„Четенето е лепило между родители и деца“

фев. 17, 2025 | Срещи

„Четенето е лепило между родители и деца“

17 февруари 2025 | Срещи

„Страхотна любовна история!“, казва една тийнейджърка… за „Под игото“?! Как е възможно, нали класиката на Вазов е неразбираема за днешните млади и трябва да им я „превеждаме“…

Вал Стоева е най-подходящият гост, с когото ще поговорим за децата и книгите, за любовта към четенето. Тя е създател на безценната платформа „Детски книги. ком“ и едноименната фондация.

Защо четенето е по-важно за децата отвсякога в технологичния свят, в който живеем? Как да им изберем четива от морето заглавия и да запалим пламъка? Кои книги ще харесат на детето според възрастта и интересите му?

Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.


 

– Какъв е смисълът децата да се учат да четат днес? Живеем в технологичен свят, четенето, книгите видимо не са някаква обществена ценност, рядко се питаме за любими четива…

– Тук е много важно уточнението, че имаме различни дефиниции за четене. Моята е, че е когнитивният процес, който ни помага да извличаме и анализираме информацията от различни източници, за да можем да я осмислим и да вземем решения.

Невъзможно е да се развиваме в каквато и да е посока, ако не умеем да четем.

Науката потвърждава, че ако искаме да извлечем информацията трайно и да можем да я свързваме в голяма картина и с предишните съзнания, е важно да четем на хартия, това е най-сигурният начин да се прехвърли информацията в дълготрайната памет.

И макар че наистина в нашето общество четенето е разбирано по-скоро като нещо, което правим в свободното време, на плажа, е много важно да положим усилия не само да научим децата да четат, но и да го правят с желание, а не да отговарят на въпроса „какво е искал да каже авторът“. Иначе сме обречени, те също.

 

Вал Стоева

 

– От какво зависи дали го правят с желание?

– От много фактори. Още нещо, за което не си даваме сметка, е, че четенето е сложен процес. Необходимо е да развием и да изградим много невронни връзки, защото не ни е заложено еволюционно.

За да могат да четат с желание, децата трябва да имат най-напред подкрепа в семейство и добър пример. Дете, на което му се чете от раждането, познава предмета книга, знае, че в книгите има интересни неща, ще се учи лесно. Ако това се случи, ако види информация, която му е интересна и обяснява света, то ще е много по-склонно след това, когато се научи да чете само, дори да му е трудно, да положи тези усилия.

Много важен е и достъпът до книги. Когато децата имат на разположение издания, които приличат на лоши брошури и текстове, които не им предлагат нищо, те, естествено, по-скоро не биха чели за удоволствие, защото това не е интересно, забавно, полезно и приятно занимание.

Но четенето за удоволствие безкрайно много зависи и от достъпа от новите технологии, които променят начина, по който мозъкът извлича информация. И ние като възрастни четем по-кратки форми, трудно се концентрираме. Това важи с пълна сила за децата, които обаче не успяват да научат, че четенето носи удовлетворение, макар и с отложен ефект.

Четенето за удоволствие зависи най-вече от подкрепата, от достъпа до книги и от адекватните възрастни, които помагат всячески на детето,

без да го дърпат, бутат, блъскат и да му казват какво трябва да прочете и коя е най-великата книга.

 

– Но как да става с пример, като 40% от българите казват, че миналата година не са прочели дори една книга?

– Това е големият ни проблем, възрастните приемат четенето като нещо несъществено и го противопоставят на новите технологии.

Всички ние искаме децата ни да се справят добре с технологиите, като родители това е голямата ни грижа – да сме сигурни, че те ще се адаптират, че професиите на бъдещето ще са нещо, с които ще се справят. Но това противопоставяне води до изкривяване на разбирането за четене. Не си даваме сметка, че четем непрекъснато. Всичко, което можем да декодираме, стига да познаваме кода, го четем.

Ако семейството не може да осигури подкрепа на децата по ред причини, на преден план идват учителите и библиотекарите, които работят с големи групи деца и чиято основна роля би трябвало да бъде да ги подкрепят в това да се превърнат в активни читатели.

 

– Може ли това да се случи, ако едно дете вече е свикнало с телефона до степен на пристрастяване? С бързи дразнители, тикток… Конкуренцията на книгата е бавен въглехидрат, изисква повече усилия, към които децата не са склонни, защото е по-трудно да намерят вътрешна мотивация.

– Така е. Уви, отговорът е по-скоро не. Ако родителят не въведе ограничение, това не би могло да се случи, особено ако детето има достъп до устройства от ранна възраст, когато още не може да филтрира информацията. А ако говорим за тикток, изключителна бързата смяна на видеосъдържанието,

на мен ми прилича на заек, който стои и гледа фаровете на колата и не може да избяга от ужас.

Силно вярвам, че вместо да се поддаваме на познатото „ама всички правят така“, „не знам какво да направя, като детето ми непрекъснато мрънка“, трябва да си дадем ясна сметка, че устройствата могат да „изпържват“ мозъка. Че това подкопава възможността на нашите деца да се концентрират задълго, да обработват големи обеми информация, дори да умеят да знаят какво виждат. Защото често те не могат да назоват предметите, обектите и това създава проблеми.

Призовавам именно към това – да си дадем сметка, че не сме лоши родители, ако детето ни се оплаква, че сме различни от другите и ограничаваме екранното време.

 

Вал Стоева

снимка: Емануела Станоева

 

– Но ако вече сме го допуснали и в даден момент си дадем сметка, че екранното време е много, можем ли да превърнем книгата в заместител и помощник?

– Тук трябва комплексен подход. На първо място детето трябва да има достъп до страхотни книги, които са конкурентни на устройствата. Дали ще бъдат енциклопедични издания с различни елементи, 3D филтри, които показват различни животни, или с игрови елементи. Дали ще бъдат комикси, които са с малко текст, но често са сложни за четене от възрастните, защото изискват сериозни умения за концентрация и наблюдателност, които губим постепенно, щом свикнем да четем огромни по обем текстове.

Трябва да намерим точните книги и да му помогне да види, че те са интересни, като четем заедно, обясняваме, споделяме, прекарваме ценно време с тях.

В тийнейджърска възраст, когато животът върви само и единствено през интернет, трудно бихме могли да поставим ограничения, но при по-малките деца спокойно бихме могли да го направим.

Моят син е в четвърти клас и има само 15 минути на ден достъп до интернет през телефона си, почти всички приложения са ограничени. Разбира се, използва компютър, гледа телевизия и от време на време играе игри, но правилото, което прилагам, е баланс.

 

– Аз давам на моите момчета по половин час, но често ми се случва баткото да не иска да си използва „квотата“ за сметка на това да има време за четене. Това му е по-приятно в момента, първокласник е, но е на четвъртия том от „Хари Потър“.

– Между другото, забелязала съм, че на децата, които четат много, често им е трудно да се сприятеляват. Моят син също беше така, в един момент си намери средата, сега чете само вечер, но пък редовно, по около 100 страници.

 

– Как да изберем точната книга? Когато отида на панаира на книгата, ми е много трудно – среща ме океан от детски издания, в пъти повече от тези за възрасти. Всичките са лъскави, симпатични… Какво правим тогава?

– Отиваме на detskiknigi.com. С колегите от 15 години четем и пишем професионални отзиви. В момента имаме страхотна категория в сайта на книжарници Orange, част от кампанията „Четем – разгръщаме светове“. Там слагаме печат „препоръчано“ само на наистина работещи книги. Разбира се, родителят трябва да прегледа, за да прецени дали са за неговото дете, но за качеството може да ни се довери.

Статистиката показва, че препоръките ни са 98% успешни.

Важен е и вкусът на детето. Например моят син не харесва фентъзи. Не бих му препоръчала „Хари Потър“, чели сме го, но защото аз съм голям фен. Той например харесва технологии, енциклопедични издания, много деца предпочитат комиксите.

Важно е от една страна да се опитаме

да не се подведем по препоръката, че „тази книга е най-хитова“, защото обикновено тя не е най-добрата. Да потърсим съвет.

Същевременно да дадем на детето свобода, право на избор. Особено по-малките, в предучилищна възраст, интуитивно избират и това е най-точната книга. Не знам как го правят!

Хубаво е, че има и библиотеки. Детската част на Столична библиотека е добре развита, големите регионални библиотеки също се опитват да отговарят на нуждите и интересите на читателите си.

За мен най-важни са училищните библиотеки. Там ситуация обаче е много тежка, защото не винаги има библиотекар, който да прецени коя книга ще е подходяща за детето спрямо читателското ниво, възрастта и интересите. Или пък, ако има библиотекар, няма книги. Но тези училищни библиотеки с квалифицирани библиотекари биха могли да решат проблема ни с грамотността.

 

Вал Стоева

снимка: Невена Рикова

 

– Аз често се спасявам като родител с класически книги, такива, които и аз съм чел. Често, като говорим за детски книги с мои приятели, все стигаме до Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, или пък Елин Пелин, Ран Босилек. Защо е така?

– Аз пък си мисля за енциклопедични издания и биографии…

За много от днешните деца дори Пипи не е чак толкова лесна за възприемане.

Класическите произведения са много важни, аз не съм привърженик на призивите да ги премахваме от учебната програма. Да, тя има слабости, до четвърти клас трябва по-скоро да се работи активно за развиване на техниката за четене с книги, които са достъпни за децата.

От друга страна, класическите произведения са мост към миналото. И ако ги отрежем, децата никога няма да ги прочетат сами, защото трудно биха се справили, ако нямат знания за историческото време, контекста, дори как се произнасят например имената във френския език, ако помислим за „Клетниците“ например.

Когнитивните психолози казват, че

ако има повече от 2% непознати думи в даден текст, мозъкът престава да следи голямата картина,

защото това изисква твърде много усилия.

Но класическите произведения могат и би трябвало се четат заедно с родителя. Той може да направи встъпление, да разкаже какво е било в Швеция през 30-те години, да даде информация за предметите от бита, например сандък за дърва, защото детето може да няма идея, че съществуват печки на дърва, ако се върнем към историите на Астрид Линдгрен.

Трябва да ги споделяме с децата, не да им ги дадем и да кажем: „Това е най-великата книга, нищо друго няма значение. Държа да я прочетеш“. Тук виждам 3 родителски грешки, които са способни да откажат детето да чете по принцип. Защото неуверените читатели много бързо се отказват, ако текстът е твърде сложен; не са склонни да харесат текст, само защото ние имаме сантимент към него; настояването от страна на възрастния превръща четенето в досадно задължение, което убива всяко желание.

Не е лошо да препоръчваме любимите ни книги, разбира се. Просто трябва да положим усилия да ги представим увлекателно и същевременно да сме готови детето ни да не се трогне изобщо. Много харесвам „Крокодилът Гена“ и сме го чели сигурно 30 пъти, когато синът ми е бил предучилищна възраст. И на 24-ия път разбрах, че той смята, че Гена живее на улица „Голяма паста“ като паста за зъби, а не десерта паста, защото тази особеност от моето детство той няма как да я знае. Човек винаги може да се изненада какво е виждал и какво вижда детето му, а това е в основата на създаването на добри връзки.

Четенето е лепило между родителите и децата.

 

Вал Стоева

снимка: Невена Рикова

 

– Страхотно казано! Какво мислиш в този контекст за осъвременената версия на „Под игото“?

– Вариантът на Руси Чанев е добър, защото би помогнал на децата и техните родители да влязат в голямата картина и в сюжета. Факт е, че много от днешните родители не биха могли да разберат голяма част от думите в оригиналния текст.

Това, разбира се, би трябвало да улесни и децата, които не намират достатъчно подкрепа в семействата си, чиито учители нямат време да обясняват всяка подробност, която не е известна на децата. Също и българчетата, които не живеят в България или чийто майчин език не е български, но са част от образователното система и не можем да ги изолираме.

Добре настроена съм, но си мисля, че като цяло

драмата с „Под игото“ я създаваме ние, възрастните.

Ако детето, преди да се наложи да чете този роман, има добри познания по българска история, няма да има никакъв проблем със турцизмите, то хваща контекста и може да се справи. Моята дъщеря е добър пример. Тя го прочете за три дни в издание от 60-те, което няма никакви бележки под линия, защото тогава турцизмите са били ясни. И каза: „Страхотна любовна история!“.

Бях шокирана – добре, де, не може да не ме пита нищо. А тя отвърна: „Никой от съучениците ми не знае какво е „миндер“. Аз знам, защото като ходим по музеи, ти ми обясняш всичко, направо ми е омръзало. Разбрах за какво става дома. Тези турцизми не са проблем, за да схвана цялата идея. И тя е страхотна любовна история!“.

Това показва, че ако имат достатъчно информация за времето, ще оценят „Под игото“. Между другото, има и комиксова адаптация, която е правена от Жан Наре през 60-те години и много малко възрастни знаят за нея, а си струва да бъде предлагана на днешното поколение.

 

– И аз не съм я чувал за нея, интересно. Едно време, когато аз започвах да чета през 90-те, някак първо бяха комиксите, след това книгите-игри. Какво е следващото за сегашните тийнейджъри? Този жанр, който наричат „йънг адълт“?

– Често ние, възрастните, не смятаме за книги и комиксите, и книгите-игри. Аз лично водя такава задочна битка с учители от години. Да убедиш учител, че комиксите си струва да бъдат предложени, че това е четене и е сложно, отнема много усилия.

Иначе тийнейджърите, за съжаление, според мен, по-скоро не намират интересни за тях книги.

Те или четат в оригинал електронни издания на английски, или слушат аудиокниги. Много са различни като поколение. Много от тях нямат добре развити умения за четене от хартия, а и поднасяните в книгите теми не ги вълнуват.

Има и други обаче, които, след като минат фентъзито и „йънг адълт“,

много бързо скачат на класиката. Това страшно ме изненадва,

скокът е към наистина сериозни произведения.

Иначе издателите, и това е в глобален план, не публикуват толкова много книги за тийнейджъри. Много е жалко, защото не се превеждат книги, подходящи за тази възраст, и се казва: „Те не четат“. Ама какво да четат? Получава се парадокс.

Също е и с книгите за момчета, почти няма такива. Обикновено са момичешки истории, има едно момче за цвят, но динамични сюжети, които са привлекателни за момчетата липсват. И това не е само в България и е пазарно обусловено.

Много е жалко. В този случай според мен важи и теорията за самореализиращите се пророчества.

 

– Казваш, че детето не чете и то не чете…

– Абсолютно! Освен това родителите го казват пред децата си. „То е момче, ще стане футболист, не чете“. Как да прояви интерес, като го смазваш с думите си още в началото?

Това влияе на всичко. Защото,

когато не тренираш уменията си да четеш, ти имаш проблеми с критичното мислене, с осмислянето на последствията от своите действия,

което е сериозен проблем, води до намален икономически растеж, до проблеми с демокрацията даже.

 

Вал Стоева

снимка: Емануела Станоева

 

– Именно заради тези теми съществува и този сайт… Вярваш ли, че можем да променим това достатъчно масово?

– Ако бях се отказала изцяло от идеята, вероятно щях да спра с това, което работя вече 15 години. Да, аз съм идеалист, но става все по-трудно.

Обикновено се говори, че трябва да променим нещо в училище. Само че тези проблеми започват много по-рано. Имаш

7 години, които, ако бъдат изпуснати, на учителя в първи клас му е много трудно.

При него идват вече формирани деца, с изградена ценностна система, обикновено вече са имали сериозен достъп до устройство, концентрацията им е понижена, знанията им са понижени. Все повече психолози и логопеди казват, че децата проговорят много трудно и късно. Това също се дължи до голяма степен на неправилните инвестиции в подкрепа на семейството.

 

– Все пак, доколкото усещам, за тези 15 години, в които работиш в тази посока, виждаш по-скоро негативни тенденции.

– Така е, но се успокоявам с това, че ако никой не беше правил нищо – аз и колегите ми и много хора, с които работим на терен –учители, библиотекари, специалисти от цялата страна,

нещата щяха да бъдат много по-страшни от тези 53% 15-годишни функционално неграмотни.

Обаче в момента, благодарение на социалните мрежи, наблюдаваме го всички, нивото на масата спада драстично. В социалните мрежи ти се равняваш по масата, колкото и да си интелигентен. Благодарение на фейсбук, мрежата на по-възрастните, които са по-активни учители и родители, виждаме как нивото пада главоломно. Това е страшно.

 

– На фона на всичко това, как си обясняваш, че толкова много хора пишат детски книги?

– Защото изглежда най-лесно. Често човек, който има дете, станал е дядо или баба, решава, че ще нареди пет думи в рима и книгата е готова.

Ние нямаме разбиране какво е качествена книга за деца, защото нямаме литературна критика. Експертизата вече не важи.

Така всеки смята, че може да издаде най-доброто, то е единствено и неповторимо и това е поредното подтвърждение, че хората не четат. Ако си бяха направили труда да прочетат малко повече книги за деца от утвърдени писатели, мисля, че не биха посмели.

Тук идва и осъзнаването, че книгите за деца са най-важните, защото те полагат основата.

Ако даваш на детето си джънкфуд, ще видиш, че затлъстява и здравето му се влошава. С книгите става същото, но не виждаш ефекта веднага и това е много страшно.

Усещам как ставам все по-критична в отзивите си за книги – и преводни, и български. Но не знам как може да се справим с това явление. Обикновено тези „творци“ смятат, че се справят най-добре, не ползват редактори. Социалните мрежи им помагат. Ако си гласовит и инвестираш правилно усилия, лесно ще продадеш тиража и това дава самочувствие. Подобно явление е много страшно. Децата ни не го заслужават.

 

Вал Стоева

снимка: Емануела Станоева

 

– Хайде за финал нека все пак да кажем нещо хубаво, а и практично. Препоръчай ми някои автори, които не съм чувал, за различни възрасти!

– Книгите на добри писатели обикновено не са най-популярни. Страхотни издания, които работят най-добре, обикновено остават най-незабелязани. Логично е, защото те са по-висока топка.

Например книгите на Роалд Дал, които все по-малко родители предлагат на децата си. Дал е изключителен автор: пиперлив, откровен, с великолепно въображение и изказ. Едно време си позволявах да го препоръчвам масово на деца от 6-7 години нагоре, а днес виждам, че е доста сложен за много от читателите на 9-10. Ако трябва да избера една негова книга, би била автобиографията му, „Момче“.

Същото важи и за романите на Майкъл Морпурго, който пише по важни обществени теми и предлага на децата многопластови романи с богат език, които ги карат да размишляват, да имат позиция, да търсят отговори. Любими са ми „Дневникът на Беки“, „Слон в градината“, „Сянка“, „Редник Пийсфул“ – великолепни четива, които биха се харесали не само на децата, но и на възрастните.

Много харесвам енциклопедичните издания, защото дават допълнителни знания на децата за света, които ние често пропускаме да им предложим. Хората са се хванали като удавници за сламка за мисълта на Айнщайн, че трябва да им четем приказки. Когато четем приказки, ние развиваме емоционална интелигентност – възможност да видиш как се чувства другият, да си толерантен. Обаче така пропускаме да им разкажем в какъв свят всъщност живеят.

Енциклопедично издание, което препоръчвам, е „Пчелите“. Страхотна книга, голям формат, изглежда впечатляващо, работи перфектно от 1-и до 12-и клас, тествали сме я в читателските клубове.

Цвета Брестничка също е един от писателите, с чиито книги обичам да работя. „Небивалици с буквите от А до Я“ – обикновено родителите я купуват за първи клас, защото има азбуката, но тази книга в 3-и – 4-и клас се разгръща, децата могат да играят, да измислят, да трупат речников запас.

Разбира се, всички препоръчани книги можеш да намериш в категорията, която правим за „Ориндж“. Опитваме се да я обновяваме всеки месец и аз лично я ползвам, когато трябва да препоръчам книга, защото сме разделили всичко по възрасти,. Работим с много деца, имаме обратна връзка от 10 000 деца през наградата „Бисерче вълшебно“ всяка година.


 

Книжните препоръки за различни възрасти ще намерите тук.

 

Дотук в поредицата „Дигитални деца“:

 

 

 

 

 

Ако имате идеи за други важни аспекти от тази тема, ще се радвам да ми ги дадете тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Share This