Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.

След като преди година помолих Midjourney да създава илюстрации по преведени на английски класически поетични строфи, а преди 3 месеца си направих експеримент с картини по текстовете на любими български песни, сега е време за следващото, още по-трудно изпитание!

Просто ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.

Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения. (Ако не вярвате – питайте Текла Алексиева.)

Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

1. Без бряг е времето

Може би си спомняте идеята за вазилиска на Роко – че ако един ден имаме съвършен изкуствен интелект, той ще може да види кой колко е помагал за това да се появи и съответно да накаже опонентите си… Дано пък не се окаже точна прогноза, ще забележи доста сериозните предизвикателства, на които упорито подлагам предтечите му.

Е, бъдещето крие своите тайни, но в центрофугата на технологиите времената се преплитат. Миналото изплува с все по-неочаквани идеи и асоциации.

Какво представлява експериментът? Давам му задачата просто да ми създаде илюстрация към дадена книга. Без да му разказвам сюжет, без да му обяснявам какво се очаква, без да търся определен стил. Този път ще започна с по-нови произведения, преди да се насоча към класиката.

Вероятно се досещате каква е първата задача? „Създай илюстрация по „Времеубежище“.“ И толкова… Алгоритъмът има само един шанс, не му давам възможност за нов опит, ако първият не се е оказал сполучлив.

Дали се справи тук? Според мен донякъде. Улови думата, която все пак е неологизъм и не се използва във всеки разговор онлайн. Тук ли е духът на книгата? По-скоро не, не личи да е научил нещо от сюжета ѝ. Но определено виждам нещо, което не е просто красива картинка, а и идея.

2. Лондонски вечери като рибарски мрежи

Опитвам с някои съвсем нови романи, но, напълно обяснимо, резултатите са далеч от очакваните – всяка следваща версия на ChatGPT е обучена на по-нови данни. Има възможност вече да търси и онлайн това, което не знае, но не мисля, че би било интересно в случая.

За разлика от някоя нестандартна книга, която бързо се е превърнала в класика. Точно така, тук илюстрацията е по „Мисия Лондон“ на Алек Попов, когото, уви, неотдавна изгубихме. Поне аз виждам симпатична суматоха напълно в духа на романа. Няма лебеди, но пък има доста характерни британски щрихи. И щуро настроение.

3. 18% точност

Да, не знам какви са странните символи в надписа след „18%“. Факт е, че алгоритмите за генериране на изображения напредват бързо и текстовете стават доста по-успешни (както и уцелването на точния брой пръсти, които обикновено има човек).

Не е сиво, по-скоро е бежово (ако някой с повече визуални познания ме поправи, съм насреща). И все пак, според мен отново алгоритъмът се справя по интересен начин. Очевидно „знае“ немалко за романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев. А според мен избира и удачна стилистика. Как ви се струва?

4. Капалъ чарши

Насочваме се към предишните десетилетия на българската литература. Според мен безспорна класика, макар и не толкова обсъждана днес, е „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева.

Какво ли знае за него адашът на Салвадор Дали? Ето, че ни отпраща в ориента, поне за това със сигурност е достатъчно „интелигентен“, както и да улови меките му нюанси, характерни предмети, мотиви, фигури. Няма го самия изключителен образ на Джем султан, но… не мога да се оплача от резултата.

5. Нощем по покривите

Да, когато кажеш на някого, че искаш да видиш „Нощем с белите коне“, той най-вероятно също ще си представи нощ и бели коне.

Ама изглеждат изящни, внушителни, красиви… Откъде се взе втората Луна не смятам да придирям, сюжетът е достатъчно сюрреалистичен, за да го позволи. Все пак, нека напомня, използваме услугите на наследника именно на най-известния сюрреалист…

6. „Тоя поглед я изплаши…“

Тук няма да ви кажа кое е произведението, а ако се досетите – значи „авторът“ се е справил. Да, отново се опитва да събере и оръдия, и жътва в едно, но романтиката я има, атмосферата – също. Че даже и прасковите.

7. Bellcho, Sivushka & co

Е, не е ли забавно, кажете? Тук си признавам, първо DALL·E ми върна момче и момиче, аз му казах, че очаквам представители на друг животински вид, както са описани в конкретния разказ. Алгоритъмът учтиво се извини и си взе бележка. Анимационните кравичка и вол вероятно биха събрали очите и на Боне Крайненеца, и на Елин Пелин (подсетете ме да питам техните чатботове). Обаче определено нямат нищо общо със сюжета на разказа, тук езиковият модел определено не е разполагал с достатъчно информация.

8. Доброто и злото са недействителни

Можете ли да ги познаете?

Добре, може би е нужна подсказка. Свикнали сме Борис Морев и Ирина от „Тютюн“ да изглеждат по друг начин, но пък епохата, духът на времето, като че ли са тук. Даже драматизмът и опитът за софийска атмосфера. Защо цигарата е наобратно няма да питам алгоритъма, но бих му дал идея – Борис е твърде вглъбен в проблемите на „Никотиана“ и е сбъркал. Човешко е да се греши, обаче… алгоритмично ли е?

9. Кой ме плени?

Втората творба на Димитър Димов също ми се струва „някъде там“. Фани Хорн и отец Ередия от „Осъдени души“ не ми се вписват в субективното усещане, но и… алгоритъмът понякога е възможност не само да преповтаряш стереотипи, а и да се откъсваш от тях.

Драмата на испанската гражданска война, на епидемията от тиф и голямата любов са тук, по един или друг начин.

10. Хора, къщи, салтанати

Ето че се върнахме доста назад във времето, но пък пътуването ни завършва с… меко кацане, дори преди да е изобретен самолетът!

Ето го Алеко, пристигнал за Световното изложение, както ми съобщава и самият алгоритъм, помолен да си представи как се ходи „До Чикаго и назад“.

Според мен резултатът с конкретната атмосфера е доста по-сполучлив и затова има доста ясна логика – можете да сте сигурни, че моделът е бил обучен на значително повече американски данни – текстове и изображения.

Което напомня една важна скоба. Да, ChatGPT е просто събеседник, обучен да е такъв. Но тъй като задачите му могат да бъдат безкрайно многостранни, със сигурност с моя експеримент би се справил значително по-добре алгоритъм, трениран за конкретните данни. Освен това значително по-прецизни и оригинални биха били илюстрациите по световни класики, за които той разполага с повече информация. Припомнете си го следващия път, когато се усмихвате на поредния неумел отговор на „електронната глава“…

11. Все са маскари…

Доста неочакван Бай Ганьо, какво ще кажете? Да, има „мускал“, няма да се вглъбявам в значението на първата сричка от етикета му… макар да се изкушавам. Ама, много е благ, много добричък. Или просто защото е у дома… Ако го помоля да отиде в Европа?

Пак е добричък, вече е в Европа и е по-фотореалистичен. Да, отново не е Калоянчев, нито злодеят на Бешков, но… наистина си мисля, че си струва по-често да подлагаме на съмнение стереотипите, дори и само за да ги потвърдим. Винаги бих могъл да опиша какъв герой искам и алгоритъмът да се справи с доста по-оригинален и „истински“ Бай Ганьо, но не е това целта на експеримента тук…

12. Чудна бъркотия е животът!

Можете ли да познаете кой класически роман му зададох? Ако да, ще се радвам да напишете коментар. Ако не… няма да се учудя, според мен с тази задача алгоритъмът по-скоро отби номера.

13. Разказ на очевидец

Да, електронният „художник“ няма как да е особено прецизен, когато трябва да нарисува историческа сцена. Надали е възможно да притежава достатъчно контекст, за да е точен с образи, облекла, точни периоди, при това екзотични по обем на фона на онлайн океана от информация, на който е обучен.

И все пак, тук виждам нещо от „Записките по българските въстания“, извинете ме за прекалената романтичност…

14. Bibiyan© by Walt Disney

„Аз съм Ян Бибиян, аз съм малък като залък, силен като великан.“

За да се усмихнем, преди да се разделим – и DALL·E, и ние, избрах последните две задачи да са класически детски произведения. Справи ли се? На мен ми харесва. Ян може да прилича на холивудски анимационен герой, но… защо пък да не стане и такъв? Летящият зелен ковид вирус може и да мине за дяволчето Фют. Отново имаме доста Луни, дори и на Луната, но…, знаете, Луната е наставница сурова.

15. Драгимигосподине!

„Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста – мигар може да има нещо по-красиво от това!“.

Не може. Тук доста си отпусна въображението добрият стар DALL·E, имаме и хора-врабчета. Май не го бива в метафорите.

И какво от това? Някой да е казал, че след като разполагаме с нещо, което наричаме изкуствен интелект, то ще може да извърши всяка една очаквана дейност?

Нещо, което е сигурно е, че той ще става по-добър в задачите си. И че тук, за да ни променя. Как точно, зависи най-вече от самите нас. Сега е моментът да го проверяваме, опознаваме, да го подлагаме на неочаквани изпитания, за да видим с кое как се справя. За какво би могъл да ни помогне и кое никога, ама никога не бива да му дадем.

Със сигурност за мнозина това е творчеството, изкуството, което не е такова без човешката искра. Но дали са наистина толкова строги границите? Само изкуството може да ни каже днес. И само историите. Ако не вярвате, питайте врабчетата.

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.“