Секцията „Технологии“ е за онези Дигитални истории, които рисуват утрешния ден. В нея се опитвам да представя достъпно онези направления, които носят със себе си голям потенциал и тези, които вече са променили живота ни.
Неусетно, постепенно и като че ли необратимо се оказахме зависими от технологиите. Или по-точно – от информацията, с която ни заливат те. Огромна част от нея не ни е нужна, тя е токсична и натоварваща. Системата „дигитален минимализъм“ ни дава възможност да ограничим тази неусетна зависимост. Дали това е универсалното решение?
Квантовите компютри са една от най-обсъжданите технологични теми през последните години, най-големите компании от айти света са се впрегнали в яростна надпревара за създаването на работещи прототипи. Все повече се говори, че именно те са следващата стъпка в технологичната ера. Да, тази материя е доста сложна, особено за да бъде обяснена популярно, но нека опитаме!
Технологията дийпфейк позволява да се създаде видео с участието на реални хора, което обаче е напълно фалшиво.
Може ли тя да доведе до войни? Как невронните мрежи изведнъж се оказаха способни да създадат съвършения фалшификат?
Повече маркетингов трик или наистина скоро изкуственият интелект ще рисува майсторски? Можем ли да научим компютърна програма да създава музика, литература? Дълго време безрезервно смятахме, че това е едно от нещата, които отличават хората от машините – липсата на въображение, на артистизъм, на способност да се изразяват чрез изкуство. Дали е така наистина?
TL;DR: Вече никой няма време да чете дълги, сложни текстове. Или пък не? Имаме нужда от тях, за да не ни „гръмне“ мозъкът и за да останем хора?
„Много е важно изкуственият интелект да не е „те“. Трябва да бъде „ние“. Това е единственият начин да оцелеем“, казва Елън Мъск. И в опит да го постигне създава ултраамбициозния проект „Неуралинк“, чиято цел е да се слеем с машините. Чрез малък чип в мозъка да станем част от световната мрежа. Фантазия ли е това, или единственият шанс за оцеляване на човешкия вид?
Всички големи сайтове се грижат за нас почти бащински – като ни избират най-подходящото съдържание, пестят ни време и усилие. Това обаче се превръща в сериозен проблем за обществата. Защото балонът на филтрите ни прави по-затворени към различното мнение, по-агресивни. Изважда на преден план много от най-грозните ни страни. Лишава ни от нюансите и от красотата на комуникацията.
Микела е усмихната, модерна. Дългокрака, латино смугла кокетка. Списание Time я подреди в топ 25 на най-влиятелните хора онлайн. И една малка подробност… Тя всъщност не съществува. Защото е най-разпознаваемото лице сред дигиталните хора – ново явление в интернет, за което си заслужава да се говори повече.
Вече всеки ден четем статии, писани от робот. Днес най-ценният ресурс не е нефтът, не са и парите. Не е златото, не е даже и властта. В епицентъра на компютърната революция всичко е информация. Здравко иска да стане журналист, Желязко е изкуствен интелект. На кого принадлежи бъдещето?
Начинанието Дигитални истории се появява на бял свят точно в деня на мартениците.
Защото нищо не е по-хубаво от идващата пролет.
И защото…