Едуард и афронавтите
От всички вечни истории, има една, която най-често подценяваме. Нека оседлаем Росинант, да посрещнем една незаконно млада Дулсинея и да подгонваме вятърните мелници на Слънчевата система! Знаменития идалго Дон Кихот няколко века по-късно е Едуард Мукука Нколосо, изобретателят, който… за малко не изпревари САЩ и СССР в битката им за Космоса!
22Откъде идват българите? И защо се бием по темата 1500 г. по-късно?
Откъде идват българите? И защо се бием по темата 1500 г. по-късно? Историята вече е друга история. Но какво мислят по темата историците? Александър Мошев не се бои да провокира по темите от миналото, но придържайки се към правилата на науката. Миналото ни скарва, както само още политиката и спортът успяват. Защо? Може ли това да се промени? Днешният ни гост изследва както историята на българите, така и начина, по който днес се опитваме да я обясняваме и тълкуваме. Какво знае днес науката за произхода ни като народ? Защо, толкова столетия по-късно, той се превръща в повод за „кървави“ сблъсъци онлайн? Дали се задава краят на историята и как ще я промени фактът, че днес всеки от нас оставя след себе си огромно количество данни? Ще поговорим и за паралелната „история“, която се ражда в интернет. За забравените герои от миналото. За това как отминава световната слава и кога си струва да потърсим различния поглед.
23Опенхаймер. (Новият?) Прометей
Бомба, толкова мощна, че дори не си сигурен дали няма да унищожи цялото човечество. И все пак, трябва да се изправиш срещу себе си и страховете си, поставяйки на везните две чудовищни несправедливости. При това ти не си Бог, не си Прометей, не си дори политик, избран, за да взема такива тежки решения. А просто учен, озовал се в епицентъра на взрива. Дж. Робърт Опенхаймер, всички го познаваме като „бащата на атомната бомба“, а през следващите месеци, може да сте сигурни, за него ще се говори много. Драматичната му история минава през това да създаде най-мощното унищожително оръжие, а после да се превърне в един от най-упоритите и убедителни радетели за забрана на същите тези оръжия. И не е случайно, че тази история предстои да бъде разказана отново днес. Когато бомбите отново падат в самата Европа. Когато напредъкът в технологиите, може би, отново носи риска да се доведем до самоунищожение… „Сега аз съм станал смъртта, унищожителят на световете“, тези думи от индийския епос изникват в главата на големия учен, щом вижда ефекта от „Тринити“, първия успешен ядрен опит. Броени дни по-късно създаденото от него ще се превърне в най-смъртоносното оръжие, използвано някога, взело живота на 200 000 души. При това, както сам казва Опенхаймер, без да е имало смисъл да се случва…
24„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“
Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието? Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство. Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“. Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори. Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?
25Геният, който два пъти отрови света
Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна. И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения. Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…
26„Въоръжени с изкуство, ние сме по-бдителни и по-малко измамени“
Не политикът и войникът, а човекът на изкуството, художникът е този, който е редно да рисува утрешния ден. Това е голямата тема на малко известен британски историк, който преди десетилетие събира в мащабна книга един рядък исторически текстов жанр. Алекс Данчев има далечна българска връзка (макар да не е превеждан у нас) и повече от любопитен светоглед. Първо се задълбочава в съдбите на военачалниците, после в тези на големите художници. За да стигне до най-нестандартното – манифестите. Онези кратки и експлозивни текстове, създадени, за да заявят, да подчертаят и удебелят с флумастер какво иска дадена група хора. Несравними и рядко срещани в историята заявки, които рисуват толкова много от амбициите на този, който ги е създал. С фин поглед и многостранно познание Данчев събира пъзел от 100 манифеста на ХХ век, които допълват една голяма история с дълга предистория и задължителен послеслов. Как ли изглежда манифестът на бъдещето във времето на изкуствения интелект? Разбира се, ще стигнем и дотам…
27БДС или фонетична? Битка за букви
Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата? Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина? Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…
28„Програми и пак програми! С това да заразим младото поколение…“
В книгата „Ключът към бъдещето“ от 1988 г. Иван Иванов и Методи Стаменов събират вижданията от онова време за компютърния свят. Повече от впечатляващо е да погледнем от тогавашната гледна точка към днешния ден. Дали очакванията съвпадат с днешните, какво са успели да познаят авторите? Кое сме постигнали за това време и къде сме се провалили? А има ли моменти, когато… звучим еднакво оптимистично невежи за това какво могат технологиите, независимо че са минали 34 години? И…. кой ли е автор на идеята от заглавието, която днес е толкова модерна в избора на кариерно развитие?
29Книги-игри. Феноменът, който научи едно поколение да чете
Книгите-игри са чисто български културен феномен, от който може да се научи много. За това как в дивите времена от началото на „прехода“ имаше не само мутри, но и една особена, смислена литература, която пробуждаше любовта към книгите на цяло поколение. Ако тази история ви е добре позната, си струва да научите как тя продължава и днес. Един от любимите автори, рицар на книгите-игри, се бори за това феноменът да заживее нов живот. Ако не сте чували за нея… значи е време, защото става дума за едно явление, за което малко се говори, а беше неповторимо по характера си. Ще се върнем назад, за да разкажем историята на феномена и на 6-имата му големи автори. После ще насочим поглед към днешния ден – с какво се занимават любимите писатели, а накрая поглеждаме и към бъдещето, към книгите-игри, които скоро ще се завърнат с пълната си сила.
30Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“
Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството. Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?
31Такор Кюрдян. Художникът на архетипите
Един забележителен майстор дълго търси своя начин да остави погледа си върху фотографската хартия и накрая го намира. Покрива с емулсия своите голи героини и ги „отпечатва“ директно върху фотохартията. Нестандартният му подход и фотографските му картини, които стават известни като „архетипи“, владеят своето време. А после уж изчезват, точно както е присъщо за архетипите. Днес няма да намерите почти нищо за него в безкрайния интернет. Такор Кюрдян си отива преди четвърт век, само на 51. За да дойде днес времето да се преродят самобитните му произведения, изровени от паметта на времето от един млад историк. Време е за една черно-бяла дигитална история, която събира съдбите на трима мъже в приятелство отвъд времето.
32„Вояджър“, Дельо и безсмъртното човечество
Ако срещнете извънземен, как ще му представите днешното човечество? Историята на проекта „Вояджър“ е невероятна. Става дума за първия и последен мащабен опит нашата цивилизация да се представи сама. Да събере всичко най-важно, което я характеризира, за да го покаже във форма, която може да бъде разчетена от други видове. При това с технологии, които днес, почти половин век по-късно, ни се струват примитивни. Всичко знаем за космическата песен на Валя Балканска, но какво друго сте чували за историята на „Вояджър“, космическия пътешественик, който се рее сред звездите и може да е последният свидетел за съществуването на човечеството? Как ли се очаква извънземните да разберат какво имаме да им съобщим? Излитаме!
33Лудити, те да са живи
„Лудитите“ е името на британско течение, което преди два века се изправя срещу машините. Работниците търсят правата си, които падат жертва на автоматизацията и предизвикват такъв хаос, че срещу тях се налага да се изправят повече британски войници, отколкото срещу Наполеоновата армия. Напредъкът на технологиите често е плашещ. Днес „лудити“ в западния свят наричат хората, които се притесняват от бъдещето, което ни носят уж неограничените възможности, дошли с компютрите. В този смисъл, донякъде всички сме, или поне е добре да бъдем малко или повече лудити. Как изглежда историята на битката на скептиците срещу технологиите и дали тя винаги е била обречена? Какво се променя, ако я погледнем от гледната точка на днешното време и въпросите, които то поставя?
34„Ръката си протегна мойто бъдеще…“
Безкрайно се учуди Кибернета. Изправиха се трите му антени и станаха на чуденки: „Какво е чувство?!“ През 1969 г. поетът Добри Жотев разказва поетично за срещата си с Кибернета. Днес размислите му в стихове звучат повече от актуално. Интересна и поучителна е историята на поета, точно каквито са и стиховете му.
35Мечтателят, който трябваше да замени Бил Гейтс
„Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, казва Гари Килдал. Той е автор на първата операционна система за персонални компютри. И, според легендата, изпуска златния договор с IBM, с който може да заеме водещата позиция в софтуерния свят, която вместо него спечелват Бил Гейтс и „Майкрософт“. Той безспорно е легенда от компютърните времена. Отива си само на 52, но оставя огромна следа в компютърната история.
36Минало в бъдещето. Наследството на Тодор Славчев
Целият български ХХ век е там. Появяват се цар Борис III, Георги Димитров и Тодор Живков. Там са посрещането на българските власти в Македония в началото на 40-те и щурмовете на воините ни срещу германците скоро след това. В кадрите попадат Народният съд и първите митинги през 90-те. Там е цялото столетие… което навлезе смело и в следващото. Фотографският архив на Тодор Славчев е бездънна съкровищница, която достига до нас благодарение на неговата внучка Яна Узунова. Наследете се на изключителните кадри и прочетете вълнуващата им история…
37„Баухаус“. Когато технологиите срещнаха изкуството
Днес едва ли не сме свикнали да приемаме технологиите и изкуството за съперници. А тази история ни припомня, че когато те се съберат, резултатите могат да бъдат изумителни. „Баухаус“ е училище, в което двете направления се събират. Съществува броени години в началото на миналия век, но оставя след себе си цяло направление в архитектурата и изкуството. Историята му идва от миналото, за да ни поучи за пътищата на бъдещето…
38Шест забравени съкровища на българската техника
По какво се отличават някогашните български прадеди на компютърните мишки? Що за уреди са перфолентите? Как изглежда първият създаден у нас електронен шах? Как така са български… най-големите дискети в света? Антон Оруш е живият архив на българската техника. Създателят на „Сандъците“ ни показва 6 от своите впечатляващи находки.
39Живият музей на българската техника
„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.
40Програмистката, която прати хора на Луната
На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г. А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ. Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?
