Когато навършва 30, той е натрупал доста килограми, залюлял се е по наклонената плоскост на алкохол, цигари, дори наркотици…
Решава, че е време да се промени. Пристъпва плахо в най-близката фитнес зала. После започва да тича. Не за да избяга, а за да бяга ли, бяга все напред… и навътре, към себе си.
Не спира и днес. Завършил е десетки маратони и супермаратони, натрупал е повече километри, отколкото някои от нас минават с колите си. Бягал е през пустинята Сахара при температури, способни да стопят чип. Отвъд полярния кръг, където нечовешкият студ откъсва пръста, посегнал към телефона.
Красимир Георгиев е тук и не спира да бяга към себе си и заради другите. Скоро му предстои да се справи с още по-трудната задача – да остане седмици сам със себе си, пред всички нас, без да има къде да избяга. За да ни припомни кои сме ние, накъде сме тръгнали и кои са наистина важните неща в живота ни…

Знаете ли, че има компютърна игра, която… наподобява 50,04% от… истинския живот!
Dwarf Fortress има огромен брой запалени фенове, за своите 20 години си е извоювала култов статус. Приета е в музея на игрите, вдъхновила е създателите на MineCraft.
Разработва се цели две десетилетия доброволно и само с дарения от двама братя мечтатели, посветили всичко на своята авантюра.
Докато същата тази авантюра… най-неочаквано не ги превърна в милионери.
Историята на Dwarf Fortress е толкова странна, колкото и самата игра…

Животът е неповторим писател, умее да измисля сюжети, които не са по силите и на най-талантливото перо. Такава е одисеята на Ясабуро Хачия, една от най-красивите и силни любовни истории, които съм чувал.
Цели 37 години рускинята Клавдия Новикова и японецът Ясабуро Хачия живеят заедно в селце с бодрото име Прогрес на бреговете на Амур. И мечтаят да умрат в един ден, на една възглавница. Самураят дори е приготвил два ковчега от дъбови дъски, лакирани, изсушени и сглобени на тавана…
Но не е писано историята да се развие според плановете.

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

Първият му спомен е за безбрежната тъмнина, утрото го посреща с мирис на печени чушки. Не след дълго той ще се влюби в страната, в която е попаднал. А после ще се влюби истински и завинаги, в жената на живота си, за да се роди една магическа история между култури и епохи.
„Ти си шоп. Аз съм от Бургас, града на мечтите“, отсича с изящния си британски акцент от другия край на континента бургазлията от Есекс. Говорим с учителя, преподавал на Петя Дубарова, с човека, пръв превел на английски много от българските класици, осмелил се да превъплъти на родния си език дори безумно непреводимото „Възвишение“. С автора на няколко исторически романа, разказващи истории от българското минало.
Кристофър Бъкстон превежда българска лирика, гласува на изборите ни, вълнува се от страстите ни. Защото рационалното свършва там, където започва истинската любов…

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

2005-а, Стефан Иванов е само на 18, пълен със сили, републикански шампион по лека атлетика. Приключва тренировката си за деня, качва се да се повози зад приятел на мотора му… и се събужда 17 дни по-късно в реанимация.
Дните просто са изчезнали, нещо повече, оказва се, че тежката битка тепърва предстои. Една от онези битки, които никой не би предположил, че ще води и не би пожелал. В които трябва да се изправиш срещу себе си повече дори отколкото срещу болката. Да, хората сме слаби и имаме нужда от помощ, особено когато се окажем пред непознат враг, при това без да сме сигурни дори в себе си.
Понякога този помощник се оказва съзидателното, творчеството, изкуството…

Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество?
Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни.
Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!

Идеята за дигиталното номадство не е нова, но никога не е била толкова достъпна, колкото днес. Доказва го тази вдъхновяваща история.
Анна е пътешественик, по дух и призвание. Впрегнала е усилията си в това да обиколи всички държави на планетата и вече е посетила повече от 1/3 от тях. Пътува не само заради смисъла, но и заради историите на предприемачи, които събира по пътя, така че да помогнат на някой друг.