Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?

Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност (вижте тук и тук).

„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“

„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“

Можем ли да сме готови за бъдещето?

Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. Важно е и вашето мнение! Включете се в анкетата, нека нарисуваме заедно картината на родителството в дигиталните времена.

– Технологиите напредват изумително бързо, по всичко личи, че все повече човешки дейности ще бъдат извършвани успешно и неразличимо от машините. На фона на това, какво има смисъл да учат децата днес?

– Отговорът сигурно ще те изненада, обаче

има смисъл да учат всичко, което им е интересно.

Анализът на някои хора, че няма нужда да се учат факти, да се трупат базисни познания по начина, по който е правено досега, е частичен. Да, наистина,

образователната ни система е на ниво XIX век, както казва Джак Ма, а трябва да се справя с условията на XXI век.

От една страна е създадена така, че да обслужва индустриалното общество. Всички социални системи също са конструирани така. Но може би скоро

ще тъжим за класическия капитализъм, защото той има нужда от хора,

затова им подсигурява социални системи – образование, здравеопазване, пенсионни фондове. А технологиите нямат нужда от тези системи, освен ако самите те не са бизнесниши, което значи, че все по-трудно ще ги поддържаме.

От друга страна, обаче, няма как да развием нашата лична интелигентност, личностното преживяване и осъзнаване, които са различни от цялото натрупано човешко знание и мъдрост, без да обработим голямо количество информаци, което да се уталожи в нас като знание. Интелигентността е белег на пребиваването в материалния свят, опита и знанието, тя е функция на невропластичността на невронните връзки в нашия мозък, която е уникална за всеки.

Тоест ние, за да създадем тези невронни връзки, за да създадем в лично качество интелигентност, трябва да се срещнем с фундаменталното познание и през личната перспектива и личното пречупване да развием неподозирани връзки между различни сфери. Това е индивидуалната интелигентност –

всеки човек комбинира по много странен начин този калейдоскоп от човешкото знание.

– Тоест, улисани в иновации, не бива по никакъв начин да подценяваме ролята на класическото запомняне на факти…

– Точно така. Класическото учене по начина, по който сме го правили досега, е важно, защото създава тази невропластичност. Но трябва да е дозирано – ако прекарваме времето си в зазубряне и възпроизводство на факти, които така или иначе след това забравяме, така е конструиран мозъкът ни, не е полезно.

Неслучайно в някои експериментални училища в Америка въведоха понятието за „обърната класна стая“. Децата вкъщи с изкуствен интелект четат, слушат уроци и дори той им поднася персонализирано съдържание. Докато след това в училище по предметите, които са хуманитарни, правят критичен анализ на класически произведения като „Ана Каренина“.

снимки: Добрин Кашавелов

– Докато, уви, да прочетеш цяла книга на Толстой днес масово изглежда все по-рядко и подценявано умение.

– Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.

Дебатите в САЩ, поне до неотдавна, се считаха за безценен инструмент, защото учат на плурализъм. Надявам се това да не е изчезнало в последните години, когато Америка е много фрагментаризирана и поляризирана.

Ако наистина сме много добри в това, което ни е интересно, и го комбинираме с технологиите и ИИ; ако не вършим работата си механично, незаинтересовано, просто ей така, като минимално усилие, имаме предимство.

В тази епоха, в която предстои да преизобретяваме себе си, ще създаваме много нестандартни, интердисциплинарни ниши, в които примерно музикант и невробиолог ще дадат някакъв нов ИИ аудиопродукт.

Тоест, все още сме на ниво, в която по-скоро може да учим всичко, стига да сме отворени, да знаем, че това може да е базисно познание, което ще трябва да надграждаме и комбинираме с много други.

– Виждам го в софтуерната индустрия – ИИ напредва, улеснява ни, наемат се доста по-малко начинаещи специалисти. Което според мен ще се превърне в проблем скоро, когато няма да има опитни хора, които да откриват грешките и халюцинациите, на които са обречени алгоритмите.

– Точно така. Големите езикови генеративни модели са тези, заради които може би

още тази година ще проличи, че вече не е толкова лесно да си намерим работа.

Тази инерция в България и по света за недостиг на работна ръка в която и да е сфера постепенно ще изтлее. Големите компании, особено софтуерни, вече се ориентират и интегрират много ИИ продукти – агенти, чатботове, които да отговарят, да пишат код. Това ще засили тенденцията да няма младши експерти. В медиите се видя същото – „Фокс груп“, големи медийни империи с ChatGPT извършват и редакторска дейност, и генериране на тривиални статии. В един момент ще се окаже, че няма начинаещи, които да се превърнат в опитни експерти.

Ще се появи отново младежка безработица, но от друг структурен тип.

Не като преди за хора, които нямат опит и никой не иска да ги обучава, а за такива, които първи са усетили ефектите на изкуствения интелект – юристи, журналисти, счетоводители, образни диагностици, специалисти по обработка на първични данни.

Тук е необходима някаква държавна намеса, защото това става проблем, по-голям от самите компании.

снимки: Добрин Кашавелов

– Има ли начин, по който да предскажем кои професии ще изчезнат? Защото често разсъждаваме по тази тема, но ето – отдавна има позиции, които няма практическа причина да съществуват, например касиер или сервитьор. Не е проблем задачите им да бъдат извършвани от машини.

– Може би тези професии няма да изчезнат, но ще се разделят на две – дехуманизиране и хуманизирани. Примерно, отивайки в данъчната служба след 10 години, ще можем да избираме дали искаме автоматичен процес, чатбот, или искаме хуманизирана услуга, която, да речем, ще е с 10% по-скъпа, защото е ангажиран човешки фактор.

Това ще бъде чисто психологическо, заради желанието за общуване и човешка интеракция, а не заради качеството на услугата.

Но категорично няма причина и вече почти не съществуват графични дизайнери в Америка, хора, които обработват първични данни, преводачи, освен ако не са Анджела Родел и не изискват специфично майсторство, офисмениджъри, счетоводители. Също и охранители на големи производствени мощности и навсякъде, където има необходимата инвестиция за охранителна инфраструктура, задвижена от ИИ, пръстови отпечатъци, ретина.

Най-вероятно в бъдеще в определени градове такситата ще се роботизирани, първо там, където инфраструктурата го позволява. В Неапол или в Палермо няма как да се случи скоро, в Саудитска Арабия или в София.

По-скоро човешката роля ще е според нуждите и психологическите потребности, защото иначе можем дни наред да живеем, да получаваме услуги или стоки, без да има намесата на човек.

– Спомена преводите, факт е, че ИИ вече се справя с тази задача по-добре, отколкото много хора, за които това е професия. Има ли смисъл сега да се учат чужди езици, ако наистина не си Анджела Родел?

Аз положих усилия децата ми да започнат да учат чужди езици колкото може по-късно, защото моята логика е, че много по-важно е да научат български в дълбочина, с детайли, с речников запас.

– Да, все още има необходимост, най-малкото заради същата тази невропластичност на мозъка. Доказано е, че хора, на които им се отдава да учат езици, колкото повече научават, толкова повече зони в мозъчната кора се развиват и те подобряват цялостното си ниво на интелигентност. Това обаче важи само при условие, че самият човек има желание. Ако е насила и така ли иначе темпото за усвояване е забавено, тогава няма необходимост.

Важно е да се знае добре родният език и е важно да се знае някой, който ИИ ползва,

защото знаем колко е важна ролята на промпта и умението да се детайлизира до много голяма прецизност, така че да бъде ефективен. Колкото по-детално и подробно формулираме заданието към ИИ, толкова поточен, уникален и индивидуален отговор ще получим. Това е важно, особено за хора, които са творци, то е личният почерк.

Също така обаче е важно заради цялостния когнитивен упадък и затъпяването.

С новите възможности на ИИ като гласов агент хората ще загубят и умението да пишат, да четат, да ползват езика правилно.

Оттук насетне ще ни е необходима много голяма самодисциплина за усвояване на неща, които сме ползвали хилядолетия, а вече изглежда, че не са ни необходими. Това ще се случи, за да запазим нашата интелигентност, а не защото непосредственно ни трябва.

– Дали не е късно? Дали вече махалото не е отишло окончателно към посоката на brain rot – мозъчния упадък, който не е само дума на годината, а според мен и най-важното явление, откакто ни има като вид?

– Отишло е наистина, няколко поколения вече са жертви на това. Не искам да съм лош пророк, но според мен скоро ще има инциденти от всякакво естество, които са функция на този „брейнрот“. Това ще стресне хората, ние винаги се учим през лошия опит, през катаклизмите, през катарзиса, а не през успехите и постиженията.

Има опити, при които деца вярват само на навигацията си, а не на това, което виждат. Майки са изгорили децата си, защото ИИ е изхалюцинирал, че трябва да сервират храната на 42 градуса. Влак беше дерайлирал и беше изпуснал отровни газове в атмосферата, защото имаше размиване на отговорността и прекалена автоматизация. Някакви такива проявления на „брейнрот“, или пък един голям инцидент,

макар и със закъснение ще покаже на хората, че трябва сами да отговарят за себе си, за интелигентността си,

иначе наистина ще видим упадък и разложение на рационализма и на нашата цивилизация.

снимки: Добрин Кашавелов

– Или пък разслоение между малцинство, което е способно на задълбочено познание и контролира тези машини и останалите, огромна част от хората, които ще продължават по пързалката на скролването, на консуматорството, на лесния път, на мозъчния упадък.

– Да, но ако разсъждаваме много нехуманно в тази посока, ще се обособяват такива елити, които владеят всичко и по същество са нов тип човешка раса. Те обаче няма да имат нужда от останалата човешка маса, защото тя няма какво да прави за тях.

Досега винаги, дори в най-нехуманните режими с робовладелчество или нацизма, от непривилегированите, потъпканите и мачканите, е имало някаква потребност – да строят, да разширяват империята. Докато сега,

ако се случва това антиутопично бъдеще, останала човешка маса няма с какво да се ангажира. Това би бил най-пагубният и тъжен момент в човешката история.

Виждаме колко напредват роботиката, фината моторика като на Boston Dynamics и Илон Мъск – Optimus, един такъв напредък значи, че те ще могат да правят всичко, което е възможно.

В миналото част от

елитите са флиртували и са се грижили за масите заради страха от бунт и заради това да не бъде „спретната“ социална революция.

Но с тези технологии за свръхконтрол – ИИ, който управлява дронове или е несъизмерим в изпълняването на задачите си с хората, и това отпада като възможност.

– Докато в тази посока, заради начина по който общуваме, социалните мрежи ни правят все по-манипулируеми, събират или разпръсват обществения гняв. Насочват го натам, накъдето преценят.

– Тази социална инженерия също е много интересна. Но тук

виждам и началото на опит това да бъде предотвратено.

Ясен знак беше една дискусия в London School of Economics преди месец с гост от Харвард и бивш преподавател от MIT. Апелът беше да има сериозни регулации на социални медии – не като законови ограничения, а като финансови механизми. Глобяване точно за това, че

целенасочено социалните медии използват фрагментаризацията и ехостаите, поддържат патоса на агресията като кликбейт, за да го превърнат във финансов модели и да генерират трафик.

Това вече ражда тотална антиутопия, в момента я преживяваме. През 1974 г. в САЩ има 4 телевизионни канала, през 1992 г. са 28, сега са хиляди – социални медии, подкасти, блогове, частни радиа. Това дотолкова фрагментаризира и разглобява публичното пространство, че на практика нямаме такова. Хората не могат да усетят и да изконсумират едно и също послание.

Същото става в България. Конспиративни теории, фалшиви новини, поляризация, раздробяване на пространството.

Това отнема големите идеи, големите приоритети. Замества идеологията с каузи, превръща политиката в граждански активизъм.

Убеждението, че да действаш в политиката като граждански активизъм за някои отделни каузи е достатъчно.

Но според мен ще има финансови санкции за регулация, защото самите политици разбират, че няма да могат да управляват. И че демокрацията е в криза, която ще породи или тотални, крайни авторитарни режими, които вече виждаме, или анархия с някакви елементи на демокрация. Махалото, колкото и да се е отклонило в едната посока, сега започва да се обръща към другата.

снимки: Добрин Кашавелов

– Обаче и сега много хора казват – да, технологиите навлизат, от два века унищожават професии, но се появяват нови, досега винаги има работа за всички и това няма да се промени. Аз съм убеден, че не е така, прекалено много дейности се автоматизират. Но дали пък наистина не може те да се окажат прави?

– Не вярвам, защото до момента всичките технологии или значими открития са различни. Стремето дава възможност конят да бъда овладян, армиите да се преструктурират и да няма нужда от пехотинци, а това да доведе до разпада на Римската империя. Дори да говорим за електричеството, за парните машини или каквото и да е друго, това е една технология или средство, което прониква навсякъде, но основата остава същата, каквато е била и преди 200 години. Тя не се развива.

Тук имаме технология, която първо се развива постоянно и второ – все повече добива черти и качества на същност, на нов тип субект. Тя взаимодейства с всички други сфери и ги трансформира, а с всяка една отделна друга технология дава много нови качества. С биотехнологите, с CRISPR-CAS технологиите, дава възможност за тотална генна редакция, за измисляне на нови молекули, лекарства, антибиотици, но и нови паразити, вредители. С интернет на нещата дава възможност, за да създадем дигитален близнак на всичко и да командваме системи, без човешки труд. С виртуална и смесена реалност дава възможност за творене на светове.

Тук виждаме не просто развитие, а експоненциално развитие. Нашият мозък даже не би могъл да си представи какво става. Няма как да кажем, че ще създава също толкова професии. Да, появяват се нови – и един ИИ продукт в стартъп компания, ако е успешен, изисква проектови мениджъри, хора, които ще реализират услугата или продукта. Това са нови работни места, факт. Но, от друга страна, са хора, които са добри специалисти и могат да изпълнят задачите си, не просто каквито и да е работни места. И второ,

въпрос на време е, повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети.

Новите професии са по-скоро на менторство, коучинг, които да успокоят хората от тази невроза. Тя вече се усеща. Може би в България, в Европа не толкова, но е безспорна една перманентна промяна, на която не можем да наваксаме.

Би могло да стане само с глобален човешки политически консенсус, в който да кажем: въпреки че технологията се справя всичко по-добре, хората остават на своите работни места, макар че имат принос между 5% и 10% към продукта. Но това е много анти капитализма, анти пазарната логика и се изисква или някаква безкрайна хуманност и хуманизъм на всички, или диктаторство, за да се наложи като ефективно решение.

– OpenAI, по времето, когато пуснаха ChatGPT, бяха около 300 души и промениха целия свят пред очите ни. За каква производственост вече говорим?! Обезкуражаващо е. За мен беше показателен експериментът, в който в два поредни конкурса за поезия, от два опита генерираните стихове бяха избрани сред най-добрите. Заради такива примери пък ми се струва много обезоръжаващо тепърва да се учим да творим. Защо, след като „то“ твори по-добре от нас, или поне от огромна част от нас?

– Този отговор го срещам от деца. Ходя в някои училища и те ми казаха : „Той мисли по-добре от мен, създава по-добре от мен“. Вече се усеща този нов тип безсилие. Както например някои съдии в Китай не знаят за административни дела, ИИ като отсъди, не знаят как да го опровергаят и да го контролират.

Именно тук трябва да е тази самодисциплина, че

въпреки всичко трябва да приемаме ИИ като партньор.

Че сътворяваме заедно, че всички продукти, включително поезията, оттук нататък ще бъдат хибридни.

Който иска, може да си самоналага ограниченията, че като поет създава изцяло сам и това ще обособи различни ниши изкуства – човешко, хуманистично и хибридно, техно-хуманистично.

Но най-важното е, че не бива да се отказваме!

Поне в заданието да не спираме да опитваме да сме максимално оригинални, да провокираме, да експериментираме.

Защото да забраним… вече няма как.

снимки: Добрин Кашавелов

– Приключи тази възможност. В единия поетичен конкурс казаха, че ще изискват декларация, че не е използван ИИ. Но след като това няма как да се докаже, и самият ИИ може да се напише декларацията…

– Именно такива казуси неизбежно ще доведат до регулации, в които някакви интелектуални права ще бъдат отсъждани на технологията. Защото тя без нас, без нашето задание нищо няма да направи.

– Заради всичко това, ролята на днешните родители ми се струва невъзможно трудна. Ясно е, че са нужни първите 7 години, основите, но нататък… Това, което аз за себе си съм формулирал като родителска мисия в турбулентните времена, е, първо да се старая да им е трудно, да не им харесва бързо лесният път. И второ – да развиват усета да скучаят качествено. Не как ще преуспеят, а как, имайки свободно време, да го използват, за да се насладят на книга или игра. Това ще ни трябва скоро, когато за първи път ще се окажем втори най-интелигентен вид на планетата си.

– Много е важно наистина днес

децата да се придържат към класическите форми, да четат.

„Брейнрот“ при децата се постига, защото мозъкът в TikTok и другите социални мрежи вижда образи. Така работи само с дясното полукълбо, няма пренос от лявото към дясното, това, което се случва при четенето – от самото четене през стимулиране на въображението, визуализация в мозъка, пренос на информацията от едното полукълбо към другото. Това съкращава пътя на обработка на информацията и е тази евристика.

Другото наистина е създаване на предизвикателства.

Неслучайно Илон Мъск казваше, че най-големият му страх е, че децата му няма да имат трудности. Това, което се вижда при поколенията Z и Alpha е, че когато имат някаква трудност, това не ги мобилизира да успеят, психиката им е много чуплива. Те са по-скоро готови да се предадат и да не решат проблема, отколкото да търсят начин. Става дума вече едва ли не за забрава на това умение. Так че да, това е посоката.

– Може би тези поколения ще променят и логиката, която спомена – че ще плащаме допълнително за човешкото отношение в дадена задача. Може би за тях няма да има никаква разлика, важно ще е дали се изпълнява задачата, а не дали насреща е човек.

– Може би за следващите поколения ще стане, но за нас – преходните, ще има необходимост. От друга страна, ковид ни караше да мислим, че оттук нататък ще работим от вкъщи, няма да ходим до офиси и да имаме нормални, човешки контакти. Оказа се обаче, че е оказал огромна социална травма.

Върху това няма изследвания, а мисля, че си заслужава да се разсъждава и изследва. Испанският грип, който е унищожил една трета в населението на Европа, е огромна травма. Въпреки това за него се говори в толкова малко литературни произведения, толкова малко се анализира.

Заради епидемията се случват Голямата депресия, Първата световна война.

Тоест, травмата е изключително, но тя не е осветена. И сега се случва същото.

снимки: Добрин Кашавелов

– Определено! Виж колко бързо забравихме поуките.

– Да, сега според мен е същото. Според мен бихме имали полза да се разсъждава върху за пораженията. За да можем да си извлечем поука ще можем ли изобщо да продължим в този технологизиран свят и да се дехуманизираме, или той ще нанесе такива щети, че нашите деца и внуци ще са тотално депресирани, дори да не разбират какво им липсва?

– Дали наистина… Благодаря ти, че не спираш да търсиш важните въпроси, свързани с бъдещето, при това от погледа на науката. Тези, за които все нямаме време, същите, заради които го има този сайт… Струва си да продължим този разговор.

Дотук в поредицата „Дигитални деца“:

• Как днешните деца се срещат с технологиите? – анкета

• Таралежите се раждат без ИИ

Очаквайте:

• Защо една програмистка съветва родителите как да излязат от мрежата? – Александрина Георгиева от Offline Kids
• Как ще изглежда образованието утре? – създателката на „Заедно в час“ и управител на „Софтуни БУДИТЕЛ“ Евгения Пеева
• Как увредихме две поколения и можем ли да намерим средния път? – психологът и автор на детски книги Слави Стоев
• Как технологиите промениха майчинството? – създателката на „Майко Мила“ Красимира Хаджииванова
• Защо и как хуморът спасява днешните родители? – илюстраторката Неда Малчева
• Какво е да си баща днес? – комуникационният специалист Михаил Стефанов
• Децата и книгите, как тази връзка е по-важна от всякога? – създателката на „Детски книги“ Вал Стоева
• Да се запознаеш с… ИИ – експеримент, в който ще срещна децата си и ChatGPT.