„До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“

юли 15, 2022 | Срещи

„До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“

15 юли 2022 | Срещи

„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“.

Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като научна фантастика. Когато обаче дадем думата на доказан учен и от него чуем дори по-смели прогнози, нещата изглеждат съвсем различно.

Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН. Доктор по философия, има кратка специализация в Харвард, в международната програма за лидерство на Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Била е един мандат народен представител.

Автор на книгата „Изкуствен интелект. Кратка история на развитието и етични аспекти по темата“. Миналата година представи България в междуправителствената среща за изработване на етична рамка за изкуствен интелект под егидата на ЮНЕСКО.

Наистина ли само до 5 години технологиите, задвижвани от ИИ, ще навлязат във всяка човешка област? Как ще изглежда животът ни тогава? Закъснели ли сме с опитите да въведем етични правила в този тип разработки? Идва ли времето на генералния изкуствен интелект?

Как изглежда бъдещето ни като вид?


 

– Неотдавна един гост ми каза формулировка, която ми се стори много точна. Склонни сме да надценяваме краткосрочния ефект от технологиите и подценяваме дългосрочния. Има ли нещо такова, когато заговорим за изкуствения интелект?

– Вероятно в подхода и популяризирането има такава тенденция. Но сериозният проблем е масовото неразбиране какво представляват този тип технологии, за това темата обраства с митове. Първата много ясна демаркация е, че

днес имаме тесен изкуствен интелект, който умее да решава една конкретна задача.

Независимо с какъв подход – дали с машинно самообучение, невронни мрежи или обучение чрез семантични езици, се създава модел и се постигат все по-добри резултати.

Докато това, което хората проектират и от което се страхуват най-вече, е изкуственият интелект, който би бил осъзнат. Този, който би имал съзнание и не само такова, каквото го познаваме, а и което рефлектира от опита в някаква реална среда.

Поводът за опасения към днешна дата би трябвало да бъде, че ние не можем да контролираме много от рисковете. Особено използвайки невронните мрежи, програмистите не виждат какво се случва под третия слой. Знае се, че „Гугъл“ имат много сериозен пробив и най-вероятно скоро ще го обявят – модела GPT-4. Те непрекъснато задействат един модел, пускат го да се тества и когато видят нещо притеснително, например много силно изразено пристрастие, bias, го спират и променят, по това работят огромни екипи.

 

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Неговият предшественик GPT-3 определено привлече огромно внимание и е впечатляващо колко бързо напредват разработките в тази посока. Кои са според вас основните рискове в тази област, за които си струва да помислим навреме като общество?

– Невъзможността за достатъчен контрол е проблем, който трябва да решат професионалистите, ако могат. Аз мисля, че в дългосрочен план няма да е възможно. Колкото по-напреднал е изкуственият интелект, толкова повече характеристики ще носи на черна кутия, каквато е и нашият мозък. И не защото не го програмираме правилно, или програмистите не умеят, просто това е пределно сложна и комплексна система.

Но това, което всъщност хората подценяват и към което трябва да си изградят адаптационен отговор, е, че

няма човешка сфера, която ще остане неповлияна от дигиталните технологии, задвижвани от изкуствения интелект.

Моят призив винаги е той да се разглежда отделно, защото останалите технологии наистина имат всички параметри на такива, докато той се развива в посока, при която ще трябва да мислим за него в съвсем различни категории, на отделна същност дори.

От раждането до смъртта ни всяка човешка област ще бъде проникната от тези технологии. Включително и в чисто биологични процеси и такива, които не сме свикнали да приемаме като бизнес ниша.

Китайската комунистическа партия в свои документи говори за производство на хора между 2030 г. и 2050 г.

И това не е научна фантастика и трансхуманизъм, а концепция за развитието на синтетична биология, подпомогната от изкуствения интелект, който следва геномното проследяване и избира най-добрия геном за човека. Разбира се, това поражда дълбоки морално-етични въпроси.

 

– А после идва и бъдещето на изкуствените утроби, за което също се говори все по-сериозно…

– Да, вече се правят такива опити с мишки. След това виждаме в какъв мащабен план се развива въздействието на ИИ в образованието и здравеопазването. „Киндъл“ направиха експеримент, в който включиха своето устройство към платформа, базирана на ИИ.

Ние четем електронната книга, а тя чете нас.

По лицевите експресии, по движението на погледа, по концентрирането върху определено съдържание се прави когнитивна деконструкция къде имаме затруднения, кой текст е непонятен за мозъка. Това може да събере информация и да създаде персонализиран подход в образованието, но от друга страна така се събират много чувствителни данни.

Медицината и земеделието според мен са полетата, където най-бързо и успешно навлиза ИИ. Особено в земеделието има много повече възможностите, защото липсват морално-етичните рискове.

Платформата „Д-р Уотсън“ диагностицира тривиални заболявания и по време на пандемията се използваше от потребители, които нямаха достъп до човешки лекари. Напредват телемедицината и всички преносими устройства, които събират данни от нас. Измервайки параметри като пот, слюнка, кръвно налягане, дори правейки анализ на дъха, който може да даде информация за над 300 заболявания. Камери, свързани с ИИ, по начина, по който се движим, или по лицевите ни експресии могат да деконструират заболяване. Можем да продължим с темите за остаряването, дълголетието и безсмъртието. Но както казва Ювал Харари, това дава възможност да бъдем наблюдавани или хакнати „под кожата“.

 

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Докато обаче безсмъртието все още звучи като далечно бъдеще във всеки от аспектите му, това навлизане на ИИ във все повече професии ще промени из основи пазара на труда. Какво очаквате най-вече в тази посока?

– Не се сещам за професия, която няма да бъде повлияна. Хората не виждат и не усещат краткосрочните ефекти, но промяната идва много бързо. Дори не е вярно, че у нас това става по-бавно, бизнесът днес е интернационален. Миналата седмица бях във фабриката за шоколад в Своге. Поточната линия е изцяло роботизирана и е най-бързата от своя тип в света, правят се 6600 бонбона за минута. Има работници, които се отказват още по време на инструктажа, защото ги шокира този прекалено близък контакт с роботите.

Автоматизацията, роботизацията и изкуственият интелект ще навлязат във всяка една сфера, като предвиждам, че това ще стане до 5 години. Тогава големият въпрос, който вече касае правителствата, е как да се намери баланс между съществуващите професии, новите технологии и запазването на работните места и на доходите. Вероятно ще трябва да се търси решение за алтернативни доходи, които не са от труд. Да, тези нови технологии създават нови възможности, съответно и работни места, но те са профилирани, свързани са с много специфични дигитални умения, поне на базово ниво, което в България сериозно липсва, а и в Европа също.

 

– Дотук стана дума само за тесния ИИ, който предлага едно конкретно решение. А как изглеждат нещата, когато отидем по-надалеч в прогнозите? Към генералния ИИ и дори прословутата сингулярност

– Според мен това, от което трябва да се притесняваме, наистина е създаването на генерален или общ ИИ, а след това и на супер ИИ. Разликата между тях е тънка, Ник Бострьом казва, че в момента, когато се появи единият, буквално на следващия час ще има и супер изкуствен интелект, защото той много бързо, експоненциално ще се самообучи да ни превъзхожда многократно.

Знаете за дебата, други смятат, че това никога няма да стане, защото въпросът за съзнанието е ключов. Стивън Пинкър, любимият учен на Бил Гейтс, казва, че това не може да стане. Но пък според Ювал Харари не е необходимо съзнание, което ние имаме. Ако изобщо говорим за съзнание, което да е антропоцентрично, подобно на нас. Достатъчната бързина на алгоритмите може да доведе до ново качество.

Говорейки с ваши колеги, които се занимават с ИИ, ги питам защо се получават пробивите например с GPT-4 или мултимодалния ИИ на Китай. Според тях за това помага все по-мащабната база, на която могат да бъдат обучавани. GPT-4 ще е обучен с 570 милиарда изречения. Колкото повече са данните, толкова повече се появяват клъстери на съзнание. Тоест виждаме, че фактори като „количество“ и „бързина“ може и да се окажат достатъчни, за да симулират съзнание.

За мен това е по-скоро хипотеза, но ми се струва, че в един момент

човечеството и нашето развитие започват да се пригаждат към технологиите, а не обратното.

И този когнитивен упадък, тази посредственост, залезът на експертността и на науката ми се струва, че се адаптира към едно такова технологизирано и много стерилно мислене. Хората търсят кратки пътища, в науката това се наричат евристики. Когато гостувам в телевизия, за 10 минути ми задават въпроси, които са за 20 часа, а не всичко може да бъде смляно и представено, така става ненаучно и девалвира.

 

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Тоест, дори когато не говорим за истинско съзнание, достатъчните натрупвания могат да го наподобят и дори надминат?

– Тезата ми е, че може би не е необходимо този генерален ИИ да развие съзнание, подобно на нашето. Просто определени параметри като бързина и количество, които да стимулират асоциативността, ще са достатъчни, за да се симулират такива процеси. Според мен е по-вероятно да се появи такъв генерален ИИ и именно той трябва да ни притеснява.

Миналата година участвах на междуправителствена среща на ЮНЕСКО за етичните рамки за ИИ. Лично мен ме безпокои фактът , че политиците първо възприемат всичко това просто като технология, като софтуер, а то отдавна надхвърля тези граници. И второ, не мислят за него като за технология в непрекъснато развитие.

Говорейки за тесен ИИ, трябва винаги да обсъждаме рисковете, но възможностите все още са много повече, защото се намират много важни решения. Страховете и притесненията трябва да идват заради генералния ИИ и те трябва да бъдат дискутирани от разработчици и инженери, от философи, етици, психолози, всякакъв тип социални учени. А после това да бъде обяснявано на хората, които вземат решенията, на политиците.

 

– Това е една от големите теми и на „Дигитални истории“. Давал съм думата и на хора от съвсем различни области, като например свещеник, диригент, фотограф. И въпреки това постоянно се сблъсквам с груба ирония, със скепсиса в социалните мрежи: пълни глупости, това е толкова далечно, фантазия. Какъв е шансът да надценяваме тези технологии, да им приписваме повече възможности, както на тесния, така и на генералния ИИ?

– Тесния ИИ не бихме могли да го надценим. Споменахте свещеник, в Япония вече има храм, където тази функция изпълнява робот, базиран на ИИ. Германия направи проект да завърши десетата симфония на Бетовен. Той е оставил само щрихи и платформа, базирана на ИИ, беше обучена с музиката от това време, не само на Бетовен, но и на негови съмишленици. Дори има спекулации, че Банкси е ИИ или поне сътрудничество между художник и алгоритъм.

Тоест, виждаме, че той навлиза във всякакви област, в творческите формира нови ниши, нов тип изкуства, а в медицината може да открива отклонения на микроравнище. Просто защото ние нямаме когнитивните способности да боравим с такъв обем информация и да откриваме модели.

Подценява се, защото хората не виждат примерите, или по-скоро не им обръщат внимание. Те гледат холивудски филми, най-много да общуват със Сири или Алекса, но много бързо ще започнат да забелязват повече приложения. Доколкото вече за генералния ИИ, може и Стивън Пинкър да се окаже прав. Ние нямаме отговор какво е нашето съзнание, както несъзнавано и подсъзнание, то не се продуцира от мозъка, това е ясно.

Един известен американски учен, Ерик Дрекслър, казва, че е по-добре да го оставим на нивото, което ни предоставя набор и комплекс от услуги във всички сфери, но не се развива повече и не превключва между тях. Макар че според мен това, което сега правят „Гугъл“ и в Китай, вече е отвъд тази граница.

Надценяването по-скоро е в търсенето на приликата с човека, но то не е дългосрочно.

 

снимки: Добрин Кашавелов

 

Мъск критикува подхода на „Гугъл“, казвайки, че достъпът на алгоритъм без достатъчен контрол до такива обеми информация е краят ни като вид. Затова по-скоро дава другата парадигма: да се свържем сами с компютрите чрез мозъчно-компютърен интерфейс „Неуралинк“. Дали това не е по-разумното дългосрочно решение?

– Аз наблюдавам Илон Мъск, той доста еволюира във възгледите си. 2015 – 2018-а той споделяше опасенията на Стивън Хокинг и по-скоро инвестираше в концепцията за отворен изкуствен интелект, OpenAI, в който всеки да може да добавя съдържание, за да може. ИИ да отразява състоянието на човечеството, на общностите, на обществата. Но се видя, че много чатботове всъщност показват расизъм, фашизъм и други крайни проявления, просто защото пристрастията (biases) се съдържат там и то в концентриран вид.

Струва ми се това, без той изрично да го е заявявал, беше предпоставката Мъск да стигне до концепцията, че нашият мозък трябва да бъде свързан с облачна система или ИИ и това да е част от човешкото подобрение. Правени са опити с маймуни и прасета, има дори конструиран робот, който да прави тази операция при хора. Много подробно беше обяснено, че се отваря конкретно място от човешкия череп, изрязва се малка тъкан от мозъка, която се счита за ненужна, с размера на бучка захар и се имплементира устройството, което е като монета от 50 стотинки. Това, което не се казва, е, че веднъж имплантирано, то може да деактивирано, но не и извадено, защото носи рискове за мозъка.

Според мен най-голямото предизвикателство е да се спазят законите на термодинамиката. Всяко устройство, включително и моят компютър в момента, прегрява. Знаете какво се случва с белтъка, когато прегрее – коагулация и смърт.

Вече ако отидем отвъд, не знаейки все още какво е съзнание и как то задвижва нашите волеви актове, с наличието на едно такова устройства в далечното бъдеще ние няма да знаем кое е наше волеизявление и кое е механизъм, който подтиква нашия мозък да прави нещо.

 

– В тази посока има и голяма психологическа бариера, която трябва да преминем и може да ни се наложи да го направим изключително бързо.

– Неотдавна говорих с една професорка от Южна Корея, която иска да си имплантира „Неуралинк“, защото казва, че това е единственият начин да остане конкурентоспособна. Иначе няма да е атрактивна за студентите, няма да има необходимите знания, защото се развива линейно, а технологиите – експоненциално.

Хората се дезориентират и технологиите способстват за това. Всеки ден в света се произвежда толкова информация, колкото за последните 8000 години преди технологиите. Но ние нямаме никакво време да рефлектираме върху нея, да правим изводи. Би могло и да има силна тенденция завой на човечеството към науките за ментално здраве, за самоусъвършенстване. Но вероятно това ще има и и много силен тренд за свързване с технологиите – технологичен абсолютизъм, и това, което де факто ще ни превърне в киборги.

 

– Дали има някакви смислени модели, които да канализират по-осмислено информацията, така че да възприемаме нещата, които се случват по-адекватно? Имам предвид някаква форма на журналистика, която ще ни изкара от балоните. Която професионално да представя наистина важните неща, а не начинът, по който се информираме, да се затваря все повече в социалните мрежи, там да се деформира, да се опростява. Да пропускаме всички огромни теми и проблеми, за които сега си говорим с вас, а малцина се вълнуват.

– На мен би ми се искало, но предполагам, че

първо ще стигнем до някакъв информационен катаклизъм и след това ще се търсят решения.

Следейки трендовете на „Нетфликс“ и „Епъл тв“, те търсят персонализирано, индивидуално съдържание. Дори се разработват платформи, базирани на ИИ, които профилират индивида и му предоставят специализирана информация според личностните интереси.

Тоест, идеята за някаква колективна медия вероятно ще отпада или ще се свива и просто ще настройваме нашата платформа към това какво ни интересува. Така може да получаваме диаметрално противоположна информация в сравнение с това, което вълнува нашият съсед, макар че пребиваваме в една и съща физическа реалност.

 

снимки: Добрин Кашавелов

 

Това според мен ще засилва феномена на „ехо стаите“, който така или иначе е продуциран от алгоритмите. Има идея да се създаде интернет, който е свободен от това, да се изключат алгоритмите и вероятно ще се стигне дотам, макар че би било в колизия с идеята за цензура.

Да, то ще е вид цензура, но цензура на цензурата.

Метавселената, която очаквам да избухне в следващите 5 години, да виртуализира и създаде смесена реалност, също ще изкриви нещата допълнително.

Днес нямаме твърдини, за които да се захванем. Тази дезориентация ще стане опасна, тя ще доведе до социални сблъсъци. Още повече – виждаме, че няма значение какви са действията, а думите и посланията са тези, които имат много силен ефект. Те се консумират и малка част от социалните групи търси реализацията на думи в действия.

Да, в крайна сметка мисля, че ще се наложи нещо различно, защото ще бъде невъзможно да се живее и управлява в такъв крайно дезориентиран свят. Въпросът е, че трябва да има и потребители…

 

– Ще се радвам, ако именно такива хора днес четат „Дигитални истории“. Благодаря ви!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This