ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

мар. 29, 2024 | Истории

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

29 март 2024 | Истории

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?

ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.

В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.

Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

 

Последният печели

снимки: Hannig Photography

 

Събери приятелите…

Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.

Да, нямаше го Орлин Горанов, тъй като ставаше дума за неформална среща, но пък сред участниците личаха познати лица и от другите популярни тв викторини – „Стани богат“, „Минута е много“, цели двама от преследвачите в „Голямото преследване“. За да не обидя или пропусна някого, няма да споменавам конкретни имена.

И срещу цялата тази селекция от интелигентни хора се изправи сам самичък, предизвикващ уменията им не кой да е а… ChatGPT. Един на 80, разделени в 10 отбора от по 8 души.

Малко като спартанците срещу Ксеркс, кой ли ще се окаже победителят?

 

Последният печели

33-има победители в играта „Последният печели“, които се включиха в надпреварата с ChatGPT.

 

Закуска за шампиони

Атанас Атанасов е познат не само като 18-кратен победител в „Последният печели“, но и като автор на загадки, които „размърдват“ мозъка (убедете се тук). Гостувал е с интервю за Дигитални истории, в което поразсъждавахме за паметта, за това има ли смисъл днес човек да помни толкова факти, след като може да се качи на раменете на гигантите онлайн. За интернет като машина на забравата.

Както сам пише в страницата си, мисията му е да предизвика хората да мислят, да умуват. Да се изправят срещу задачи, чийто отговор не може да им даде дори вездесъщият Google.

Ами… ChatGPT? Ето, няма да разсъждаваме, ще разберем на практика.

Именно Атанас и съпругата му Моника са инициатори и организатори на срещата. Заедно стигаме до идеята да включим в куиз състезанието изкуствения интелект, „героя на нашето време“.

Форматът е класически куиз. 10 кръга с по 10 въпроса с отворени отговори. Включени са класически теми като „Музика“, „Литература“, „България“, „Наука и технологии“.

Какво да очакваме? Дали алгоритъмът – отбор ще отвее всички? Ще се представи убедително само в някои теми или пък няма да се окаже на висотата на състезанието в битката с доказани шампиони?

 

Последният печели

С организатора на срещата Атанас Атанасов
снимки: Hannig Photography

 

Защо не ръкопляскате?

Куизът е занимание самотно. За мнозина е безсмислена самоцел да се покажеш по телевизията, за да те препитват, подобно на гимназист, коя е столицата на Белиз и кой е написал „Маминото детенце“. Да, желанието човек да участва в такива индивидуални или отборни състезания е тръпка, която трудно може да се обясни, ако не ти идва отвътре. Затова, съвсем разбираемо, хората, които се вълнуват от подобни усещания, се събират в общности. Все повече са и пъб куизовете – отборните вечерни състезания в барове или ресторанти. И все пак… това със сигурност не е хоби, което би могло да стане масово. Особено във времената на гугъл и фейсбук.

Състезанието започва с доста оспорвани резултати. След три кръга ChatGPT показва, че явно няма да се откъсне драстично, дали заради типа на въпросите или заради трудността им, движи се на трето място.

„Стара планина“, отборът, в който съм аз, събира хора с повече от 25 победи в „Последният печели“. Четвърти сме, веднага след алгоритъма. Води ни само с две точки, но разликите са нищожни – първият и последният отбор се събират в по-малко от 10 точки. Личи си, че в крайна сметка всичко опира и до личните качества – някой отбор се проявява в спорта, друг – в географията.

Трудно е да се намери шаблон – понякога небиологичният ни съперник е изненадван от фактология, в други случаи се справя с нея. И ние, и той не успяваме да си спомним от кой шахматист д-р Макс Еве губи световната си титла, преди да си я върне. Ние не успяваме да измислим кой спорт ще приюти иначе предвидената за тенис зала „Сюзан Ленгле“ на Олимпиадата в Париж, той обаче се справя, познава, че става дума за бокс.

„Под кой псевдоним е творил поетът и революционер Александър Петрович?“ Алгоритъмът не познава. Някой, дори не чувам кой, подхвърля: „Шандор Петьофи“. Има логика, отговорът ни е верен!

„Ако съединим буквените обозначения на три последователни химични елемента, ще получим малкото име на истинската самоличност на комиксов супергерой“.

Нечовешки трудно? Поне за мен – да, за ChatGPT също. Отборът обаче обсъжда, събира знаниято си и отговорът идва! „Кларк“ Кент – 17, 18, 19!

 

Последният печели

Тримата шампиони с най-много победи в „Последният печели“/ Атанас Атанасов, Димитринка Илиева и Борис Русев
снимки: Hannig Photography

 

Специалист по всичко

В Дигитални истории е ставало дума за Watson – суперкомпютърът на IBM, които постигна редица неочаквани успехи дотам, че предлагаха да бъде избран за президент на САЩ. Предтеча на изкуствения интелект от времената преди облака, когато си мислехме, че една машина ще постига сама голям напредък в уподобяването на мозъка.

Малко познат факт е, че основната цел, с която е разработен Watson, е да дава отговори за американския телевизионен куиз “Jeopardy!”. Много подобно на всички наши оригинални или лицензионни тв викторини, за които вече стана дума, предаването започва да се излъчва на 20 март 1964 г., утре ще празнува 60-ия си рожден ден в ефир. Натрупало е над 9000 издания, сменило е неколцина водещи… да, днес не е някакъв безспорен хит, но продължава напред.

Въпреки че “Jeopardy!” беше „победен“ още през 2011 г. от въпросния Watson. Суперкомпютърът, кръстен на спътника на мистър Холмс, надви двама дългогодишни шампиони и си заслужи наградата от $1 млн. Дали я е използвал за книги или за партита със знойни хубавици, историята мълчи.

Много по-рано Гари Каспаров се предаде пред алгоритъма Deep Blue, последният бастион на човешката съпротива беше играта го, където обаче също алгоритмите се оказаха по-силни.

 

Последният печели

Моментът, в който Watson победи действащите шампиони в Jeopardy!

 

Аз си знам

Чували ли сте за следващата битка на световен шампион по шах срещу алгоритъм? Няма такава, надали и ще има. Тихомълком признахме превъзходството на машините и продължихме да „си играем“. Да, възвратната форма на глагола е неслучайна, игрите са, за да ги играят хора. Последният пример, с който ще ви разсея от основната тема (с надеждата да разсея и ChatGPT, ако ме чете) е… тетрис. Точно така, същата позната ъгловата и простовата по правила игра, която дойде от СССР преди 3 десетилетия. И която беше победена преди дни, показвайки ни още веднъж защо са важни игрите, но по-важни са хората, обединенията (историята – тук).

Ето че докато ви занимавах със странични теми, в куиза – състезание за „последни спечелили“ мина и последният кръг – „България“. Преди него отборът, от който съм част – „Стара планина“, се движеше на четвърто място, третото все още държеше „човекът“ отбор ChatGPT. Далеч напред се откъснаха първите два екипа, водени от забележителни ерудити.

В кръга с име „България“ като че ли нещата потръгват. Изкарваме цели 8 точки! С колко ли от въпросите ще се справи ChatGPT? Само 2?! Явно трябваше и те да са екип – да поканим и BGGPT, да отговарят заедно…

Признавам си, не уцелихме какви са първите имена на Гочоолу и Дочоолу. Не ги познава разбира се, и електронният съперник. Без грешка обаче ги заковава отборът победител – „Поаро“. После ще се зачудя и ще питам капитана им Иван Пантев как така си спомня тези Фильо и Танас, които всички сме чували, а никой не помни. А той ще ми разкаже, че е имал лична причина, важен спомен, за да научи в детайли как „Бай Ганьо прави избори”.

 

Последният печели

Гочоолу и Дочоолу се появяват в разказа „Бай Ганьо прави избори“. Илюстрацията е на Илия Бешков

 

Съмтаймс люн

Изборите, важните, ги правим всеки ден, всеки един от нас.

„Победа и пак победа“, както се пее на мач. Отборът ми е трети, ChatGPT остана извън почетната стълбица, все пак, изпреварвайки 7 отбора.

Ние сме с 54 точки, „колегата“ с 50, а победителите – с цели 60! Те го надвиват в 6 кръга, ние – в 4.

За да е прецизен, макар и любителски, експериментът, е важно да кажа, че в случая отговорите на изкуствения интелект идваха от ChatGPT 3. Моника Атанасова имаше грижата и предизвикателството да превежда на английски и да пита алгоритъма.

 

Последният печели

Отборът победител – „Поаро“
снимки: Hannig Photography

 

Ден по-късно си правя експеримента и задавам директно, на български въпросите от само един от кръговете на платената версия на алгоритъма, използваща модела GPT-4. Можете да видите тук, по предизвикателствата по за литература той се справи за 7 от 10 точки, дори само с толкова би ни изпреварил. А ако му задам и останалите…

Има ли значение? Има избори и битки, в които човекът винаги ще побеждава. И, поне в обозримото бъдеще, само той ще има шанса да се наслаждава на победите си. На дребните ежедневни правилни решения или удоволствието да познаеш столицата на Мадагаскар преди другите – по телевизията, в бара или онлайн.

 

Последният печели

 

Последните станаха първи

Днес технологиите ни създават опасната илюзия за преходността на знанието като фундаментална сила. Трябва да учим децата на това сами да учат бързо, на меки умения. Защо ти е да знаеш, важно е да можеш, да се адаптираш. Да, но и знанието, и комбинирането на неочаквани връзки, и състезателният дух са все човешки умения, които не са конструкти, а дълбоко вкоренени нужди, които само свързани заедно ни правят хора и ще ни оставят хора.

Днес е все по-трудно да си представим някаква нормалност в обществените отношения. Такова обаче е състезанието, за което ви разказах. Не само се състезаваме в отбор с хора, с които преди сме си „мерили знанията“, а и си помагаме…

Защо ли обаче някак все в обществото не се получава? Защо хората със знания, обща култура, любопитните, интелигентните рядко се превръщат в национален елит? Мисля, че знам отговора, дава го историята на Даниела Симидчиева, „най-интелигентната жена на планетата“.

Дали пък технологиите няма да са тези, които да ни помогнат да го постигнем? Да върнем знанието на пиедестала, като логичен противовес? Като „бавния път“, който, изгубим ли, ще изгубим окончателно и себе си като хора?

Не винаги печели последният, нито първият. И все пак, според мен, бъдещето е на мислещите хора. На помнещите. На чувстващите. Дали ще съм прав? Един ChatGPT знае…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This