„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

апр. 2, 2024 | Срещи

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

2 април 2024 | Срещи

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.

С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.

Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?

Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?

В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…


 

– Разказа ми, че моят експеримент с генерираната Еко Елена е стигнал до теб чрез студентите. Ето, с теб сме „дигитални“ хора, а понякога историите трябва да минат през „аналоговия свят“. Как може днес човек да е сигурен, че не изпуска нещо важно? Едно време четяхме вестници, гледахме новините…

– Пак не знаеш. Само си мислиш, че знаеш. Случва се Чернобил, разбираш какво се е случило години по-късно. Така че преди по-скоро сме били със заблудата, че знаем. Сега

живеем с абсолютната увереност, че не знаем, колкото и да четем или да следим информацията.

Технологиите в началото дадоха увереност на човека, че ще е вездесъщ, че ще успее да реши много проблеми, но това се оказа самозаблуда.

 

Жюстин Томс

снимки: личен архив

 

– За мен е малко отчайващо. И конкретно тенденцията да делегираме все повече на алгоритмите, за да ни съобщават какво се е случило и кое е важно.

– Да, това е страната, която и аз не харесвам на социалните мрежи. Първо, смятам, че те

погрешно все още се наричат така, това са платформи, които искат всичко от нас.

А ние много щедро им го даваме през цялото време и на всичкото отгоре не знаем как работят. През цялото време променят тези алгоритми както си искат. Много пъти например фейсбук се появява на английски, чудиш се какво става, след 24 часа е отминало. Ние сме като на експериментална площадка.

Но това идва от характера на самото дигитално пространство. Защото в телевизията имаш много ясно времева линия, която можеш да контролираш, в радиото също. Дори да става нещо извънредно, имаш производствено време, в което да провериш.

Докато тук всичко е на живо, 24/7 и тече не на 5 или на 500 канала – колкото са хората, толкова са и каналите, милиарди. Това е голямото предизвикателство, което променя цялата парадигма на медийното пространство.

Медиите преди са имали една обществена функция, но в момента изцяло я преформатират. И в това се наместват платформите като органичен доставчик на всичко, което се случва в нашия живот.

 

– Аз също говоря за „смъртта на медиите“, макар не всички колеги да одобряват. Просто смятам, че е време да се преродят в съвсем нова форма, адекватна за времето.

– Точно така е и според мен! Някои хора все още гледат телевизия, но това вече не е телевизия, а са същите платформи, само че за видеосъдържание, което пак е асинхронно. Няма я вече класическата медийна консумация, която е синхронна, от един към много. Толкова се разшириха границите, а медиите в класическите им измерения отдавна ги няма.

 

– Как ще изглежда обаче това прераждане? Моят отговор е, че ще е през човека, автора като авторитет и валидатор на истината.

– Класическите медии все още са в епохата на трансформация, която отлагаха прекалено дълго. И аз смятам, че всички дигитални медии ще бъдат все повече точно такива – персонализирани, през човек, който не е анонимен. В началото медиите не са били анонимни, за тях са писали журналисти, а

в момента се опитват да са все по-анонимни. Това ги дискредитира и ги превръща в жълти по дефиниция.

Докато едно съдържание, като например твоето, не може да бъде дискредитирано по този начин, то минава през теб, ти си човекът – ти курираш съдържанието, подбираш го, стоиш зад него.

Смятам, че това е много ценно. Всички хора, които имат какво да кажат, да не се крият зад други брандове, а да стоят зад името си, защото това носи допълнителна стойност.

 

Жюстин Томс

 

– Но носи и проблеми онлайн, „симпатични“ коментари, които няма как да не натоварват.

– Да, това изисква да знаеш какво правиш.

 

– Аз, честно казано, не съм сигурен, че знам.

– В хода на еволюцията едно от нещата, които човек е забравил да използва, е интуицията.

А ние имаме силна интуиция! Без това да е спиритуално или отвлечено, напротив. Ако я следваме, тя ще ни поведе. Мисля, че в момента с Дигитални истории правиш това – развиваш нещо, което никой не очаква от една страна, а от друга е точно навреме и намясто.

Големите медии са бизнес институции, а не са хора, нямат интуиция и затова са много по-бавни

в тези процеси на трансформация.

 

– Как ще се движат нататък тези процеси? Как ще завърши тази трансформация на медиите? Ще оцелеят ли като конгломерати?

– Не, няма да оцелеят като конгломерати, но това е свързано с по-големия въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало.

Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал.

Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват. Същото е с медиите, те са част от този процес. Те няма сами да направят своята революция или нова версия, това ще се случи, когато се трансформира цялото общество. И ще стане доста бързо, защото имаме, от една страна, глобалното затопляне, което ще акселерира доста процеси. Имаме политически системи, които не устояват на новите очаквания. Диктатури, които се разпадат и големи демокрации, на които, живеейки в такъв хибриден капитализъм, не им се получава много добре. Медиите в този процес ще претърпят огромни трансформации.

Според мен те ще минат през този персонализиран етап и затова смятам, че проекти като твоя са много намясто и навреме. Те ще са от стълбовете, които ще успеят да пренесат в новия формат медийното развитие.

Иначе платформите няма да отмрат, те ще бъдат един от ключовите устои, но и те самите ще трябва да се наместват в тази разклатена ситуация.

 

Жюстин Томс

 

– Но как можем да вкараме по някакъв начин в обществения разговор тази трансформация? Защото нея я няма, няма го разговора накъде отиваме…

– Мисля, че го няма, защото хората като цяло ги е страх и това е съвсем нормално. Затова имаме и голямото отричане на глобалното затопляне, на това, че капитализмът в този си формат, както и демокрацията, както и диктатурите не могат да устоят.

Тоест, че ние като човечество не сме намерили някакво решение.

Няма как обаче да вкараме насила това в дневния ред, преди да дойде естественият ход.

Тук искам да дам за пример Турция с Ататюрк. Той е бил голям визионер и е искал да изкара Турция на светско ниво, успява да го направи със силови методи. И виждаме след това как друг човек, който има различно мнение, успя да върне столетие назад това, което Ататюрк направи.

 

– Докато пък не се знае дали е назад, или се опитваме да налагаме на други цивилизации модели, които не са естествени за тях.

– Именно! Заради такива причини не можем насила да въведем темата за мястото и ролята на медиите. Дори на класическите медии в момента им е изгодно да държат статуквото, техните модели на монетаризация коренно се променят в цялата тази динамика, тъй като има много по-фрагментирана медийна консумация.

Това все още не може да се обхване – рекламният пазар е в странно положение, а медиите страдат. Оцеляват онези, които имат допълнителни модели на финансиране, но те невинаги са тези, които хората искат или от които се нуждаят. И те не задължително са добри за обществото.

Смятам, че ще се получи. Сега, с ChatGPT, с твоя експеримент с Елена, мисля, че предстои малко по-трезво да си дадем сметка за процесите. Вярвам, че през следващите 10 години, освен ако не се акселерира още повече по външни обстоятелства, ще минем задължително на 4-дневна работна седмица, най-вероятно скоро след това на 4-часов работен ден. Ще имаме минимален базов доход, колкото и сега за много хора това да звучи абсурдно. Ще си преосмислим ежедневието и това ще даде много широко поле на хората. Но не съм сигурна, че те ще искат да израстват със свободното време, което ще имат, или още повече да се забавляват.

 

– И аз минавам през универсалния базов доход, често стигам до този въпрос и си представям картините от антиутопиите. Един от гостите ми ме изненада с аргумента, че в Руската империя през XIX век също има много хора, които нямат какво друго да правят, освен да се забавляват. И така се появяват Достоевски, Тургенев, Толстой, които създават велика литература.

– Съгласна съм, но… Те са нямали електронни игри, нямали са интернет,

нямали са безкрайния воайорски скрол в тикток и инстаграм, затова са могли да скучаят качествено.

Ние тепърва ще се учим на това, защото сме го позабравили. Но не е луд, който яде баницата, а който му я дава. Социалните платформи и технологиите ще влязат дотам, докъдето ги пуснем, това също е една от големите задачи, които предстои да се решат в глобален мащаб. От пандемията разбрахме, че вече няма тема, която да не трябва да се решава глобално.

Ще трябва да сложим някакви граници на това. На ChatGPT, той все още е бета версия, всички в момента го тестваме, а с това и го обучаваме. Ще трябва да решим какво правим въобще с медиите.

Имаме ли нужда от това да знаем къде, какво става постоянно? Трябва ли някой да курира това съдържание?

В момента медиите и социалните платформи го правят по един или друг начин, но не сме убедени, че се справят достатъчно добре.

 

– Отговорът за медиите често е поколенчески. Според мен за хората под 30-35 години те са изгубили значение като фактор.

– За моите студенти всичко, което е важно, е в интернет. Те рядко четат съдържание, което е дълго или извън конкретните източници, които са си набелязали. Точно затова е важна рамката, която трябва да сложим и на социалните мрежи, и на изкуствения интелект. Докъде да се разпростират и докъде им прехвърляме отговорността.

Дори отговорността за нашата демокрация сме я прехвърлили много лесно…

 

Жюстин Томс

 

– Още повече, че социалните платформи вече са по-силни от държави и наддържавни обединения. Но как тогава можем да ги регулираме?

– Според мен все още има как. Ако погледнем глобално, кой може да ги регулира? За момента най много регулации върху тях има в Европа. Има свръхрегулация в Северна Корея и няколкото диктатури, но това не го обсъждаме. Чисто демократично, най-регулирани са в Европа и според мен това е правилният модел. Аз лично съм супер благодарна, че сме част от Европейския съюз, защото сме европейски граждани. Съответно аз лично се чувствам много по-защитена в тези платформи, колкото и да сме беззащитни като цяло. Това, което те взимат от хората, е много повече на всички други места.

Така че първа крачка е регулация, но регулация, която е транспонирана от добрите практики на Европейския съюз към останалите държави.

Наистина това съотношение на силите трябва да се уравновеси по някакъв начин.

Навремето имаше антимонополни тръстове. Според мен, докато „Мета“ има конкуренция в лицето на „Алфа“ и обратното, всичко все пак е добре. Истинският проблем ще дойде, ако едната от двете отпадне и се предаде на другата, тогава вече ще сме в абсолютна зависимост.

 

– Според мен пък съществуващите регулации, включително на ЕС, са прах в очите и не решават големите проблеми. Но наистина е интересно как до момента в развитието на информационните технологии така и не се стига до ситуацията с един доминиращ мастодонт.

– Учените, футуристите предполагат, че до 30-40 години ще живеем в сингулярност. И това са процеси, които са неизбежни по някакъв начин, но от друга страна са част от закономерности. По-скоро не бих гледала със страх, а с любопитство на всичко, което се случва. Медиите не загиват, просто се трансформират и всички, които го правят бавно и не разбират какво се случва, ще отпаднат чисто еволюционно.

 

– Спомена големия въпрос за медиите – монетизацията. За него според мен все още не е намерено достатъчно добро решение. Дори ако е абонамент, това пак поставя всеки друг на равна нога и повече ще получават тези, които са харесвани, а не непременно които спазват стандартите или избират важните теми. Дали пък не трябва по някакъв начин да ги финансира държавата, обществото?

– Има модели, които показват, че ако държавата плаща, това работи. BBC е страхотен пример в това отношение, но там няма реклами и работят по съвсем друг начин.

Истината е, че медиите винаги са били собственост на някой богаташ. Първите са памфлетите, гутенберговата епоха. Кой е можел да печата памфлети? Само богаташите, защото хартията, мастилото, машините са били скъпи.

После влизат нови модели, появява се рекламата. Сега вече, при тази медийна фрагментация, рекламата е доста по-различна. Неотдавна работихме по един проект, изследвахме европейските медии, бяхме в Брюксел и дадохме препоръки. Една от тях беше да се подпомагат малките, локални, независими медийни проекти.

От друга страна, има все повече модели като този на „Говори интернет“, при които няколкостотин души ежемесечно плащат малки такси, споделено финансиране, което също мисля, че работи донякъде. Разбира се, те няма да станат милионери, но ще могат да издържат медийното си присъствие, да работят по нови проекти.

 

– Владимир Петков от „Говори ѝнтернет“ ми е гостувал. Също и „Свръхчовекът“ Георги Ненов. Той обаче казва, че по-скоро не е медия.

– Не е вярно, че не е. Всички подобни проекти тръгват отгоре надолу – на човек му хрумва нещо, започва да го работи, както и ти влагаш усилия, последователност. Години наред изграждаш бранд, хората започват да имат очаквания и ти се превръщаш в медия. Не можеш да кажеш, че не си медия.

Ето, в момента подкастите са абсолютен фурор, всяка седмица тръгват поне един-два нови. Мислех, че това ще спре около пандемията, напротив, то се увеличи. Куцо и сакато прави подкасти, това според мен ще се уравновеси до няколко години и ще останат само стойностните.

Но всички тези начинания трябва да осъзнаят отговорността, че са медии.

Всеки човек, който има много последователи, днес е медия. И какво ще напише на стената си е отговорност.

 

– Имаш книга за подкастите, с какво си обясняваш възхода им? Дали с умората от бързите форми навсякъде около нас? Или с това, че е удобно да ги слушаме, докато правим нещо друго? Или дефицитът на задълбочено съдържание…

– Всичко това. От една страна, защото са много удобни за слушане. Данните сочат, че най-младите – хората до 25, не слушат подкасти. Защото имат достатъчно време да си скролват, да гледат видеа. В България много погрешно подкастът се счита за видеоформат, по дефиниция той е само аудио. Така ключов фактор е удобството за забързаните, заетите хора, докато шофират или спортуват, да консумират такова съдържание.

Подкастите, блоговете като твоя и класическите медии се явяват като контрапункт на голямото бързане в социалните платформи. Те

дават бавно и дълго съдържание, което моята теза е, че е значително по-стойностно.

При другото имаш фийд, който се сменя на 15 минути. Той увеличава апетита, но това са бързите въглехидрати. Ядеш нещо и след 15 минути пак си гладен. Докато, попаднеш ли на по-дълго съдържание, което е твоето и те увлече, консумираш по-бавно, стоиш в темата. И после продължаваш да си с това съдържание, то те насища. Много специфично е, че за България най-популярните подкасти са по 2-3 часа. Определено много хора имат нужда от по-старите, дългите форми.

 

– В същото време това, че на сайта ми има само дълги текстове, отказва 9 от 10 човека, които биха ги прочели.

– Това не е проблем. Много отдавна учех дигитален маркетинг в Дания и там моят гуру Алан Дженкинс казваше нещо, което никога няма да забравя:

„Може и само един човек да прочете това съдържание, но то да е много важно и ценно за него“.

Ясно е, че 9 от 10 няма да го прочетат, защото нямат нервите, не им е важно, не им е интересно. Но ще има хора, за които ще е ключово. Ти пишеш за тях, не за другите.

 

– Какво можем да направим, за да влязат повече хора в „групата“? Да припомним на останалите, че понякога си струва да четеш нещо дълго и внимателно, а не само да скролваш…

– Само с регулации няма да стане. Когато има регулация, това значи някой друг да решава вместо нас. Трябва да стане със саморегулация. Ясно е, че за жалост част от обществото няма да успее.

Когато киното е навлизало, баща ми е бил малък и е бягал от час, за да гледа филми и са го считали за голям гамен. Влизал между прожекциите, криел се между седалките и гледал. В резултат обаче не се е стигнало дотам той да не се справи добре с живота си или пък киното да навреди на обществото.

Смятам, че нещата ще се самоурегулират в даден момент.

Не можем да забраним интернет или ChatGPT, но трябва да намерим сили да сложим граници.

Не външно, а всеки един от нас. Всяка година си правя „дигитални диети“. Оставам 2, 3 или 4 седмици без интернет или с 10 минути на ден, колкото да си видя пощата и сметките.

Мисля, че това трябва да стане някаква норма. Горе-долу като с храната – в момента, в който е свръхмного, евтина е и достъпна, хората започват да имат проблеми със затлъстяването. После се усещаме, че нещата не са добре. Някои за жалост не го разбират.

 

– Освен да разбираш проблема, трябва и воля. И аз често правя това сравнение – говорим си за кулинария, как „ти си това, което ядеш“, но според мен си много повече това, което четеш.

– И двете са важни – с едното храниш тялото, с другото – душата. Трябва да си отговорен и към двете…

 

– Дано с тези размисли сме били ценни. Дори за един човек, както е казал твоят гуру. За да се замисли…


Разговорът с Жюстин Томс продължава „наопаки“. Гостувам ѝ на сайта „Създателите – дигиталните оптимисти на България, където въпросите задава Жюстин. Четете тук!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на...

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов. Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация

Най-новите:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Останете любопитни!

Останете любопитни!

Кой е родният град на Яворов? Свищов.
Изхалюцинирал го е изкуственият интелект, доста некадърно, ще предположите. Само че не беше той, казах го аз, участвайки в телевизионно предаване в праймтайма на най-старата българска телевизия. Бих предположил, че е по-вероятно да не позная собственото си име, а не родното място на един от хората, чиято история ме вълнува цял живот. Обаче го сбърках и скоро няма да ходя в Чирпан.
Знанието не е даденост. Любопитството не идва само, а иска усилие.
Има ли обаче смисъл да помним къде е роден Яворов във времената, когато можем да го проверим за части от секундата?
Щеше ли да пише различни стихове, ако беше от Свищов?
Ще знаят ли следващите поколения къде е роден, как е писал? От какво се е вълнувал, къде и как е срещнал любовта?
Ако решите, питайте ChatGPT. Или Конституционния съд.
А моят личен отговор гласи: днес е по-важно отвсякога да останем любопитни!

повече информация
Share This