Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.
Дигиталният свят ни променя драстично. Обхваща все повече области на живота ни, все повече определя начина, по който общуваме, работим, забавляваме се. Това крие зад себе си невероятни възможности, но и много рискове. Именно към опасностите насочваме поглед в тази рубрика.
FM-2030. Той не умира
Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.
Идва ли Фройд на дигиталната ера?
Дори да си много жаден, няма как да пиеш от пожарникарския маркуч. Ако не вярвате, опитайте.
Същото е и с технологиите. Вкарваме ги безогледно във все повече области от ежедневието си, даваме им нови и нови роли, докато неочаквано се озоваваме приковани като Прометей за екраните.
Информационните технологии са огромна възможност. Дозата прави лекарството, но… каква е дозата? Отговора на този въпрос ще потърсим, заедно с още един – кога ще се появи и кой ще е Фройд на новото време? Човекът, който ще вникне в психологическите предизвикателства за хомо сапиенс в зенита на технологичната революция. Фройд, който ще премахне табутата и ще осмисли връзката между човека и информационните технологии.
Друга история
„Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише в една книга, която се напреварваме да цитираме. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“.
Докато все повече делегираме паметта си на технологиите, животът ни ще става все по-лесен. Докато търсим времеубежището си в собствените си балони, това ще ни събира и дели.
Може ли обаче днешните технологии да променят историята? Да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн?
Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното?
Няма да ядем животни. Ще си говорим с тях?!
Наистина ли бъдещето ще ни принуди да се откажем от месото? Или просто ще ядем месо, което обаче… е създадено, без да е убито животно? Дали технологиите ще ни позволят скоро да разберем повече за начина, по който виждат света най-добрите ни домашни приятели? Ще ни позволят да си говорим с тях…
Отношенията ни с останалите видове на планетата винаги са били по-многопластови, отколкото си даваме сметка. Най-интересни си остават връзките ни с най-близките ни „родственици“ – бозайниците и други брънки, издигнали се високо в хранителната верига. Едновременно ги одухотворяваме, правим ги част от ежедневието си… докато огромното мнозинство от обитателите на планетата не се отказва често да ги похапва.
Отношенията ни с другите видове на Земята са още една област, в която технологиите обещават впечатляващи новини, при това в обозримото бъдеще.
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?
По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?
Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?
Тристан Харис – рицарят на честните технологии
„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“, така е известен Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „Социалната дилема“, който привлече погледите, но така и не поведе след себе си кой знае каква промяна.
Работата му е олицетворение на всичко онова, което е „счупено“ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се превърнали в заплаха за бъдещето ни като вид.
Тристан Харис е не само най-разпознаваемият радетел за свободен и демократичен интернет. Не само задълбочен изследовател, привличащ погледите към начините, по които ни манипулират.
Той е и човекът, който десетилетие по-рано предупреди, че пътят, по който вървят технологиите ще ни отведе в света на компаниите мастодонти, по-силни и от най-големите държави. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До балоните на филтрите, които изкривяват гротескно начина, по който се информираме.
Възможно ли е според него да обърнем тенденциите? Интернет да се превърне в свободно място без монополи, където информацията се предоставя по демократичен начин, с уважение към личните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са идеите му за бъдещето на мрежата?
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието
Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.
Стив Джобс воскресе!
Чухте ли гостуването на Стив Джобс в подкаста на Джо Роган преди месец? О, беше супер интересно. „Компютрите имат силата да са 1000 пъти по-важни, отколкото са днес. Изхвърлям си компютъра през прозореца веднъж на няколко години, за да съм сигурен, че работи“. Стив се изяви в типичния си стил, с визионерство и чувство за хумор, докато разказваше и прелюбопитни моменти от историята на Apple.
Ама, чакайте… Стив Джобс не си ли отиде? Е, какво от това, интервюто е съвсем истинско.
Генерирано било от изкуствен интелект. Какво толкова, нали е интересно? Искате да поговорите с Айнщайн? Няма проблем, технологиите правят възможно дори това.
Готови ли сме за момента, когато компютрите ще могат да ни наподобят дотолкова, че няма да успеем да се различим и сами?
Как е възможно и редно ли е да се опитваме да „възкресяваме“ хора, създавайки по един или друг начин техни неразличими копия?
Внимание! Дете пред екрана
Трябва ли да „спасяваме“ децата от часовете пред компютъра и телефона? Кога това важи и за възрастните? Проблем ли е, че много родители дават на най-малките телефона си в ролята на детегледач? На каква възраст по колко време е разумно хлапетата да прекарват пред екран? Как да въведем ограничения, ако сме изпуснали мярката?
Със сигурност въпроси, които вълнуват всички днес. Търсим отговорите от подходящия гост. Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с повече от 12 години опит, работи с деца на всякаква възраст.
Специална тема, на която тя отделя сериозно внимание в работата си, е влиянието на модерните технологии върху децата.
„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“
Създават ли технологиите нов човешки вид? Защо българите продължаваме да умираме с рекордни темпове и може ли това да се промени? Как да се научим да се грижим за собственото си здраве, преди да е станало късно? Защо понякога д-р Гугъл може да се окаже дори по-смъртоносен от д-р Менгеле?
Д-р Славян Стоилов е забележителен лекар и крайно нестандартна личност. Лекар на безброй алпийски и други далечни експедиции, той носи отговорността за живота и здравето на спътниците си, понякога в екстремни условия. Както сам казва, случва се да лекува зъб с клещи и чук. През останалото време е общопрактикуващ лекар, пред кабинета му в олющено столично ДКЦ се вият опашки.
Д-р Стоилов е изследовател на древните медицински системи, четвърто поколение лекар. И въпреки това има специален поглед и към технологиите, за които далеч не винаги е пълен с ентусиазъм.