Битка за пиксели. Как 6 000 000 души творят заедно
r/place. Начинанието „Място“ в социалната мрежа Reddit едновременно показа, че хората могат да работят заедно за красива идея онлайн; че социалните мрежи понякога имат смисъл; че има как да градим прекрасни послания, когато сме събрани заедно.
102Как алгоритъмът се научи да познава лицата ни
Системите за лицево разпознаване днес се усъвършенстваха дотолкова, че са на практика безгрешни. Как се стигна до този технологичен пробив и… защо за него не се говори много? Какви етични въпроси поставя той? Защо е важно всеки от нас да научи повече по темата?
1035 професии, които си отиват и 5, които идват с бъдещето
Технологиите променят драстично нуждите на обществото, които трябва да бъдат задоволени от ежедневния труд на индивидите му. Днес по-бързо и неусетно от всякога изчезват цели професии и се появяват нови. С цялата условност на това, че прогностиката в толкова динамична сфера е почти невъзможна, ще опитаме да обобщим. Кои са петте професии, които скоро ще изчезнат? Кои са петте, които ще бъдат най-търсени в близкото бъдеще? Как изглеждат 5 професии, които само бихме могли да си представим, че ще съществуват?
104Тихо! Алгоритъмът сънува…
Как ли сънува изкуственият интелект? Технологията Deep dreaming – „дълбокият сън“, ни издава какво виждат алгоритмите, преди „да си свършат работата“. Картината е магична, свръхреална, спокойно може да се припише на човешки артист. Защото надниква отвъд видимото, открива в снимките и картините свои шаблони, акценти и нюанси, образи, които вълнуват. Дали тази технология може да ни помогне да разберем още и за начина, по който функционира мозъкът ни…
105Какво знаят за теб „Гугъл“ и „Фейсбук“? И защо това има значение?
„Ако нещо е безплатно, стоката си ти.“ „Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт“, казва Джарон Лание, изследовател, който много добре знае какво се крие днес зад фасадата на информационното общество. Как така днес данните на милиарди потребители се оказват една от най-ценните стоки? Какво „знаят“ най-големите за всеки от нас? Защо е изключително важно да имаме едно наум?
106Мъжът и роботът интимно
Алгоритмите ни отменят във все повече задачи. По същото време интернет завинаги промени отношенията между хората, включително що се отнася до любовта и секса. Не се ли задава пресечната точка? Как изглежда бъдещето, когато изкуственият интелект и роботиката застанат по средата между двама влюбени? 42% от хората казват, че днес биха правили секс с робот. 39% биха имали романтична връзка с хуманоид. А вие?
107Шест забравени съкровища на българската техника
По какво се отличават някогашните български прадеди на компютърните мишки? Що за уреди са перфолентите? Как изглежда първият създаден у нас електронен шах? Как така са български… най-големите дискети в света? Антон Оруш е живият архив на българската техника. Създателят на „Сандъците“ ни показва 6 от своите впечатляващи находки.
108Сам сред Фейсбук
Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?
1095 технологии, от които очакваме много през 2022-а
Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас. И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?
110Алгоритмите, които ни вкараха в „балона“
Алгоритмите за препоръчване са тези, заради които попадаме в „балона на филтрите“. Те вече знаят всичко за нас, затова е важно и ние да научим повече за тях. Алгоритмите за машинно самообучение не са добри или лоши. Само от нас зависи каква власт им даваме…
111Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас
Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…
112Кола, карай!
Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.
113Интернет все ни свързва, интернет ни дели
Замислен и създаден като апотеоз на свободния човешки дух, днес интернет се превръща в същинска фабрика за неравенства. При това по много различни показатели, в напълно неочаквани посоки. Някои разломи тихомълком се превръщат в бездни, способни да предизвикват огромни проблеми за цялото човечество. Късно ли е да „обърнем“ машината?
114„Фейсбук“ стана „Мета“. Как изглежда метавселената, в която ще ни прати?
Изведнъж… една марка, която всички споменаваме всеки ден, вече не е същата. „Фейсбук“ става „Мета“, за да привлича вниманието към свръхамбициозния си проект за метавселена. Но как изглежда това бъдеще, което ще обедини реалния и виртуалния свят в неразличима обща среда? Кога да очакваме да се озовем в метавселената? Кои са рисковете, които крие един толкова мащабен проект?
115Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател
„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. Можем ли да научим изкуствения интелект да създава вълнуваща литература? Как ще се промени културният свят, ако това се случи? Представяме най-вълнуващите проекти и аргументите на двете крайни позиции. Че роботът като писател ще стане реалност или че алгоритмите никога няма да успеят да постигнат човешката емоционалност в текста.
116Как така… свършиха чиповете?
Недостигът на чипове развълнува цялата планета, малко или повече засегна всеки човек, който има някакъв досег с технологии. Колите и много от технологичните решения поскъпнаха драстично, новите модели на различни устройства се бавят, други се появяват с по-слаби от очакваните възможности. Познаваме микрочиповете толкова отдавна. Човечеството ги усъвършенства повече от половин век, как стигнахме до тази шантава ситуация? А може ли тя да се превърне в неочаквана възможност за българската индустрия?
117Регенеративен град. Когато сградите оживеят
Затваряме очи и се насочваме в нереалното бъдеще. София вече се е справила с базовите си проблеми и се е превърнала в регенеративен град. Градоустройството е съобразено с историята и нуждите на всеки от жителите и с природата… Мечтите, уви, изглеждат далечни, но нека все пак поговорим за регенеративните градове като една смислена и логична концепция.
118Ами ако един ден победим смъртта?
Как мислите, могат ли машините и изкуственият интелект да ни направят… безсмъртни? Каква ще е цената, която евентуално бихме платили? Какво ни очаква после? Къде минава границата между възможното, дори близко бъдеще и фантазията? Всеки имате свои отговори. И все пак, има много разработки и идеи по темата, които ни дават повод да се замислим по-сериозно.
119Ято жабчета роботчета, които… ще спрат стареенето?
Те са футуристични, самолекуващи се миниатюрни биологични единици, създадени от стволовите клетки на жаби. Наричат ги „ксеноботове“. Могат да се придвижват в различни посоки, превозвайки полезен товар, учат се на колективно поведение, като лесно се превръщат в рояк. Роботчета са…, ама не съвсем. Живи същества са…, но не точно. Изградени са от живи клетки, но са създадени на основата на същите принципи, чрез които обичайно се правят роботите.
120Изяде ли мишката книжката? Или само вестника…
„Ще изяде ли мишката книжката?“, се питахме в началото на XXI век. Две десетилетия по-късно ще проверим дали това наистина се случи. Изгубиха ли книгите битката с интернет? А имаше ли изобщо такава битка? Какво се случи междувременно с печатните медии? Търсим отговори в числата, дадени от базата данни на Националния статистически институт.
