Само си представете цяла седмица да живеете без пари. Никакви – карти, банкноти! Ами месец, година? Днешният ни герой се справя по този начин от цели 15 лета.
Започва начинанието като експеримент – как ли ще се му се получи да живее без пари за година? Харесва му толкова, че не се връща назад.
Нещо повече! Преди 7 години той прави следващата стъпка, да заживее без досег с модерните технологии. Казва, че е щастлив, както никога преди. Защото може да оцени нещата, които сме имали някога, необременени от проблемите на модерното общество.
А вие, бихте ли си представили утрешния ден, лишен и от пари, и от технологии? Какво още има да ни каже Марк Бойл?

Кевин Митник от малък е любопитен, но не си пада по пъзелите или шаха, а по решаването на едни малко по-различни задачи… Още ненавършил пълнолетие, се оказва осъден за хакерство – престъпление, което по онова време дори го няма в законите.
Не след дълго той ще се превърне в най-издирвания хакер, „Обществен враг №1“ (според New York Times) и най-голямо предизвикателство за ФБР. За да попадне отново в затвора, откъдето вече ще излезе като спасител на компаниите от онлайн престъпници.
Живот като на филм, ще си кажете. И по живота му наистина са създавани филми, но… само по част от него. През юли 2023 г. Кевин Митник си отиде, като че ли най-накрая намерил щастието, макар и за малко да не успя да дочака първото си дете.
Човекът, който създаде термина „социално инженерство“, учителят на днешните хакери, но и на днешните специалисти по киберсигурност, изживява живота си като филм, който си струва да се изгледа от началото до края. Така, както би го разказал самият той – най-издирваният и обсъжданият хакер в историята…

12 май 2017-а, денят, който можеше да сложи край на интернет. Компютрите на британската здравна система започват да рухват един след друг. Спират да работят и на екрана се появява недвусмисленото съобщение „Ууупс, файловете ви са криптирани! Трябва да преведете между $300 и $600 в биткойн на следния адрес, за да отключите машината…“.
Вирусът WannaCry, влязъл в родния мем фолклор с нелепия превод „Искаплаче“, се превръща в най-мощната кибератака в човешката история. Само за един следобед нанася щети за между 4 и 8 милиарда долара. Нещо повече, заради начина и скоростта, с която се разпространява, заплашва за денонощие да порази всяко устройство, свързано към интернет.
Спира го по особено неочакван начин един симпатичен къдрав британец с ямайски произход. Само на 22, той се превръща в знаменитост в киберсвета. Докато няколко месеца по-късно не се озовава в щатски затвор с обвинения, които могат да му донесат десетки години затвор.
Историята на Маркъс Хъчинс е нещо средно между „Граф Монте Кристо“ и „Престъпление и наказание“ на дигиталните времена. За възходите и паденията на момчето, което спаси интернет (и хиляди животи), преди да се срещне с грешките от миналото си…

23 март 2016 г. можеше да бъде апокалиптичен ден в историята на дигиталния свят, който надали ще се повтори. Netflix, Facebook и Spotify са само част от безбройните сайтове, които изведнъж се оказва, че… няма как да бъдат поддържани и обновени.
Защо ли? 28-годишният програмист Азер Кочулу просто е изтрил 11 фатални реда компютърен код.
Но как е възможно един непознат програмист да блокира сайтовете на световните гиганти? Защо в странния днешен онлайн свят неочаквано се оказва, че огромни, мултимилиардни проекти се крепят на раменете на доброволния труд на ентусиасти? Какво ли е накарало Азер да се ядоса толкова, че да отприщи в най-страховития му вид ефекта на пеперудата?
Понякога най-малките и уж безобидни редове код обръщат програмата…

Ким Дотком, не е уебсайт, нито е следващият наследник на севернокорейската династия или на семейство Кардашиян. Но да, това е името и на уебсайта му. А животът му е влакче на ужасите – първо е хакер, после – мегауспешен предприемач. Следва период като мултимилиардер и още един… като престъпник, който прави всичко по силите си, за да избяга от американското правосъдие. И между всичко това идва позицията му на защитник на свободата онлайн.
Време е за една от най-пъстрите и непознати днешни дигитални истории, толкова неочаквана и поучителна, толкова шарена и динамична, колкото е нейният главен герой.
И за една важна поука… за това къде и как съхраняваме данните си.

Четири двойки мишки са пуснати да си живеят на воля. С изобилие от храна и вода, далеч от опасностите и болестите. Готови да завладяват една огромна територия… Мишият рай!
Започват да се плодят като зайци. Броят им расте главоломно, удвоява се на всеки 55 дни. По всичко личи, че си живеят живота и се наслаждават на всеки миг. Година по-късно в „рая“ живеят 620 мишки!
Докато внезапно се случва нещо необяснимо – много от гризачите стават агресивни, започват да се нараняват без причина. После мъжките стават лениви и незаинтересовани, броят на обитателите на мишето царство неусетно започва да намалява… докато се стига до пълен крах.
Дали това не е знак накъде води естественият ход на живота ни тук, на Земята?
Експериментът „Вселена-25“ на изследователя Джон Калхун, направен преди половин век, се е превърнал в огромен повод за замисляне от 70-те, та до времената на фейсбук.

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

От всички вечни истории, има една, която най-често подценяваме. Нека оседлаем Росинант, да посрещнем една незаконно млада Дулсинея и да подгонваме вятърните мелници на Слънчевата система!
Знаменития идалго Дон Кихот няколко века по-късно е Едуард Мукука Нколосо, изобретателят, който… за малко не изпревари САЩ и СССР в битката им за Космоса!

Помните ли, едно време колекционирахме какво ли не: марки, салфетки, картички, снимки…, дори спомени?
2000-ата година. Един от големите учени на своето време започва оригинален експеримент. Ще носи денем и нощем на врата си камера, която да записва всеки миг от ежедневието му. С идеята да не изпусне нищо! Животът му да бъде уловен и надлежно документиран, той да може да се връща към всеки един момент от него, а и защо не… един ден отново да го преживее виртуално?
Гордън Бел е световноизвестен компютърен учен, на негово име се дава една от най-престижните награди в света на информатиката. Но експериментът който прави – да запише всяка секунда от своя живот, днес ни дава много повече, отколкото научните му изследвания. По един или друг начин, показва накъде сме се запътили всички.
Идеята му звучи като шега… защото вече се е претворила в практиката. Да, ние оставяме онлайн огромна следа от всяка своя минута. И това не ни впечатлява, не ни радва, дори не ни кара да си задаваме въпроса какви са последиците.
Мечтаете ли си да си спомните всеки важен миг от живота? Първата целувка, първата усмивка на новороденото хлапе, онази незабравима среща, която ви подсказа как да промените живота си?
Днес е по-лесно от всякога. И същевременно по-трудно, по-предизвикателно, дори… по-опасно.

Колко програмисти са нужни, за да сменят крушка? Сигурно зависи колко са мотивирани. Но ще се учудите, че само трима са достатъчни, за да създадат… YouTube.
В началото той е доста различен. Защото платформата, превърнала се в синоним на видеосъдържание, по идея трябвало да бъде сайт за запознанства. Трима бивши служители на PayPal създават проекта в началото на 2005 г., няма и две години по-късно той е придобит от Google за $1,65 млрд.!
Ето изпълнената със странни обрати непозната история на един от гигантите на дигиталния свят. На сайта, който направи видеото немислимо лесно за споделяне. На проекта, който дълги години беше в топ три на най-посещаваните страници на планетата.