5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

дек. 21, 2021 | Технологии

5 технологии, от които очакваме много през 2022-а

21 декември 2021 | Технологии

Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас.

И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?

Няма да се спираме на конкретни технологични решения, а на направления, защото и така нещата са не чак толкова предсказуеми…

 

Блокчейн

Снимка: Maria Lysenko, Unsplash

 

1. Мрежа във верига

Да, основата на тази технология е във веригата, но вместо да оковава, тя освобождава. Как е възможно така? Отговорът, както най-вероятно сте се досетили вече, гласи: блокчейн (още за технологията – тук). През есента на 2021-а цената на биткойна избухна, появиха се още, и още, и още впечатляващи продажби чрез технологията на уникалните токени – NFT. Криптовалутите като цяло се превърнаха в огромна мода.

И всичко това се случи, след като преди 2-3 години целият ентусиазъм по темата изглеждаше затихнал, а блокчейн и биткойн изчезнаха като термини от общественото пространство.

Днес технологията е по-зряла, в нея има много повече смисъл и капитализация. В началото, когато блокчейн направлението за първи път стана интересна и популярна тема, се появиха много идеи за това как може да бъде използвано. Вече имахме нова технология, която гарантираше абсолютна проследимост на транзакциите, пълна децентрализация, но, като че ли, все още просто не знаехме за какво да я използваме.

Е, днес е ясно, че едно жизнено и страшно перспективно направление са именно децентрализираните финанси. Дали обаче най-накрая няма да се появят и други блокчейн направления, които да го настигнат? Ще разкрием ли повече от потенциална на умните договори като принцип (за тях скоро ще разкажем по-подробно).

Обобщение по темата – четете в интервюто с Валентин Михов.

Ще започне ли пак да расте главоломно биткойнът? Или отново ще се озовем в технологична зима. Ще станат ли излишни традиционните пари? Очакваме доста и интересни отговори по тази тема от задаващата се 2022-а.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

2. ИИ свят

Ушите ни се протъркаха през последната декада да слушаме как изкуственият интелект ще промени всичко… И няма как да не оставаме донякъде разочаровани, че това не се случва в обемите, в които го очакваме. А и как ли темата няма да се принизява, като словосъчетанието стана толкова модерно и вече всяка тенджера и изтривалка уж работят с изкуствен интелект.

Няма що, голям интелект има изтривалката. А и вече свикнахме онлайн да виждаме доста примери за това как алгоритмите се провалят. И започнахме доста да ги подценяваме.

Истината е, че място за подценяване няма. Изкуственият интелект тихомълком напредва изключително сериозно. Разбира се, надали скоро можем да говорим за технология, която да наподобява човешкия разум… а и не е сигурно дали ни трябва нещо подобно.

Със сигурност обаче много области от живота ни се променят главоломно заради все по-съвършения ИИ, а други съвсем скоро ще започнат да го правят.

Определено едно от най-големите направления, в които очакваме промяна съвсем скоро, са автономните автомобили. Все по-реално изглежда бъдещето, в което изобщо няма да ни се налага да шофираме, а това ще е от полза и за ежедневието ни. Трафикът може да се оптимизира, милиони човешки часове няма да бъдат изгубени във висене по задръствания. Ще изчезнат много традиционните професии… и, за съжаление, немалко хора ще останат на улицата.

Разбира се, всичко това няма да стане през 2022-а, но през тази година е много вероятно да видим много по-успешни и интегрирани в практиката проекти за автономни превозни средства.

ИИ вече направи революция и в областта на лицевото разпознаване. Алгоритмите са толкова напреднали и съвършени, че чак е плашещо. В Русия вече не е нужно да носиш карта или билет за метрото, достатъчно е системата да познае лицето ти. Нужно ли е да казваме, че очевидно този алгоритъм вече работи изключително сигурно?

Допълвам списъка с машинния превод, който също напредва главоломно, можете да се убедите сами, особено ако използвате по-популярни езици.

ИИ ще навлиза в изкуството, генерирането на новини, в програмирането, дори в политиката. Машинното самообучение се включва дори в битката с фалшивите новини.

И какво още? Какво ли не можем да очакваме, ИИ определено ще е гореща тема задълго, въпреки скептицизма. Като че ли вече приближава до характеристиките на зряла технология…

 

Мета

Снимка: Chetraruc, Pixabay

 

3. Мета планета

Не е трудно да се предположи присъствието на този кандидат в списъка. Темата влезе в общественото пространство особено активно в края на 2021-а, след като Марк Зукърбърг обяви, че „Мета“ ще е официалното название на компанията – майка на „Фейсбук“ и „Инстаграм“.

По това време дойдоха и много други новини. „Фейсбук“ обяви, че ще инвестира огромни средства, ще наеме 10 000 специалисти само в Европа.

Започнаха да се продават земи в метавселени на други компании, дори и яхти за стотици хиляди долари.

(Обобщение по темата – четете тук).

Дали всички ще се озовем в тази нова виртуална реалност през 2022-а? Надали. Но пък ще научим много нови неща, ще се появят много нови стартъпи и технологии, свързани с нея.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Mathew Schwartz, Unsplash

 

4. Играчките на богатите

Както сполучливо писа неотдавна „Гардиън“, мултримилиардерите направиха каквото могат, за да затруднят живота и сега се надпреварват да се спасяват – кой в Космоса, кой – в някаква паралелна, метавселена.

Факт е, че това твърдение е доста крайно, но в него има много истина. Защото определено развитието на технологиите днес минава в прекалено голяма степен през отношението, решенията и разработките на най-големите монополисти в онлайн света.

Кога САЩ изпрати отново хора в Космоса със собствена технология, след дълги години на застой в тази област? Когато в битката се намесиха с космическите си компании хора като Мъск и Безос.

Кога се заговори за бъдещето на метавселената, виртуалната реалност от ново поколение? Когато, в опит да отклони вниманието от истински неудобните въпроси, Зукърбърг заговори за нея. Междувременно Мъск стана най-богатият човек в историята, избраха го за личност на годината на списание „Тайм“.

Да, прекалено много от технологичното ни бъдеще зависи от силните на онлайн деня. И определено си струва да следим действията им, дори и да не ги одобряваме. И през 2022-а често от тях ще идват технологични новини и решения, които ще засягат всички ни.

Космическата битка напредва, гигантите се състезават във все повече направления, много от които вече засегнахме. Очакват ни още по-интересни неща, каквото и да казва по въпроса добрият стар Конфуций.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка:NASA, Unsplash

 

5. Интернет навсякъде

Ами, интернет вече си е навсякъде, ще си кажете. Да, ако живеете в центъра на европейска столица. Но ако скоро не сте се разхождали из Сахара например, няма причина да се замисляте, че огромна част от света все още е далеч от живота онлайн. Дори и в България, подценяваме огромния брой хора, които нямат достъп до интернет по една или друга причина – материална или поколенческа.

Само че първо – дойде 5G, все още не всички птици по света са измрели, но все повече хора ще имат достъп на телефоните си до ултрабърз интернет, какъвто допреди години нямаха и на стационарните си компютри.

А това отприщва огромни възможности за подобряване на онлайн изживяването, за нови технологични решения, за поредните големи стъпки в областта на виртуализацията. Вече всичко трябва да става светкавично, а в браузъра могат да се използват много сериозни изчислителни възможности. До какво ще доведе това? Само можем да предполагаме.

Напредват проектите за сателитен достъп, при това не само най-популярният Starlink на Мъск, който планира съвсем скоро да има 42 000 мини сателита над нас, гарантиращи връзка с мрежата от цял свят. Конкурентът им OneWeb планира през 2022-а да има 600 сателита, а Amazon обещават 3236, които обаче да покриват конкретно места с по-слаб достъп.

Как ще се промени мрежата, след като в нея се озоват и последните 3 милиарда души в по-изостаналите континенти? Със сигурност ефект ще има в най-различни посоки.

 

Технологии, които очакваме от 2022 г.

Снимка: Artturi Jalli, Unsplash

 

+ Някои скрити фаворити

А междувременно Мъск и съмишленици продължават чрез проекта „Неуралинк“ да работят за създаването на мозъчно-компютърен интерфейс. Тоест, скоро ще се свързваме с интернет директно чрез мозъка си? Е, надали това скоро ще е в рамките на 2022-а, но интересни новини в тази посока надали ще липсват.

А също и в света на медицинските технологии. Както неотдавна ни разказа доц. Милена Георгиева, персонализираното стареене е една потенциална възможност, от която можем да очакваме сериозно удължаване на човешкия живот.

Облачните технологии също са направление, което попада сред най-актуалните. Вече почти всички се разглезихме от удобството да имаме документите си навсякъде.

Тогава какво още можем да очакваме от облачните технологии? Предимно: да се усъвършенстват за по-сложни задачи. Факт е, че инфраструктурните им приложения са стигнали някъде до практическия си таван, трудно могат да ни предложат кой знае колко повече удобства, защото вече са ни дали всичко.

Но тук вече минаваме на големите, ултратежките изчисления, нужни за разработката на ИИ. Тепърва облачните технологии ще навлизат доста по-сериозно, давайки възможности за невероятна доскоро изчислителна мощ. По този начин ще се ускорят както търсенията в областта на изкуствения интелект, така и разработките в много, много научни области.

Важно е да споменем и киберсигурността, 2022-а със сигурност ще отвори още много въпроси в тази посока.

А някъде там, отново за малко излизайки извън най-дискутираните теми, идва ред и на квантовите компютри. Доста вълнуващо бъдеще, какво ще кажете?

Знаем, зададохме повече въпроси, отколкото дадохме възможни отговори. И все пак, напълно субективно, набелязахме основните области, където къкрят забележителни иновации. Технологиите са свят, който винаги може да те изненада, показвали са го много пъти. Едно е сигурно, тепърва има много да се изненадваме. Дано през 2022-а позитивните изненади са повече. И в рамките на технологиите, и извън тях.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This