Любов по време на изкуствен интелект
Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си. „През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“ Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение. Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?
122„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“
Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона! Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy! Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.
123Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)
Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе. 30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите? Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл. Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?
124Българският литературен Банкси
„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература. Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка. Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата. Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас. Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.
125Кой изобрети тостера? Няма такава история!
Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари… Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера. Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве. Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации. За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.
126Рори и рецептите на Баба
Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни? Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла. Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки. Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.
127Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история
Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг. Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица? Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации. Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати! А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука. Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.
128Кое лекува историческите рани?
Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“. Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.
129ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)
В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата. Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории. Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден. Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…
130„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“
Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието. Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“. Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците? Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд. Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
131Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?
15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история. Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект. С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците? Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите. Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!
132Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?
Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост. Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“. Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?
133Уордът на свободния интернет
„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така? Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка. Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране. Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…
134„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?
Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат. Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. „От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници… Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…
135Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев
80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика! Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев? Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!
136Един каскадьор срещу хакерите
Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост. Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас. А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри. Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?
137Във Вихъра на квантовите нанотехнологии
Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация. Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите? Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.
138„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“
„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“ Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си. Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…
139Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)
След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!
140Не! Човешки ресурси…
Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР. Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа. Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата. Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява. Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…
