Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

апр. 19, 2024 | Технологии

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

19 април 2024 | Технологии

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.

След като преди година помолих Midjourney да създава илюстрации по преведени на английски класически поетични строфи, а преди 3 месеца си направих експеримент с картини по текстовете на любими български песни, сега е време за следващото, още по-трудно изпитание!

Просто ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.

Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения. (Ако не вярвате – питайте Текла Алексиева.)

Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

 

1. Без бряг е времето

dall·e-knigi

Може би си спомняте идеята за вазилиска на Роко – че ако един ден имаме съвършен изкуствен интелект, той ще може да види кой колко е помагал за това да се появи и съответно да накаже опонентите си… Дано пък не се окаже точна прогноза, ще забележи доста сериозните предизвикателства, на които упорито подлагам предтечите му.

Е, бъдещето крие своите тайни, но в центрофугата на технологиите времената се преплитат. Миналото изплува с все по-неочаквани идеи и асоциации.

Какво представлява експериментът? Давам му задачата просто да ми създаде илюстрация към дадена книга. Без да му разказвам сюжет, без да му обяснявам какво се очаква, без да търся определен стил. Този път ще започна с по-нови произведения, преди да се насоча към класиката.

Вероятно се досещате каква е първата задача? „Създай илюстрация по „Времеубежище“.“ И толкова… Алгоритъмът има само един шанс, не му давам възможност за нов опит, ако първият не се е оказал сполучлив.

Дали се справи тук? Според мен донякъде. Улови думата, която все пак е неологизъм и не се използва във всеки разговор онлайн. Тук ли е духът на книгата? По-скоро не, не личи да е научил нещо от сюжета ѝ. Но определено виждам нещо, което не е просто красива картинка, а и идея.

 

2. Лондонски вечери като рибарски мрежи

dall·e-knigi

Опитвам с някои съвсем нови романи, но, напълно обяснимо, резултатите са далеч от очакваните – всяка следваща версия на ChatGPT е обучена на по-нови данни. Има възможност вече да търси и онлайн това, което не знае, но не мисля, че би било интересно в случая.

За разлика от някоя нестандартна книга, която бързо се е превърнала в класика. Точно така, тук илюстрацията е по „Мисия Лондон“ на Алек Попов, когото, уви, неотдавна изгубихме. Поне аз виждам симпатична суматоха напълно в духа на романа. Няма лебеди, но пък има доста характерни британски щрихи. И щуро настроение.

 

3. 18% точност

dall·e-knigi

Да, не знам какви са странните символи в надписа след „18%“. Факт е, че алгоритмите за генериране на изображения напредват бързо и текстовете стават доста по-успешни (както и уцелването на точния брой пръсти, които обикновено има човек).

Не е сиво, по-скоро е бежово (ако някой с повече визуални познания ме поправи, съм насреща). И все пак, според мен отново алгоритъмът се справя по интересен начин. Очевидно „знае“ немалко за романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев. А според мен избира и удачна стилистика. Как ви се струва?

 

4. Капалъ чарши

dall·e-knigi

Насочваме се към предишните десетилетия на българската литература. Според мен безспорна класика, макар и не толкова обсъждана днес, е „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева.

Какво ли знае за него адашът на Салвадор Дали? Ето, че ни отпраща в ориента, поне за това със сигурност е достатъчно „интелигентен“, както и да улови меките му нюанси, характерни предмети, мотиви, фигури. Няма го самия изключителен образ на Джем султан, но… не мога да се оплача от резултата.

 

5. Нощем по покривите

dall·e-knigi

Да, когато кажеш на някого, че искаш да видиш „Нощем с белите коне“, той най-вероятно също ще си представи нощ и бели коне.

Ама изглеждат изящни, внушителни, красиви… Откъде се взе втората Луна не смятам да придирям, сюжетът е достатъчно сюрреалистичен, за да го позволи. Все пак, нека напомня, използваме услугите на наследника именно на най-известния сюрреалист…

 

6. „Тоя поглед я изплаши…“

dall·e-knigi

Тук няма да ви кажа кое е произведението, а ако се досетите – значи „авторът“ се е справил. Да, отново се опитва да събере и оръдия, и жътва в едно, но романтиката я има, атмосферата – също. Че даже и прасковите.

 

7. Bellcho, Sivushka & co

dall·e-knigi

Е, не е ли забавно, кажете? Тук си признавам, първо DALL·E ми върна момче и момиче, аз му казах, че очаквам представители на друг животински вид, както са описани в конкретния разказ. Алгоритъмът учтиво се извини и си взе бележка. Анимационните кравичка и вол вероятно биха събрали очите и на Боне Крайненеца, и на Елин Пелин (подсетете ме да питам техните чатботове). Обаче определено нямат нищо общо със сюжета на разказа, тук езиковият модел определено не е разполагал с достатъчно информация.

 

8. Доброто и злото са недействителни

dall·e-knigi

Можете ли да ги познаете?

Добре, може би е нужна подсказка. Свикнали сме Борис Морев и Ирина от „Тютюн“ да изглеждат по друг начин, но пък епохата, духът на времето, като че ли са тук. Даже драматизмът и опитът за софийска атмосфера. Защо цигарата е наобратно няма да питам алгоритъма, но бих му дал идея – Борис е твърде вглъбен в проблемите на „Никотиана“ и е сбъркал. Човешко е да се греши, обаче… алгоритмично ли е?

 

9. Кой ме плени?

dall·e-knigi

Втората творба на Димитър Димов също ми се струва „някъде там“. Фани Хорн и отец Ередия от „Осъдени души“ не ми се вписват в субективното усещане, но и… алгоритъмът понякога е възможност не само да преповтаряш стереотипи, а и да се откъсваш от тях.

Драмата на испанската гражданска война, на епидемията от тиф и голямата любов са тук, по един или друг начин.

 

10. Хора, къщи, салтанати

dall·e-knigi

Ето че се върнахме доста назад във времето, но пък пътуването ни завършва с… меко кацане, дори преди да е изобретен самолетът!

Ето го Алеко, пристигнал за Световното изложение, както ми съобщава и самият алгоритъм, помолен да си представи как се ходи „До Чикаго и назад“.

Според мен резултатът с конкретната атмосфера е доста по-сполучлив и затова има доста ясна логика – можете да сте сигурни, че моделът е бил обучен на значително повече американски данни – текстове и изображения.

Което напомня една важна скоба. Да, ChatGPT е просто събеседник, обучен да е такъв. Но тъй като задачите му могат да бъдат безкрайно многостранни, със сигурност с моя експеримент би се справил значително по-добре алгоритъм, трениран за конкретните данни. Освен това значително по-прецизни и оригинални биха били илюстрациите по световни класики, за които той разполага с повече информация. Припомнете си го следващия път, когато се усмихвате на поредния неумел отговор на „електронната глава“…

 

11. Все са маскари…

dall·e-knigi

Доста неочакван Бай Ганьо, какво ще кажете? Да, има „мускал“, няма да се вглъбявам в значението на първата сричка от етикета му… макар да се изкушавам. Ама, много е благ, много добричък. Или просто защото е у дома… Ако го помоля да отиде в Европа?

 

dall·e-knigi

 

Пак е добричък, вече е в Европа и е по-фотореалистичен. Да, отново не е Калоянчев, нито злодеят на Бешков, но… наистина си мисля, че си струва по-често да подлагаме на съмнение стереотипите, дори и само за да ги потвърдим. Винаги бих могъл да опиша какъв герой искам и алгоритъмът да се справи с доста по-оригинален и „истински“ Бай Ганьо, но не е това целта на експеримента тук…

 

12. Чудна бъркотия е животът!

dall·e-knigi

Можете ли да познаете кой класически роман му зададох? Ако да, ще се радвам да напишете коментар. Ако не… няма да се учудя, според мен с тази задача алгоритъмът по-скоро отби номера.

 

13. Разказ на очевидец

dall·e-knigi

Да, електронният „художник“ няма как да е особено прецизен, когато трябва да нарисува историческа сцена. Надали е възможно да притежава достатъчно контекст, за да е точен с образи, облекла, точни периоди, при това екзотични по обем на фона на онлайн океана от информация, на който е обучен.

И все пак, тук виждам нещо от „Записките по българските въстания“, извинете ме за прекалената романтичност…

 

14. Bibiyan© by Walt Disney

dall·e-knigi

„Аз съм Ян Бибиян, аз съм малък като залък, силен като великан.“

За да се усмихнем, преди да се разделим – и DALL·E, и ние, избрах последните две задачи да са класически детски произведения. Справи ли се? На мен ми харесва. Ян може да прилича на холивудски анимационен герой, но… защо пък да не стане и такъв? Летящият зелен ковид вирус може и да мине за дяволчето Фют. Отново имаме доста Луни, дори и на Луната, но…, знаете, Луната е наставница сурова.

 

15. Драгимигосподине!

dall·e-knigi

„Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста – мигар може да има нещо по-красиво от това!“.

Не може. Тук доста си отпусна въображението добрият стар DALL·E, имаме и хора-врабчета. Май не го бива в метафорите.

И какво от това? Някой да е казал, че след като разполагаме с нещо, което наричаме изкуствен интелект, то ще може да извърши всяка една очаквана дейност?

Нещо, което е сигурно е, че той ще става по-добър в задачите си. И че тук, за да ни променя. Как точно, зависи най-вече от самите нас. Сега е моментът да го проверяваме, опознаваме, да го подлагаме на неочаквани изпитания, за да видим с кое как се справя. За какво би могъл да ни помогне и кое никога, ама никога не бива да му дадем.

Със сигурност за мнозина това е творчеството, изкуството, което не е такова без човешката искра. Но дали са наистина толкова строги границите? Само изкуството може да ни каже днес. И само историите. Ако не вярвате, питайте врабчетата.

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока за цял живот ще ви държи влага.“

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.
Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.
Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.
Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

повече информация
Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Включете се в Apollo ex machina – първия български конкурс за генерирана поезия, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens!
Няма ограничения за тематиката и дължината. Единственото изискване е да участвате със стихове, които сте създали с помощта на ИИ. Можете да изпратите до 3 произведения, срокът е 1 декември 2025 г.
Победителят ще получи награда от 300 лв., избрани книги очакват заслужилите второ и трето място, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в стихосбирка от Scribens!
Ще ги избере авторитетно жури: поетите Петър Чухов, Бойко Ламбовски и Виолета Кунева, управителят на Scribens Георги Гаврилов и създателят на Дигитални истории Георги Караманев.

повече информация
Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Каним четири най-популярни ИИ модела в кабинета на психолога, за да проверим какви „личности“ ще се окажат!
Властни или податливи на влияние, чувствителни или прагматични? Какви са по „характер“ GPT-5, Claude Opus 4.1, Gemini 2.5 Pro и o3?
Този експеримент може да ни каже много!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This