Миналата неделя в болницата на щатски затвор, изживявайки първата от 8-те си доживотни присъди, си отиде един човек, започнал живота си като изключително обещаващ учен. Тед Качински, известен като Юнабомбър.
Вундеркинд, само на 25 г. става най-младият преподавател в историята на Бъркли, вещаят му бляскава кариера. Докато внезапно решава да се оттегли в аскетична барака насред гората. Цели 17 години организира терористични актове срещу учени и хора, свързани с компютърния свят. Превръща се в най-скъпата мишена на ФБР. Педантичен, неуловим! Разпознава и го предава собственият му брат, по думи от неговия манифест, за който тепърва ще се говори много.
„Тъй като обществото и неговите проблеми стават все по-сложни, а машините стават все по-интелигентни, хората ще оставят машините да вземат все повече решения вместо тях самите, просто защото машинно взетите решения ще носят по-добри резултати от тези, взети от хора.“
„Той май не грешеше“, написа Илон Мъск, споделяйки новината, че Качински е починал.
Юнабомбър е терорист, отнел живота на невинни хора. И в същото време учен, предсказвал опасностите, идващи с технологиите. Обсебен от рисковете, които те носят, но невероятно проницателен в погледа си към тях.

“Nothing, Forever” – „Нищо завинаги“, е едно начинание толкова шантаво, колкото и самото заглавие. На пръв поглед е доста забавно – сериал, своеобразно продължение на култовия ситком „Зайнфелд“, който върви без пауза, без сюжетът да се повтаря. Когато и да отворите прозореца в браузъра си, ще видите нов, различен сюжет, а ако си платите… може дори сами да се появите сред героите.
Той обаче дава много поводи да се замислим за бъдещето на изкуството и на забавлението в епохата на изкуствения интелект.
Представяте ли си любимият ви писател – Маркес, Гришам, Господинов, или който и да било друг, да напише следващата си книга специално за вас? Или пък любимият ви режисьор – Спилбърг, Ноулан, Въло Радев, или който и да било друг, да събере любимите ви актьори и да разкаже специално за вас историята, която най-силно би ви развълнувала?
Е, с помощта на напредъка на технологиите съвсем не е далеч моментът, когато това ще е възможно. Да, първо с доста несъвършенства, но все по-умело и умело ще получаваме онова съдържание, което най-силно би ни заинтригувало. Персонализирано изкуството.
Мечта ли е това, отделна парадигма? Или краят на човешкото творчество по начина, по който го възприемаме до днес?

Един канадски професор по психология ще се качи на сцената на зала 1 на НДК, за да говори на публика от предимно млади хора и да ги съветва как да подредят живота си. Билетите са разпродадени, наложи се второ издание на събитието въпреки сериозните цени. Въпреки темата, която на пръв поглед е далеч от най-търсеното, от мейнстрийма. Странно… или не?
Джордан Питърсън е специален образ. Той умее да вълнува. Възхваляван и оспорван, по света и у нас, професорът успя да си извоюва култов статус в качеството си на необичаен онлайн инфлуенсър. При това говорейки за уж толкова познати теми.
Но как един професор по психология се превърна в изключително успешен и търсен лектор и автор на бестселъри? Уменията на психолог, на инфлуенсър или на лектор стоят в основата на успеха му? Кое е това, което превръща Питърсън в толкова разпознаваема фигура на новото време? Дали чрез него преоткриваме забравени ценности…, или напротив, връщаме се към остарели концепции, неадекватни днес?

Няколко поколения китайци израснаха с „идеала“ „9-9-6“ – работиш без почивка от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата. Само така може да се справиш в ожесточената конкуренция, за да вървиш нагоре по стълбицата. Но като че ли се задава краят на безкрайното бачкане.
„Танг пинг“ и „бай лан“ са двете имена на движение, което набира сили сред младите китайци. Да легнеш и да си мислиш за живота; да се отпуснеш, вместо да впрягаш всичките си сили в безсмислен труд.
Дали от Китай идват битниците на новото време? Ще се научат ли хората от изтока да мързелуват? Кога лентяйството може да се превърне в градивна сила? Дали не си струва всички да вземем пример и по този начин да се подготвим за собственото си бъдеще?
Китайците се учат на мързел. При това по толкова вдъхновяващ начин, че на човек му се иска веднага да грабне юргана…
Да си полегнем!