Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

апр. 19, 2024 | Технологии

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

19 април 2024 | Технологии

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.

След като преди година помолих Midjourney да създава илюстрации по преведени на английски класически поетични строфи, а преди 3 месеца си направих експеримент с картини по текстовете на любими български песни, сега е време за следващото, още по-трудно изпитание!

Просто ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.

Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения. (Ако не вярвате – питайте Текла Алексиева.)

Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

 

1. Без бряг е времето

dall·e-knigi

Може би си спомняте идеята за вазилиска на Роко – че ако един ден имаме съвършен изкуствен интелект, той ще може да види кой колко е помагал за това да се появи и съответно да накаже опонентите си… Дано пък не се окаже точна прогноза, ще забележи доста сериозните предизвикателства, на които упорито подлагам предтечите му.

Е, бъдещето крие своите тайни, но в центрофугата на технологиите времената се преплитат. Миналото изплува с все по-неочаквани идеи и асоциации.

Какво представлява експериментът? Давам му задачата просто да ми създаде илюстрация към дадена книга. Без да му разказвам сюжет, без да му обяснявам какво се очаква, без да търся определен стил. Този път ще започна с по-нови произведения, преди да се насоча към класиката.

Вероятно се досещате каква е първата задача? „Създай илюстрация по „Времеубежище“.“ И толкова… Алгоритъмът има само един шанс, не му давам възможност за нов опит, ако първият не се е оказал сполучлив.

Дали се справи тук? Според мен донякъде. Улови думата, която все пак е неологизъм и не се използва във всеки разговор онлайн. Тук ли е духът на книгата? По-скоро не, не личи да е научил нещо от сюжета ѝ. Но определено виждам нещо, което не е просто красива картинка, а и идея.

 

2. Лондонски вечери като рибарски мрежи

dall·e-knigi

Опитвам с някои съвсем нови романи, но, напълно обяснимо, резултатите са далеч от очакваните – всяка следваща версия на ChatGPT е обучена на по-нови данни. Има възможност вече да търси и онлайн това, което не знае, но не мисля, че би било интересно в случая.

За разлика от някоя нестандартна книга, която бързо се е превърнала в класика. Точно така, тук илюстрацията е по „Мисия Лондон“ на Алек Попов, когото, уви, неотдавна изгубихме. Поне аз виждам симпатична суматоха напълно в духа на романа. Няма лебеди, но пък има доста характерни британски щрихи. И щуро настроение.

 

3. 18% точност

dall·e-knigi

Да, не знам какви са странните символи в надписа след „18%“. Факт е, че алгоритмите за генериране на изображения напредват бързо и текстовете стават доста по-успешни (както и уцелването на точния брой пръсти, които обикновено има човек).

Не е сиво, по-скоро е бежово (ако някой с повече визуални познания ме поправи, съм насреща). И все пак, според мен отново алгоритъмът се справя по интересен начин. Очевидно „знае“ немалко за романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев. А според мен избира и удачна стилистика. Как ви се струва?

 

4. Капалъ чарши

dall·e-knigi

Насочваме се към предишните десетилетия на българската литература. Според мен безспорна класика, макар и не толкова обсъждана днес, е „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева.

Какво ли знае за него адашът на Салвадор Дали? Ето, че ни отпраща в ориента, поне за това със сигурност е достатъчно „интелигентен“, както и да улови меките му нюанси, характерни предмети, мотиви, фигури. Няма го самия изключителен образ на Джем султан, но… не мога да се оплача от резултата.

 

5. Нощем по покривите

dall·e-knigi

Да, когато кажеш на някого, че искаш да видиш „Нощем с белите коне“, той най-вероятно също ще си представи нощ и бели коне.

Ама изглеждат изящни, внушителни, красиви… Откъде се взе втората Луна не смятам да придирям, сюжетът е достатъчно сюрреалистичен, за да го позволи. Все пак, нека напомня, използваме услугите на наследника именно на най-известния сюрреалист…

 

6. „Тоя поглед я изплаши…“

dall·e-knigi

Тук няма да ви кажа кое е произведението, а ако се досетите – значи „авторът“ се е справил. Да, отново се опитва да събере и оръдия, и жътва в едно, но романтиката я има, атмосферата – също. Че даже и прасковите.

 

7. Bellcho, Sivushka & co

dall·e-knigi

Е, не е ли забавно, кажете? Тук си признавам, първо DALL·E ми върна момче и момиче, аз му казах, че очаквам представители на друг животински вид, както са описани в конкретния разказ. Алгоритъмът учтиво се извини и си взе бележка. Анимационните кравичка и вол вероятно биха събрали очите и на Боне Крайненеца, и на Елин Пелин (подсетете ме да питам техните чатботове). Обаче определено нямат нищо общо със сюжета на разказа, тук езиковият модел определено не е разполагал с достатъчно информация.

 

8. Доброто и злото са недействителни

dall·e-knigi

Можете ли да ги познаете?

Добре, може би е нужна подсказка. Свикнали сме Борис Морев и Ирина от „Тютюн“ да изглеждат по друг начин, но пък епохата, духът на времето, като че ли са тук. Даже драматизмът и опитът за софийска атмосфера. Защо цигарата е наобратно няма да питам алгоритъма, но бих му дал идея – Борис е твърде вглъбен в проблемите на „Никотиана“ и е сбъркал. Човешко е да се греши, обаче… алгоритмично ли е?

 

9. Кой ме плени?

dall·e-knigi

Втората творба на Димитър Димов също ми се струва „някъде там“. Фани Хорн и отец Ередия от „Осъдени души“ не ми се вписват в субективното усещане, но и… алгоритъмът понякога е възможност не само да преповтаряш стереотипи, а и да се откъсваш от тях.

Драмата на испанската гражданска война, на епидемията от тиф и голямата любов са тук, по един или друг начин.

 

10. Хора, къщи, салтанати

dall·e-knigi

Ето че се върнахме доста назад във времето, но пък пътуването ни завършва с… меко кацане, дори преди да е изобретен самолетът!

Ето го Алеко, пристигнал за Световното изложение, както ми съобщава и самият алгоритъм, помолен да си представи как се ходи „До Чикаго и назад“.

Според мен резултатът с конкретната атмосфера е доста по-сполучлив и затова има доста ясна логика – можете да сте сигурни, че моделът е бил обучен на значително повече американски данни – текстове и изображения.

Което напомня една важна скоба. Да, ChatGPT е просто събеседник, обучен да е такъв. Но тъй като задачите му могат да бъдат безкрайно многостранни, със сигурност с моя експеримент би се справил значително по-добре алгоритъм, трениран за конкретните данни. Освен това значително по-прецизни и оригинални биха били илюстрациите по световни класики, за които той разполага с повече информация. Припомнете си го следващия път, когато се усмихвате на поредния неумел отговор на „електронната глава“…

 

11. Все са маскари…

dall·e-knigi

Доста неочакван Бай Ганьо, какво ще кажете? Да, има „мускал“, няма да се вглъбявам в значението на първата сричка от етикета му… макар да се изкушавам. Ама, много е благ, много добричък. Или просто защото е у дома… Ако го помоля да отиде в Европа?

 

dall·e-knigi

 

Пак е добричък, вече е в Европа и е по-фотореалистичен. Да, отново не е Калоянчев, нито злодеят на Бешков, но… наистина си мисля, че си струва по-често да подлагаме на съмнение стереотипите, дори и само за да ги потвърдим. Винаги бих могъл да опиша какъв герой искам и алгоритъмът да се справи с доста по-оригинален и „истински“ Бай Ганьо, но не е това целта на експеримента тук…

 

12. Чудна бъркотия е животът!

dall·e-knigi

Можете ли да познаете кой класически роман му зададох? Ако да, ще се радвам да напишете коментар. Ако не… няма да се учудя, според мен с тази задача алгоритъмът по-скоро отби номера.

 

13. Разказ на очевидец

dall·e-knigi

Да, електронният „художник“ няма как да е особено прецизен, когато трябва да нарисува историческа сцена. Надали е възможно да притежава достатъчно контекст, за да е точен с образи, облекла, точни периоди, при това екзотични по обем на фона на онлайн океана от информация, на който е обучен.

И все пак, тук виждам нещо от „Записките по българските въстания“, извинете ме за прекалената романтичност…

 

14. Bibiyan© by Walt Disney

dall·e-knigi

„Аз съм Ян Бибиян, аз съм малък като залък, силен като великан.“

За да се усмихнем, преди да се разделим – и DALL·E, и ние, избрах последните две задачи да са класически детски произведения. Справи ли се? На мен ми харесва. Ян може да прилича на холивудски анимационен герой, но… защо пък да не стане и такъв? Летящият зелен ковид вирус може и да мине за дяволчето Фют. Отново имаме доста Луни, дори и на Луната, но…, знаете, Луната е наставница сурова.

 

15. Драгимигосподине!

dall·e-knigi

„Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста – мигар може да има нещо по-красиво от това!“.

Не може. Тук доста си отпусна въображението добрият стар DALL·E, имаме и хора-врабчета. Май не го бива в метафорите.

И какво от това? Някой да е казал, че след като разполагаме с нещо, което наричаме изкуствен интелект, то ще може да извърши всяка една очаквана дейност?

Нещо, което е сигурно е, че той ще става по-добър в задачите си. И че тук, за да ни променя. Как точно, зависи най-вече от самите нас. Сега е моментът да го проверяваме, опознаваме, да го подлагаме на неочаквани изпитания, за да видим с кое как се справя. За какво би могъл да ни помогне и кое никога, ама никога не бива да му дадем.

Със сигурност за мнозина това е творчеството, изкуството, което не е такова без човешката искра. Но дали са наистина толкова строги границите? Само изкуството може да ни каже днес. И само историите. Ако не вярвате, питайте врабчетата.

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.“

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This