В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят.
Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден.
Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години?
И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

Един забележителен майстор дълго търси своя начин да остави погледа си върху фотографската хартия и накрая го намира. Покрива с емулсия своите голи героини и ги „отпечатва“ директно върху фотохартията. Нестандартният му подход и фотографските му картини, които стават известни като „архетипи“, владеят своето време. А после уж изчезват, точно както е присъщо за архетипите.
Днес няма да намерите почти нищо за него в безкрайния интернет. Такор Кюрдян си отива преди четвърт век, само на 51. За да дойде днес времето да се преродят самобитните му произведения, изровени от паметта на времето от един млад историк.
Време е за една черно-бяла дигитална история, която събира съдбите на трима мъже в приятелство отвъд времето.

„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия.
Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити.
Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена?
Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?

Безкрайно се учуди Кибернета.
Изправиха се трите му антени
и станаха на чуденки:
„Какво е чувство?!“
През 1969 г. поетът Добри Жотев разказва поетично за срещата си с Кибернета. Днес размислите му в стихове звучат повече от актуално. Интересна и поучителна е историята на поета, точно каквито са и стиховете му.

Целият български ХХ век е там. Появяват се цар Борис III, Георги Димитров и Тодор Живков. Там са посрещането на българските власти в Македония в началото на 40-те и щурмовете на воините ни срещу германците скоро след това. В кадрите попадат Народният съд и първите митинги през 90-те. Там е цялото столетие… което навлезе смело и в следващото.
Фотографският архив на Тодор Славчев е бездънна съкровищница, която достига до нас благодарение на неговата внучка Яна Узунова. Наследете се на изключителните кадри и прочетете вълнуващата им история…

„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.

През 60-те години Айзък Азимов пише впечатляващо есе, в което могат да се намерят някои невероятно проникновени прогнози. По същото време, в първия брой на списание „Космос“ излиза подобен текст със събраните идеи по темата на съветските фантасти. Какво са познали писателите и къде са се провалили в очакванията?

Житейският път на художника Борис Георгиев е като една събрана история на целия противоречив ХХ век. Той се среща с някои от великите хора на своето време, като Айнщайн, Махатма Ганди, Тагор. Оставя ни оригиналните си картини и нещо още по-ценно, впечатляващия си, мъдър светоглед, според който животът няма как да бъде отделен от изкуството.