„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

юни 11, 2024 | Срещи

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

11 юни 2024 | Срещи

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.

Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.

През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.

Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.


 

Елена Цанкова

д-р Елена Цанкова

 

– „Киберпсихология“ звучи повече от интересно и обхватно. Но нека тръгнем отдалеч, с какво според теб най-вече ни промени животът онлайн?

– Промени ни и продължава да ни променя в много аспекти, един от тях е социалният. Човекът е социално същество и има нужда от контакт с други хора. В еволюционен план този контакт се е осъществявал с непосредствена близост във физическото пространство. Изведнъж при живота онлайн

елементът с физическото пространство отпада и човек започва да се чувства изолиран.

Може би най-рязко усетихме това по време на пандемията COVID-19, когато се наложи животът – работа, училище, свободно време и т. н., да се случва предимно във виртуалното пространство. При много хора започнаха да се наблюдават депресивни състояния. От друга страна,

хора с по-интровертни наклонности се почувстваха облекчени от освобождаване на социалното напрежение.

Необходимостта всичко да се случва онлайн доведе и до бум в технологиите, някои от които също целят свързване на хората и подпомагане на социалния елемент.

Друг начин, по които ни променя животът онлайн, е скоростта – с онлайн комуникациите и свързаността, която те позволяват, нещата се случват все по-бързо. От една страна, тази скорост позволява увеличаването на обема свършена работа. От друга, човек често не успява да се адаптира своевременно и това води до голямо напрежение.

Животът онлайн, с нарастващата си скорост и количество информация, се свързва както с парадокса „близост-изолация“, така и с два други интересни противоположни феномена – FOMO, fear of missing out (страхът да не изпуснем нещо) и JOMO, joy of missing out (радостта от изпускането).

 

– Често и аз размишлявам за скоростта… А и за преминаването на комуникацията онлайн – без хоум офиса нямаше да го има този сайт. Може ли да се каже, че технологиите вече ни променят като биологичен вид?

– Все още не сме достигнали етапа „киборг“ от научната фантастика… Но вече съществуват био- и роботизирани протези, които определено са стъпка напред в интеграцията на човека и технологиите.

Ако може да се говори за промяна на ниво биология, свързана с тях, за момента тя е по-скоро в организацията на функциониране на мозъка – например функции като внимание, работна памет и т. н., и не е толкова забележима на външен вид.

 

Елена Цанкова

Илюстрациите са от Midjourney, „помолен“ да „поразсъждава“ за това що е киберпсиология.

 

– Стигаме и до психологията. Кои са най-големите промени в човешката психика след бума на информационните технологии?

– Трудно е да се говори за големи промени, те не са толкова грандиозни или забележими от гледна точка на еволюцията или времето.

Но промени се наблюдават както в положителна посока, така и в не толкова. Както стана дума, технологиите променят мозъчни функции като визуално внимание, памет, език и говор, социално познание и др.

Прекалено многото екранно време се свързва с проблеми в развитието при децата и в психичното здраве при възрастните.

Но пък подходящата употреба на технологии като виртуалната реалност може да е отлично средство за диагностика и лечение на някои психични заболявания. Още за влиянието им върху човешкия мозък може да се намери в тази интересна научна статия на Hoehe и Thibaut от 2020 г. Важно е към употребата на технологиите да се подхожда осъзнато и целенасочено, защото все пак тяхната идея е да подпомагат човека. И тук също е от значение да се отбележи, че човек не е пасивна жертва на технологиите, а има свободата да решава как ще взаимодейства с тях.

 

– Само че не винаги има време да се замисли по тези теми. Затова го има и този сайт – да си говорим именно за тях. Спомена бързането. Технологиите се развиват експоненциално, всеки следващ пробив идва все по-бързо, на ние си оставаме линейни същества. Как можем да излезем от тази на пръв поглед обречена колизия?

– Отново от еволюционна гледна точка далеч не е изненадващо – човекът е станал това, което е днес, като резултат от продължително развитие. И въпреки че нашият мозък е крайно адаптивен, не е реалистично да очакваме да се променя със скоростта на развитие на технологиите… От по-философска перспектива –

това колизия ли е наистина и необходимо ли е да излизаме от нея? Ами ако е естествен процес, един логичен следващ етап от нашето развитие?

 

Елена Цанкова

 

– Кое те насочи към тази посока на изследвания?

– Като учен аз имам отговорност към обществото. Към тази посока поех заради желанието си да подпомогна общественото разбиране за взаимодействието между човека и технологиите. Вярвам, че по-доброто разбиране на тази динамика би улеснило дигиталния преход, който вече е реалност и е заложен като една от основните посоки на европейско и световно развитие за следващото десетилетие.

 

– Има ли скрита страна, по която технологиите променят живота ни, такава, за която изобщо не си даваме сметка?

– Не бих казала, че има нещо, което е скрито нарочно… Всяко нещо би могло да остане скрито, ако не си даваме сметка за него. По-скоро е необходима осъзнатост – както при технологиите, така и по принцип.

Ако забележим, че нещо променя живота ни по начин, който не ни харесва, имаме възможност (и отговорност!) да вземем мерки както на ниво индивид, така и като общество.

 

– Свикваме ли постепенно с идеята какво точно е изкуственият интелект?

– Това е ключов въпрос в настоящата ми изследователска програма – надявам се скоро да мога да споделя интересни открития по темата. На този етап мога да кажа, че е силно вероятно

фактори като култура, образование, личностни характеристики да влияят на начина, по който мислим за изкуствения интелект

и да водят до формирането на стереотипни представи за него.

 

Елена Цанкова

 

– Тези пусти стереотипи… наистина за много здрави. Може ли наистина ИИ от типа на ChatGPT да е добър масов психолог?

– Не мисля, че би могъл… Един добър психолог борави с индивидуален подход, адаптиран към човека пред себе си и по този начин не е „масов“. Да, изкуственият интелект би могъл на адаптира подхода си въз основата на алгоритми. Но добрият психолог притежава и качества като емоционална интелигентност, емпатия, чувствителност към едва забележими социални сигнали (напр. от невербалната комуникация), които на този етап не са реализирани при ИИ.

Тук става интересна и темата за affective computing и affective AI – създаването на технологии, които да анализират и симулират (но все още не и да изпитват) човешки емоции.

 

– В този смисъл – според теб ще дойде ли денят, когато ще го приемем като личност?

– Възможно е – зависи както от технологичното развитие, така и от политическите решения и регулации с цел обществена безопасност – например акта на Европейския съюз за ИИ.

Важно е да се вземат под внимание всякакви правни последствия (напр. авторски права, киберпрестъпления и др.). И отново любимата ми философска перспектива – а дали, за да бъде приет някой като личност, са необходими качества като съзнание, чувства,…?

 

– Кои са най-големите психологически трудности в работата с ИИ?

– Може би усещането за „зловещата долина“ (“Uncanny Valley”; Mori, 1970; Mori et al., 2012) – феномен, при който

възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек,

докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща. Често, например в диалог с голям езиков модел, се промъква и това усещане за прекалено човекоподобие, водещо до дискомфорт.

 

Елена Цанкова

 

– Сещам се и за прословутия василиск на Роко… Кои са най-големите страхове, пред които ни изправя?

– Да станем излишни в настоящия модел на света… Да бъдем надвити, победени от собственото си творение…

 

– Можем ли да се борим с тези страхове? И трябва ли, ако те са основателни…?

– Страхът е естествена човешка емоция пред неизвестното – благодарение на страха сме оцелели. Но, както в повечето случаи, всичко е въпрос на баланс. До определена степен страхът помага – затова се изготвят и регламенти като споменатите, които да пазят обществото. Но едновременно с това е важно да не се оставим да бъдем ръководени от неоснователни страхове. Т. е. да има добро разбиране на риска с цел защита, но и да се продължи развитието.

Често в отговор на страховете обичам да казвам: „А защо не си представим друг модел на света? Свят, в който не сме победени и не сме излишни? Представяме си, че ИИ ще има човешка мотивация, но ако действа по друг начин – не с цел да надвие, а да сътрудничи и да помогне? Ние виждаме изземането на работата като нещо негативно… Но

толкова ли би бил ужасен един свят, в който работата е или ненужна, или от съвсем друго естество,

в който сме свободни да се посветим на нещата, които обичаме?“

 

– Много смислена и логична гледна точка! Напредъкът в технологиите, по-добрият начин на живот, ни води към социални промени, за които не сме готови. До намаляване на раждаемостта, въпроси за изчезващи професии. Можем ли да се подготвим и как?

– На фона на човешкото развитие тези промени не са изненадващи, а в перспектива едва ли са и толкова драматични. Може би тук проблемът е по-скоро в скоростта, с която настъпват… Подготовката за тях изисква адекватна обществена реакция – ориентиране на политика, образование и т. н. към новите професии и обществени промени.

 

– Само че не мисля, че се случва. По коментарите на текстовете ми виждам колко много хора подценяват напредъка в тази област, а повечето от останалите са свръхентусиазирани. Логични ли са тези крайности при възприемането на нещо ново? Можем ли да ги избегнем?

– Поляризацията на общественото мнение е друг съвсем естествен човешки феномен и често се наблюдава, когато се сблъскаме с нещо ново и потенциално значимо (а понякога и не толкова значимо…). Можем да ги избегнем чрез по-добра информираност и придобиване на опит от първа ръка с ИИ. Разбира се, трябва да сме мотивирани, за да избегнем крайностите, а

поведението на хората в различни онлайн дискусии загатва, че може би не сме…

 

Елена Цанкова

 

– Уви. Предизвикателство ли е към човека, че алгоритмите могат да създават неразличими вече текстове и изображения?

– Донякъде… Но наистина ли са неразличими? Ето една интересна научна статия по темата от 2023 г. на Miller и колеги. Понякога са прекалено перфектни и този свръхреализъм се усеща… Има някакъв чар в неперфектното, което харесваме и очакваме в изкуството, наричат го и wabi-sabi.

От друга страна, изкуството се развива и с развитието, породено от ИИ, вероятно ще се създадат и постепенно утвърдят нови възприятия и очаквания. Отново е въпрос на време… Може би предизвикателството е към традиционните представи за изкуството…

 

– Казвам „неразличими“, защото такива резултатите даде мой скромен експеримент. А дали това ще промени отношението към творчеството?

– Все по-често се утвърждава идеята за кокреативност –

съвместно творчество между човек и ИИ, където разчита на уникалните възможности на всяка страна.

Това определено е нов модел, който има потенциал да промени възприятието за творчеството, а вероятно и отношението към него.

 

– Наскоро си говорих… със себе си. Трябва ли да се притеснявам, или да се ентусиазирам?

– Много интересен експеримент! Поражда толкова размисли…

Такъв модел има много потенциал – би помогнал да погледнем себе си отстрани, да видим решение на проблем, който ни убягва, да доведе до нови идеи. От друга страна, би могло да доведе и до силен дискомфорт, до „изгубване“ на и във себе си… При прекалена употреба е възможно да се достигне и до патология…

Тук ИИ, подобно на генното инженерство и клонингите, ни подтиква да се запитаме може ли да има „второ аз“ – може би до един момент, но всеки жив организъм или учещ се алгоритъм неизбежно ще поеме по своя уникален път на развитие… Тогава имаме ли „виртуално дете“ в лицето на този езиков модел?

 

– Трябва ли да се променим драстично, за да свикнем с днешния етап от развитието на технологиите? Или няма нужда, защото идват поколения, които ще са готови на това иманентно?

– От еволюционна гледна точка няма смисъл. За да намалим вътрешния конфликт и да си облекчим живота,

можем просто да приемаме нещата и тяхното развитие (защото те вероятно ще продължат да се развиват).

В перспектива – да, определено идните поколения ще имат съвсем друго предразположение към технологиите. Отново естествен ход от развитието на нещата…

 

– Можем ли да стигнем до свят, в който ще си комуникираме само онлайн?

– Всичко е възможно… Може би е по-скоро въпросът е „Кога?“.

Интересни интерпретации по темата виждаме в киното (например WALL-E) и литературата (Sum: Forty Tales from the Afterlives).

 

Елена Цанкова

 

– Интересуваш се професионално и от достъпното представяне на науката… Извинявам се за грубата формулировка, но, не е ли изгубена тази битка?

– Да, затова и участвам в този разговор.

Тази битка далеч не е изгубена! Вече съществува професията „научен комуникатор“, както и специализирани обучения по темата (като курса „Комуникация на науката в България“ на списание „Българска наука“). А освен че е отговорност на всеки учен, достъпното представяне на науката е заложено и като основен компонент в модела на съвременните проектни предложения – ученият получава финансиране за извършване на изследователска дейност, като в замяна популяризира своите открития сред обществото. По този начин науката в днешно време е много по-достъпна за обществото, отколкото в миналото. Днес обществото има и възможност активно да участва в създаването на наука чрез модела „гражданска наука“.

 

– „Българска наука“ наистина е страхотен пример в тази посока. А какъв е личният ти мотив – защо е важно да се върнем към науката?

– Науката и обществото зависят едно от друго – науката води до напредък от всякакъв характер, но е невъзможна без подкрепата на обществото (финансова и друга). И обратното – обществото няма как да бележи прогрес без науката. Но

за да функционира добре взаимодействието наука-общество, е необходимо разбиране между двата компонента.

Тук се намесва научната комуникация.

 

– Има ли технология, която нямаш търпение да бъде създадена?

– Не, оставям на науката да ме изненада – винаги успява и все в положителен аспект…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This