Миналата неделя в болницата на щатски затвор, изживявайки първата от 8-те си доживотни присъди, си отиде един човек, започнал живота си като изключително обещаващ учен. Тед Качински, известен като Юнабомбър.
Вундеркинд, само на 25 г. става най-младият преподавател в историята на Бъркли, вещаят му бляскава кариера. Докато внезапно решава да се оттегли в аскетична барака насред гората. Цели 17 години организира терористични актове срещу учени и хора, свързани с компютърния свят. Превръща се в най-скъпата мишена на ФБР. Педантичен, неуловим! Разпознава и го предава собственият му брат, по думи от неговия манифест, за който тепърва ще се говори много.
„Тъй като обществото и неговите проблеми стават все по-сложни, а машините стават все по-интелигентни, хората ще оставят машините да вземат все повече решения вместо тях самите, просто защото машинно взетите решения ще носят по-добри резултати от тези, взети от хора.“
„Той май не грешеше“, написа Илон Мъск, споделяйки новината, че Качински е починал.
Юнабомбър е терорист, отнел живота на невинни хора. И в същото време учен, предсказвал опасностите, идващи с технологиите. Обсебен от рисковете, които те носят, но невероятно проницателен в погледа си към тях.
В секцията „Истории“ са разказите за интересни и поучителни съдби, случили се заради, въпреки или на фона на дигиталното настояще. Разказвам за пионерите на компютърната ера, за най-различни хора с интересна съдба, свързана с дигиталното.
Геният, който два пъти отрови света
Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!
Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти.
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!
Баща и син. Щафетата на живота
Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…
„Въоръжени с изкуство, ние сме по-бдителни и по-малко измамени“
Не политикът и войникът, а човекът на изкуството, художникът е този, който е редно да рисува утрешния ден.
Това е голямата тема на малко известен британски историк, който преди десетилетие събира в мащабна книга един рядък исторически текстов жанр. Алекс Данчев има далечна българска връзка (макар да не е превеждан у нас) и повече от любопитен светоглед.
Първо се задълбочава в съдбите на военачалниците, после в тези на големите художници. За да стигне до най-нестандартното – манифестите. Онези кратки и експлозивни текстове, създадени, за да заявят, да подчертаят и удебелят с флумастер какво иска дадена група хора. Несравними и рядко срещани в историята заявки, които рисуват толкова много от амбициите на този, който ги е създал.
С фин поглед и многостранно познание Данчев събира пъзел от 100 манифеста на ХХ век, които допълват една голяма история с дълга предистория и задължителен послеслов.
Как ли изглежда манифестът на бъдещето във времето на изкуствения интелект? Разбира се, ще стигнем и дотам…
“Nothing, Forever” – как продължава „Дързост и красота“ в света на ИИ?
“Nothing, Forever” – „Нищо завинаги“, е едно начинание толкова шантаво, колкото и самото заглавие. На пръв поглед е доста забавно – сериал, своеобразно продължение на култовия ситком „Зайнфелд“, който върви без пауза, без сюжетът да се повтаря. Когато и да отворите прозореца в браузъра си, ще видите нов, различен сюжет, а ако си платите… може дори сами да се появите сред героите.
Той обаче дава много поводи да се замислим за бъдещето на изкуството и на забавлението в епохата на изкуствения интелект.
Представяте ли си любимият ви писател – Маркес, Гришам, Господинов, или който и да било друг, да напише следващата си книга специално за вас? Или пък любимият ви режисьор – Спилбърг, Ноулан, Въло Радев, или който и да било друг, да събере любимите ви актьори и да разкаже специално за вас историята, която най-силно би ви развълнувала?
Е, с помощта на напредъка на технологиите съвсем не е далеч моментът, когато това ще е възможно. Да, първо с доста несъвършенства, но все по-умело и умело ще получаваме онова съдържание, което най-силно би ни заинтригувало. Персонализирано изкуството.
Мечта ли е това, отделна парадигма? Или краят на човешкото творчество по начина, по който го възприемаме до днес?
Джордан Питърсън, който върна смисъла на живота… или не?
Един канадски професор по психология ще се качи на сцената на зала 1 на НДК, за да говори на публика от предимно млади хора и да ги съветва как да подредят живота си. Билетите са разпродадени, наложи се второ издание на събитието въпреки сериозните цени. Въпреки темата, която на пръв поглед е далеч от най-търсеното, от мейнстрийма. Странно… или не?
Джордан Питърсън е специален образ. Той умее да вълнува. Възхваляван и оспорван, по света и у нас, професорът успя да си извоюва култов статус в качеството си на необичаен онлайн инфлуенсър. При това говорейки за уж толкова познати теми.
Но как един професор по психология се превърна в изключително успешен и търсен лектор и автор на бестселъри? Уменията на психолог, на инфлуенсър или на лектор стоят в основата на успеха му? Кое е това, което превръща Питърсън в толкова разпознаваема фигура на новото време? Дали чрез него преоткриваме забравени ценности…, или напротив, връщаме се към остарели концепции, неадекватни днес?
„Танг пинг“. Да си полегнеш, за да се изправиш
Няколко поколения китайци израснаха с „идеала“ „9-9-6“ – работиш без почивка от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата. Само така може да се справиш в ожесточената конкуренция, за да вървиш нагоре по стълбицата. Но като че ли се задава краят на безкрайното бачкане.
„Танг пинг“ и „бай лан“ са двете имена на движение, което набира сили сред младите китайци. Да легнеш и да си мислиш за живота; да се отпуснеш, вместо да впрягаш всичките си сили в безсмислен труд.
Дали от Китай идват битниците на новото време? Ще се научат ли хората от изтока да мързелуват? Кога лентяйството може да се превърне в градивна сила? Дали не си струва всички да вземем пример и по този начин да се подготвим за собственото си бъдеще?
Китайците се учат на мързел. При това по толкова вдъхновяващ начин, че на човек му се иска веднага да грабне юргана…
Да си полегнем!
Сам Алтман, таткото на ChatGPT
Чували ли сте за Сам Алтман? На него дължи успеха си прословутият ChatGPT, той е начело на OpenAI, компанията, която показа на света докъде е стигнал изкуственият интелект.
По всичко личи, че той ще е следващото голямо име. Ще създава новините на Силициевата долина, които ще отекват по света.
Струва си да се заслушаме в думите на малкото му интервюта, за да потърсим големите новини, които се задават в света на изкуствения интелект.
Неслучил се програмист, предприемач, видял отблизо и успеха, и провала. Иноватор, попаднал на точното място. Визионер без гръмки слова. Американец с еврейски произход, първият лидер от подобен мащаб, който не крие, че е гей. Тепърва този все още скрит зад чатбота образ ще ражда и големи истории, и големи промени. И теории на конспирацията, всичко, което върви със статута му.
Неотдавна той отдели от „спестяванията“ си две суми в трицифрено число милиони долари и ги даде за изследвания за драстично удължаване на човешкия живот и търсенето на студен ядрен синтез – технология, която може да реши дългосрочно енергийните нужди на човечеството…
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков
Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?
Програмистът, който отказа $10 000 000 000
Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?
Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…
Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.
За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!