Помните ли, едно време колекционирахме какво ли не: марки, салфетки, картички, снимки…, дори спомени?
2000-ата година. Един от големите учени на своето време започва оригинален експеримент. Ще носи денем и нощем на врата си камера, която да записва всеки миг от ежедневието му. С идеята да не изпусне нищо! Животът му да бъде уловен и надлежно документиран, той да може да се връща към всеки един момент от него, а и защо не… един ден отново да го преживее виртуално?
Гордън Бел е световноизвестен компютърен учен, на негово име се дава една от най-престижните награди в света на информатиката. Но експериментът който прави – да запише всяка секунда от своя живот, днес ни дава много повече, отколкото научните му изследвания. По един или друг начин, показва накъде сме се запътили всички.
Идеята му звучи като шега… защото вече се е претворила в практиката. Да, ние оставяме онлайн огромна следа от всяка своя минута. И това не ни впечатлява, не ни радва, дори не ни кара да си задаваме въпроса какви са последиците.
Мечтаете ли си да си спомните всеки важен миг от живота? Първата целувка, първата усмивка на новороденото хлапе, онази незабравима среща, която ви подсказа как да промените живота си?
Днес е по-лесно от всякога. И същевременно по-трудно, по-предизвикателно, дори… по-опасно.

Колко програмисти са нужни, за да сменят крушка? Сигурно зависи колко са мотивирани. Но ще се учудите, че само трима са достатъчни, за да създадат… YouTube.
В началото той е доста различен. Защото платформата, превърнала се в синоним на видеосъдържание, по идея трябвало да бъде сайт за запознанства. Трима бивши служители на PayPal създават проекта в началото на 2005 г., няма и две години по-късно той е придобит от Google за $1,65 млрд.!
Ето изпълнената със странни обрати непозната история на един от гигантите на дигиталния свят. На сайта, който направи видеото немислимо лесно за споделяне. На проекта, който дълги години беше в топ три на най-посещаваните страници на планетата.

Миналата неделя в болницата на щатски затвор, изживявайки първата от 8-те си доживотни присъди, си отиде един човек, започнал живота си като изключително обещаващ учен. Тед Качински, известен като Юнабомбър.
Вундеркинд, само на 25 г. става най-младият преподавател в историята на Бъркли, вещаят му бляскава кариера. Докато внезапно решава да се оттегли в аскетична барака насред гората. Цели 17 години организира терористични актове срещу учени и хора, свързани с компютърния свят. Превръща се в най-скъпата мишена на ФБР. Педантичен, неуловим! Разпознава и го предава собственият му брат, по думи от неговия манифест, за който тепърва ще се говори много.
„Тъй като обществото и неговите проблеми стават все по-сложни, а машините стават все по-интелигентни, хората ще оставят машините да вземат все повече решения вместо тях самите, просто защото машинно взетите решения ще носят по-добри резултати от тези, взети от хора.“
„Той май не грешеше“, написа Илон Мъск, споделяйки новината, че Качински е починал.
Юнабомбър е терорист, отнел живота на невинни хора. И в същото време учен, предсказвал опасностите, идващи с технологиите. Обсебен от рисковете, които те носят, но невероятно проницателен в погледа си към тях.

“Nothing, Forever” – „Нищо завинаги“, е едно начинание толкова шантаво, колкото и самото заглавие. На пръв поглед е доста забавно – сериал, своеобразно продължение на култовия ситком „Зайнфелд“, който върви без пауза, без сюжетът да се повтаря. Когато и да отворите прозореца в браузъра си, ще видите нов, различен сюжет, а ако си платите… може дори сами да се появите сред героите.
Той обаче дава много поводи да се замислим за бъдещето на изкуството и на забавлението в епохата на изкуствения интелект.
Представяте ли си любимият ви писател – Маркес, Гришам, Господинов, или който и да било друг, да напише следващата си книга специално за вас? Или пък любимият ви режисьор – Спилбърг, Ноулан, Въло Радев, или който и да било друг, да събере любимите ви актьори и да разкаже специално за вас историята, която най-силно би ви развълнувала?
Е, с помощта на напредъка на технологиите съвсем не е далеч моментът, когато това ще е възможно. Да, първо с доста несъвършенства, но все по-умело и умело ще получаваме онова съдържание, което най-силно би ни заинтригувало. Персонализирано изкуството.
Мечта ли е това, отделна парадигма? Или краят на човешкото творчество по начина, по който го възприемаме до днес?

Един канадски професор по психология ще се качи на сцената на зала 1 на НДК, за да говори на публика от предимно млади хора и да ги съветва как да подредят живота си. Билетите са разпродадени, наложи се второ издание на събитието въпреки сериозните цени. Въпреки темата, която на пръв поглед е далеч от най-търсеното, от мейнстрийма. Странно… или не?
Джордан Питърсън е специален образ. Той умее да вълнува. Възхваляван и оспорван, по света и у нас, професорът успя да си извоюва култов статус в качеството си на необичаен онлайн инфлуенсър. При това говорейки за уж толкова познати теми.
Но как един професор по психология се превърна в изключително успешен и търсен лектор и автор на бестселъри? Уменията на психолог, на инфлуенсър или на лектор стоят в основата на успеха му? Кое е това, което превръща Питърсън в толкова разпознаваема фигура на новото време? Дали чрез него преоткриваме забравени ценности…, или напротив, връщаме се към остарели концепции, неадекватни днес?

Няколко поколения китайци израснаха с „идеала“ „9-9-6“ – работиш без почивка от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата. Само така може да се справиш в ожесточената конкуренция, за да вървиш нагоре по стълбицата. Но като че ли се задава краят на безкрайното бачкане.
„Танг пинг“ и „бай лан“ са двете имена на движение, което набира сили сред младите китайци. Да легнеш и да си мислиш за живота; да се отпуснеш, вместо да впрягаш всичките си сили в безсмислен труд.
Дали от Китай идват битниците на новото време? Ще се научат ли хората от изтока да мързелуват? Кога лентяйството може да се превърне в градивна сила? Дали не си струва всички да вземем пример и по този начин да се подготвим за собственото си бъдеще?
Китайците се учат на мързел. При това по толкова вдъхновяващ начин, че на човек му се иска веднага да грабне юргана…
Да си полегнем!