започнаха да се продават земи в метавселени на други компании, дори и яхти за стотици хиляди долари.

(Обобщение по темата – четете тук).

Дали всички ще се озовем в тази нова виртуална реалност през 2022-а? Надали. Но пък ще научим много нови неща, ще се появят много нови стартъпи и технологии, свързани с нея.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Mathew Schwartz, Unsplash

 

4. Играчките на богатите

Както сполучливо писа неотдавна „Гардиън“, мултримилиардерите направиха каквото могат, за да затруднят живота и сега се надпреварват да се спасяват – кой в Космоса, кой – в някаква паралелна, метавселена.

Факт е, че това твърдение е доста крайно, но в него има много истина. Защото определено развитието на технологиите днес минава в прекалено голяма степен през отношението, решенията и разработките на най-големите монополисти в онлайн света.

Кога САЩ изпрати отново хора в Космоса със собствена технология, след дълги години на застой в тази област? Когато в битката се намесиха с космическите си компании хора като Мъск и Безос.

Кога се заговори за бъдещето на метавселената, виртуалната реалност от ново поколение? Когато, в опит да отклони вниманието от истински неудобните въпроси, Зукърбърг заговори за нея. Междувременно Мъск стана най-богатият човек в историята, избраха го за личност на годината на списание „Тайм“.

Да, прекалено много от технологичното ни бъдеще зависи от силните на онлайн деня. И определено си струва да следим действията им, дори и да не ги одобряваме. И през 2022-а често от тях ще идват технологични новини и решения, които ще засягат всички ни.

Космическата битка напредва, гигантите се състезават във все повече направления, много от които вече засегнахме. Очакват ни още по-интересни неща, каквото и да казва по въпроса добрият стар Конфуций.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка:NASA, Unsplash

 

5. Интернет навсякъде

Ами, интернет вече си е навсякъде, ще си кажете. Да, ако живеете в центъра на европейска столица. Но ако скоро не сте се разхождали из Сахара например, няма причина да се замисляте, че огромна част от света все още е далеч от живота онлайн. Дори и в България, подценяваме огромния брой хора, които нямат достъп до интернет по една или друга причина – материална или поколенческа.

Само че първо – дойде 5G, все още не всички птици по света са измрели, но все повече хора ще имат достъп на телефоните си до ултрабърз интернет, какъвто допреди години нямаха и на стационарните си компютри.

А това отприщва огромни възможности за подобряване на онлайн изживяването, за нови технологични решения, за поредните големи стъпки в областта на виртуализацията. Вече всичко трябва да става светкавично, а в браузъра могат да се използват много сериозни изчислителни възможности. До какво ще доведе това? Само можем да предполагаме.

Напредват проектите за сателитен достъп, при това не само най-популярният Starlink на Мъск, който планира съвсем скоро да има 42 000 мини сателита над нас, гарантиращи връзка с мрежата от цял свят. Конкурентът им OneWeb планира през 2022-а да има 600 сателита, а Amazon обещават 3236, които обаче да покриват конкретно места с по-слаб достъп.

Как ще се промени мрежата, след като в нея се озоват и последните 3 милиарда души в по-изостаналите континенти? Със сигурност ефект ще има в най-различни посоки.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Artturi Jalli, Unsplash

 

+ Някои скрити фаворити

А междувременно Мъск и съмишленици продължават чрез проекта „Неуралинк“ да работят за създаването на мозъчно-компютърен интерфейс. Тоест, скоро ще се свързваме с интернет директно чрез мозъка си? Е, надали това скоро ще е в рамките на 2022-а, но интересни новини в тази посока надали ще липсват.

А също и в света на медицинските технологии. Както неотдавна ни разказа доц. Милена Георгиева, персонализираното стареене е една потенциална възможност, от която можем да очакваме сериозно удължаване на човешкия живот.

Облачните технологии също са направление, което попада сред най-актуалните. Вече почти всички се разглезихме от удобството да имаме документите си навсякъде.

Тогава какво още можем да очакваме от облачните технологии? Предимно: да се усъвършенстват за по-сложни задачи. Факт е, че инфраструктурните им приложения са стигнали някъде до практическия си таван, трудно могат да ни предложат кой знае колко повече удобства, защото вече са ни дали всичко.

Но тук вече минаваме на големите, ултратежките изчисления, нужни за разработката на ИИ. Тепърва облачните технологии ще навлизат доста по-сериозно, давайки възможности за невероятна доскоро изчислителна мощ. По този начин ще се ускорят както търсенията в областта на изкуствения интелект, така и разработките в много, много научни области.

Важно е да споменем и киберсигурността, 2022-а със сигурност ще отвори още много въпроси в тази посока.

А някъде там, отново за малко излизайки извън най-дискутираните теми, идва ред и на квантовите компютри. Доста вълнуващо бъдеще, какво ще кажете?

Знаем, зададохме повече въпроси, отколкото дадохме възможни отговори. И все пак, напълно субективно, набелязахме основните области, където къкрят забележителни иновации. Технологиите са свят, който винаги може да те изненада, показвали са го много пъти. Едно е сигурно, тепърва има много да се изненадваме. Дано през 2022-а позитивните изненади са повече. И в рамките на технологиите, и извън тях.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.
Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.
Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.
Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

повече информация
Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Включете се в Apollo ex machina – първия български конкурс за генерирана поезия, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens!
Няма ограничения за тематиката и дължината. Единственото изискване е да участвате със стихове, които сте създали с помощта на ИИ. Можете да изпратите до 3 произведения, срокът е 1 декември 2025 г.
Победителят ще получи награда от 300 лв., избрани книги очакват заслужилите второ и трето място, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в стихосбирка от Scribens!
Ще ги избере авторитетно жури: поетите Петър Чухов, Бойко Ламбовски и Виолета Кунева, управителят на Scribens Георги Гаврилов и създателят на Дигитални истории Георги Караманев.

повече информация
Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Каним четири най-популярни ИИ модела в кабинета на психолога, за да проверим какви „личности“ ще се окажат!
Властни или податливи на влияние, чувствителни или прагматични? Какви са по „характер“ GPT-5, Claude Opus 4.1, Gemini 2.5 Pro и o3?
Този експеримент може да ни каже много!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This