5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

дек. 21, 2021 | Технологии

5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

21 декември 2021 | Технологии

Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас.

И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?

Няма да се спираме на конкретни технологични решения, а на направления, защото и така нещата са не чак толкова предсказуеми…

 

Блокчейн

Снимка: Maria Lysenko, Unsplash

 

1. Мрежа във верига

Да, основата на тази технология е във веригата, но вместо да оковава, тя освобождава. Как е възможно така? Отговорът, както най-вероятно сте се досетили вече, гласи: блокчейн (още за технологията – тук). През есента на 2021-а цената на биткойна избухна, появиха се още, и още, и още впечатляващи продажби чрез технологията на уникалните токени – NFT. Криптовалутите като цяло се превърнаха в огромна мода.

И всичко това се случи, след като преди 2-3 години целият ентусиазъм по темата изглеждаше затихнал, а блокчейн и биткойн изчезнаха като термини от общественото пространство.

Днес технологията е по-зряла, в нея има много повече смисъл и капитализация. В началото, когато блокчейн направлението за първи път стана интересна и популярна тема, се появиха много идеи за това как може да бъде използвано. Вече имахме нова технология, която гарантираше абсолютна проследимост на транзакциите, пълна децентрализация, но, като че ли, все още просто не знаехме за какво да я използваме.

Е, днес е ясно, че едно жизнено и страшно перспективно направление са именно децентрализираните финанси. Дали обаче най-накрая няма да се появят и други блокчейн направления, които да го настигнат? Ще разкрием ли повече от потенциална на умните договори като принцип (за тях скоро ще разкажем по-подробно).

Обобщение по темата – четете в интервюто с Валентин Михов.

Ще започне ли пак да расте главоломно биткойнът? Или отново ще се озовем в технологична зима. Ще станат ли излишни традиционните пари? Очакваме доста и интересни отговори по тази тема от задаващата се 2022-а.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

2. ИИ свят

Ушите ни се протъркаха през последната декада да слушаме как изкуственият интелект ще промени всичко… И няма как да не оставаме донякъде разочаровани, че това не се случва в обемите, в които го очакваме. А и как ли темата няма да се принизява, като словосъчетанието стана толкова модерно и вече всяка тенджера и изтривалка уж работят с изкуствен интелект.

Няма що, голям интелект има изтривалката. А и вече свикнахме онлайн да виждаме доста примери за това как алгоритмите се провалят. И започнахме доста да ги подценяваме.

Истината е, че място за подценяване няма. Изкуственият интелект тихомълком напредва изключително сериозно. Разбира се, надали скоро можем да говорим за технология, която да наподобява човешкия разум… а и не е сигурно дали ни трябва нещо подобно.

Със сигурност обаче много области от живота ни се променят главоломно заради все по-съвършения ИИ, а други съвсем скоро ще започнат да го правят.

Определено едно от най-големите направления, в които очакваме промяна съвсем скоро, са автономните автомобили. Все по-реално изглежда бъдещето, в което изобщо няма да ни се налага да шофираме, а това ще е от полза и за ежедневието ни. Трафикът може да се оптимизира, милиони човешки часове няма да бъдат изгубени във висене по задръствания. Ще изчезнат много традиционните професии… и, за съжаление, немалко хора ще останат на улицата.

Разбира се, всичко това няма да стане през 2022-а, но през тази година е много вероятно да видим много по-успешни и интегрирани в практиката проекти за автономни превозни средства.

ИИ вече направи революция и в областта на лицевото разпознаване. Алгоритмите са толкова напреднали и съвършени, че чак е плашещо. В Русия вече не е нужно да носиш карта или билет за метрото, достатъчно е системата да познае лицето ти. Нужно ли е да казваме, че очевидно този алгоритъм вече работи изключително сигурно?

Допълвам списъка с машинния превод, който също напредва главоломно, можете да се убедите сами, особено ако използвате по-популярни езици.

ИИ ще навлиза в изкуството, генерирането на новини, в програмирането, дори в политиката. Машинното самообучение се включва дори в битката с фалшивите новини.

И какво още? Какво ли не можем да очакваме, ИИ определено ще е гореща тема задълго, въпреки скептицизма. Като че ли вече приближава до характеристиките на зряла технология…

 

Мета

Снимка: Chetraruc, Pixabay

 

3. Мета планета

Не е трудно да се предположи присъствието на този кандидат в списъка. Темата влезе в общественото пространство особено активно в края на 2021-а, след като Марк Зукърбърг обяви, че „Мета“ ще е официалното название на компанията – майка на „Фейсбук“ и „Инстаграм“.

По това време дойдоха и много други новини. „Фейсбук“ обяви, че ще инвестира огромни средства, ще наеме 10 000 специалисти само в Европа.

Започнаха да се продават земи в метавселени на други компании, дори и яхти за стотици хиляди долари.

(Обобщение по темата – четете тук).

Дали всички ще се озовем в тази нова виртуална реалност през 2022-а? Надали. Но пък ще научим много нови неща, ще се появят много нови стартъпи и технологии, свързани с нея.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Mathew Schwartz, Unsplash

 

4. Играчките на богатите

Както сполучливо писа неотдавна „Гардиън“, мултримилиардерите направиха каквото могат, за да затруднят живота и сега се надпреварват да се спасяват – кой в Космоса, кой – в някаква паралелна, метавселена.

Факт е, че това твърдение е доста крайно, но в него има много истина. Защото определено развитието на технологиите днес минава в прекалено голяма степен през отношението, решенията и разработките на най-големите монополисти в онлайн света.

Кога САЩ изпрати отново хора в Космоса със собствена технология, след дълги години на застой в тази област? Когато в битката се намесиха с космическите си компании хора като Мъск и Безос.

Кога се заговори за бъдещето на метавселената, виртуалната реалност от ново поколение? Когато, в опит да отклони вниманието от истински неудобните въпроси, Зукърбърг заговори за нея. Междувременно Мъск стана най-богатият човек в историята, избраха го за личност на годината на списание „Тайм“.

Да, прекалено много от технологичното ни бъдеще зависи от силните на онлайн деня. И определено си струва да следим действията им, дори и да не ги одобряваме. И през 2022-а често от тях ще идват технологични новини и решения, които ще засягат всички ни.

Космическата битка напредва, гигантите се състезават във все повече направления, много от които вече засегнахме. Очакват ни още по-интересни неща, каквото и да казва по въпроса добрият стар Конфуций.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка:NASA, Unsplash

 

5. Интернет навсякъде

Ами, интернет вече си е навсякъде, ще си кажете. Да, ако живеете в центъра на европейска столица. Но ако скоро не сте се разхождали из Сахара например, няма причина да се замисляте, че огромна част от света все още е далеч от живота онлайн. Дори и в България, подценяваме огромния брой хора, които нямат достъп до интернет по една или друга причина – материална или поколенческа.

Само че първо – дойде 5G, все още не всички птици по света са измрели, но все повече хора ще имат достъп на телефоните си до ултрабърз интернет, какъвто допреди години нямаха и на стационарните си компютри.

А това отприщва огромни възможности за подобряване на онлайн изживяването, за нови технологични решения, за поредните големи стъпки в областта на виртуализацията. Вече всичко трябва да става светкавично, а в браузъра могат да се използват много сериозни изчислителни възможности. До какво ще доведе това? Само можем да предполагаме.

Напредват проектите за сателитен достъп, при това не само най-популярният Starlink на Мъск, който планира съвсем скоро да има 42 000 мини сателита над нас, гарантиращи връзка с мрежата от цял свят. Конкурентът им OneWeb планира през 2022-а да има 600 сателита, а Amazon обещават 3236, които обаче да покриват конкретно места с по-слаб достъп.

Как ще се промени мрежата, след като в нея се озоват и последните 3 милиарда души в по-изостаналите континенти? Със сигурност ефект ще има в най-различни посоки.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Artturi Jalli, Unsplash

 

+ Някои скрити фаворити

А междувременно Мъск и съмишленици продължават чрез проекта „Неуралинк“ да работят за създаването на мозъчно-компютърен интерфейс. Тоест, скоро ще се свързваме с интернет директно чрез мозъка си? Е, надали това скоро ще е в рамките на 2022-а, но интересни новини в тази посока надали ще липсват.

А също и в света на медицинските технологии. Както неотдавна ни разказа доц. Милена Георгиева, персонализираното стареене е една потенциална възможност, от която можем да очакваме сериозно удължаване на човешкия живот.

Облачните технологии също са направление, което попада сред най-актуалните. Вече почти всички се разглезихме от удобството да имаме документите си навсякъде.

Тогава какво още можем да очакваме от облачните технологии? Предимно: да се усъвършенстват за по-сложни задачи. Факт е, че инфраструктурните им приложения са стигнали някъде до практическия си таван, трудно могат да ни предложат кой знае колко повече удобства, защото вече са ни дали всичко.

Но тук вече минаваме на големите, ултратежките изчисления, нужни за разработката на ИИ. Тепърва облачните технологии ще навлизат доста по-сериозно, давайки възможности за невероятна доскоро изчислителна мощ. По този начин ще се ускорят както търсенията в областта на изкуствения интелект, така и разработките в много, много научни области.

Важно е да споменем и киберсигурността, 2022-а със сигурност ще отвори още много въпроси в тази посока.

А някъде там, отново за малко излизайки извън най-дискутираните теми, идва ред и на квантовите компютри. Доста вълнуващо бъдеще, какво ще кажете?

Знаем, зададохме повече въпроси, отколкото дадохме възможни отговори. И все пак, напълно субективно, набелязахме основните области, където къкрят забележителни иновации. Технологиите са свят, който винаги може да те изненада, показвали са го много пъти. Едно е сигурно, тепърва има много да се изненадваме. Дано през 2022-а позитивните изненади са повече. И в рамките на технологиите, и извън тях.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар? Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам...

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е...

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
Закъде си се забързал?

Закъде си се забързал?

„Забързаното ежедневие“ е клише, което повтаряме всеки ден.
Може би, защото е безусловно вярно. Все не стига времето, взеха да ги правят много кратки денонощията. Минутите се изнизват, не оставят време за спокойни мигове със семейството, с приятели, за книга, просто за замисляне или пълен релакс…
Как да е иначе? Днес в рамките на един ден можем да получим повече информация, отколкото само няколко поколения по-рано са възприемали за месеци, дори за цял живот.
На какво се дължи това постоянно усещане? Поколенията ли са различни, работата ли е повече? Или просто има нещо, което ни кара да се чувстваме под напрежение? Което все ни плаши, че изпускаме момента, дори когато няма никакво основание…

повече информация
Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Ковид 4 г. по-късно. Защо не си взехме поука?

Спомняте ли си, не толкова отдавна бяхме затворени по домовете си, парковете бяха преградени от ленти, пътищата извън града – от пропускателни пунктове… После се появиха ваксините, щяха да ни спасят или да ни убият. Рекорден брой българи умираха, разделихме се на ваксъри и антиваксъри, а оттам тръгнаха и толкова други разделения…
Невероятно е устроен човешкият мозък, бързо забравя и се адаптира към новото, към лесното. Така обаче много от важните въпроси изчезват, изтикани от поредната „актуална“ тема, по която да се дърляме. Докато, междувременно, от много държави идват сигнали, че ковид се завръща…
Видяхме колко бързо ежедневието ни може да се преобърне наопаки. Колко сме крехки, като индивиди и като вид. И е време да потърсим поуките.
Възможно ли е скоро да има нова вълна на коронавируса или пък да се появи следващият микроорганизъм, способен да промени живота на цялата планета?
Научихме ли си уроците?
Колко адекватно се справихме с пандемията?
Можеше ли повече човешки животи да бъдат спасени?
Колко смъртоносен се оказа коронавирусът?
Прекалихме ли с мерките или напротив – трябваше те да бъдат по-строги?
Решение ли се оказаха ваксините?
По-подготвени ли сме за следващи епидемии?

Въпроси, чиито отговори са важни за всеки от нас.

повече информация

Най-новите:

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Пол Алън – другото лице на Microsoft

Две хлапета се сприятеляват покрай общия си интерес към компютрите. После заедно създават първата си фирма. Няма и десетилетие по-късно същата тази фирма вече е първият гигант на модерните компютърни времена. И ако за едното хлапе, което дълго беше най-богатият човек на планетата, знаем много, то историята на другото не е чак толкова популярна.
Не друг, а компютърният специалист Пол Алън, „кръстникът“ на Microsoft, се оказа собственикът на най-скъпо продадената частна колекция от картини. При това през ноември 2022-а, 4 години след като си отиде от този свят. Ценител на изкуството, запленен от спорта, огромен дарител за научни изследвания. Той е и богаташът, който пробуди модерния интерес към космическите полети.
Още на 29 разбира, че е болен от смъртоносно заболяване и решава да изживее остататъка от живота си така, както си е мечтаел.
Много може да се поучим от историята и светогледа на този нестандартен образ. И още повече – да си задаваме въпроса как щеше да изглежда днешният технологичен свят, ако и останалите му лидери имаха неговия светоглед?

повече информация
„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

„Занимаваш се с наука? Ще си тъп и беден!“

Не, няма! Технологиите, науката са пътят – и за всеки млад човек, който иска да постигне нещо, и за всички нас, като народ, дори като цивилизация.
29 милиона пъти са видени миналата година в социалните мрежи публикациите на сайта „Българска наука“. Достъпно, но и адекватно, издържано, в него се разказва за научните пробиви, за предизвикателствата, за големите успехи на българските учени.
Вече 17 години Петър Теодосиев влага в тази кауза душата си. Започва като хлапе, няма пари да си купи книги, от които да се научи да програмира. А после така се увлича в разказването на научни истории, че и до днес не губи вярата си.
Че можем да обърнем стереотипа. Че е важно да запалим искрата на любопитството, на любовта към книгите, пламъка на науката при следващите млади хора. Защото това е шансът ни като нация.
Но как да се случи?

повече информация
„Новата“ майка на ChatGPT

„Новата“ майка на ChatGPT

„Тварта прониква с множество очи в отворения свят…“ Коя ли е тази твар?
Сътресенията в OpenAI през последната седмица надминаха по обрати „Игра на тронове“, че дори и българската политика. Сам Алтман, лидерът на компанията, превърнала се в доминатор, изведнъж… бе уволнен. На него място застана главният технологичен директор на компанията Мира Мурати. После настана пълна суматоха, в края на която всичко си дойде обратно на мястото.
Тепърва ще научим (или пък няма) как и защо се случи този панаир.
Повече от любопитна е версията, съобщавана и от сериозни медии, че причината за всичко е Q* – „кю стар“, нов алгоритъм, способен да разтърси човечеството. Алтман го е представил на борда на директорите и те са били толкова уплашени, че решили да спасят света…
И докато онлайн дебатите се превърнаха в спорове като за латиносериал кой и как дърпа конците, кой се е оказал в силната позиция и какво се променя в света на технологиите след цялата суматоха… встрани остана само образът на жената, която за няколко дни се озова начело на компанията.
Макар и името ѝ да се споменаваше след големия успех на ChatGPT, личността на албанката Мира Мурати винаги оставаше в сянката на Алтман. Ето че е дошло време да научим повече за нея, защото, по всичко личи, от нейните действия ще зависи бъдещето на света, при това не само на технологичния…

повече информация
„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер?“

„Представете си Одисей с джипиес сред гръцките острови напът към Итака. Превръщаме пътуването на човечеството през времето в круиз. А от лъжовната розова зона на комфорта до цифровия концлагер е само крачка. Така наречената цифровизация би била една много комична, дори забавна част от историята на човечеството, но, уви, не е така. Тя ни води директно в един безсмислен от хуманна гледна точка свят.“
С тези думи на Недялко Славов започваме разговора за най-новия му роман „Хабитат“. Огромна по значение и сила книга, пропита с много от тези големи днешни въпроси, чиито отговори не спирам да търся чрез Дигитални истории.
Недялко Славов е носител на редица национални награди за поезия и проза, автор на романите „Фаустино“, „432 херца“, „Камбаната“.
На границата на епоса е и новото му произведение, в което с безпощадната си писателска наблюдателност и неповторимия си стил той ни показва зловещо тиктакащите взривни устройства на днешния ден, за които все нямаме време.
Ще се научим ли да ценим данните си, най-ценното, което имаме днес онлайн? Какво може да ни спаси от шпионските агенции, в каквито са се превърнали социалните мрежи? Къде е днес битката за свободата и има ли все още шанс да не я загубим?
„Всичко е в това какво искаш да си утре. Свободна воля. Или баркод в цифровия концлагер на един безсмислен свят“.

повече информация
Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

Момчето, което спаси интернет. И влезе в затвора

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

повече информация
„Искам да чета нещо, написано от хора!“

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.
Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.
Защо ли смята така?
Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…

повече информация
Share This