Откъде дойде хейтът? Има ли спасение?

май 17, 2022 | Технологии

Откъде дойде хейтът? Има ли спасение?

17 май 2022 | Технологии

Прочели сте само заглавието, но вече имате крайно мнение. Бързайте, време е за злостен коментар! Нека хейтенето започне сега!

Със сигурност ви се е случвало да попаднете от другата, по-неприятна страна. Пишете спокойно и искрено мнението си за нещо в социалните мрежи и изведнъж отдолу става грозно. Уцелили сте наболяла тема, изказали сте мнение… И после с цялата си помитаща сила се отприщва Негово Величество Хейтът, властелинът на социалните мрежи в днешния им образ. Първият груб отговор е последван от такъв в обратната посока, нещата бързо стават нелицеприятни. При това е очевидно, че повечето хора дори не са си направили труда да прочетат какво казвате. Нещата се случват на общо основание.

Но откъде се взе цялата тази агресия? Защо трябва да отговаряме грубо, дори ако не сме съгласни с човека от другия профил? Наистина ли трябва да ни напуснат всички приятели, само защото смятат, че не сме прави по някоя от актуалните злободневни теми?

Това са някои от големите въпроси, които ме карат да продължавам да събирам Дигитални истории, каквото и да се случва в коментарите отдолу. Често ги обсъждам и с гостите в интервютата, които имат интересна гледна точка към темата. Ето че за повече от година се събраха много смислените отговори, които се оказаха доста по-пълноценни от всичко останало, което съм чел за хейта като явление.

 

Снимка: Steve Buissinne, Pixabay

 

Силно да любим и мразим

Социалните мрежи бяха прекрасен начин да побъбрим с приятели, да пуснем сърце на снимка на котенце. Днес са буре с барут, в което с новата вълна от световни теми идва и поредната разделителна линия, която ни вкарва в окопите. Особено ако заемем крайно мнение по модерната тема, колкото и да е мотивирано то от аргументи, бързо започват грубостите, а после и докладванията.

„Приятели“, още ги нарича така социалната мрежа и това е абсурдно. Там все по-често се заобикаляме с хора, с които ни събира взаимно възмущение. И дори омраза.

Как извървяхме този път? Как битката за това да показваме различни гледни точки изведнъж се превърна във фанатична увереност в собственото ни мнение?

 

Илюстрция: mohamed Hassan, Pixabay

 

На ескалатора на емоциите

Средата на 2010-те. Мианмар, някогашна Бирма, е бедна, изостанала страна, която не е случила на лидери. Постепенно обаче и до нея достигат технологиите. Почти всеки от 50-те милиона жители в рамките на няколко години се сдобива с мобилен телефон. При това, по решение на местните мобилни оператори, с предварително инсталиран фейсбук.

Тамошните хора нямат технологичната култура, която ние все пак сме натрупали през последните десетилетия. Така всяка публикация много бързо се превръща в чудо и безусловна истина.

В резултат, скоро почти цялата фейсбук комуникация в Мианмар влиза във фуния. Обсъжданията се насочват срещу малцинствената етническа група ровиня. Мианмарците са будисти, религията им уж е миролюбива, и въпреки това през следващите години се разразява кървава и напълно безпричинна вендета. Заради фалшиви новини и онлайн агресия са убити много хора от малцинството.

През следващите години този пример става христоматиен, заради случилото се с ровиня днешната компания „Мета“ е принудена да пише обяснения и анализи и да обещава, че завинаги е променила алгоритъма си, че ще следи за сигналите за агресия.

 

 

Социален отдушник

Слава Зукърбъргу, у нас още не сме започнали да се избиваме, освен вербално. Но пък и на думи сме толкова кръвожадни и експресивни, че дори най-спокойният пост може да се превърне в арена на смъртни обиди. Група, която е създадена да обсъжда професионални теми, редува нелепите мемове и шегички на ниво трети клас с груби спорове.

Защо, по дяволите, все още изобщо влизаме, за да четем всичко това? Ето това е единият от възможните отговори. Защото онова, което предизвиква най-силните емоции, е именно крайното съгласие или пълното отричане.

Да, факт е, че социалната мрежа е своего рода социален отдушник, през който хората да избият натрупаното напрежение. Е, прекрасен отдушник… често мирише доста неприятно. Да громиш, да разпердушинваш, да подхождаш към който и да било проблем от гледната точка на абсолютната истина.

Разбира се, първата голяма стъпка, която ни доведе дотук, е балонът на филтрите.

 

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Балонче хвърковато

Както отбелязва проф. Юлита Василева, когато хората се съберат в група на единомишленици, те се радикализират взаимно. „Отвътре изглежда, че целият свят е съгласен с гледната точка на групата. Тук се намесват динамики на групите. За да изпъкне човек или да си създаде авторитет, той трябва да изрази все по-„правоверни“ възгледи, стигайки до крайност. В тази борба за репутация хората изразяват все по-крайни идеи и това води до пълно фрагментиране, отцепване на нови подгрупички, малки „балончета“ от дисиденти. Накрая никой не е съгласен с никого, настъпва всеобща омраза и разцепление“.

Тези социални процеси са нормални, случват се и в реалния свят. Например при религиите. „Всички религиозни общности в даден момент се нарояват на секти и клонове, когато нараснат достатъчно“, казва проф. Василева. „Тогава вече има хора, които търсят начин да се издигнат в йерархията и да натрупат репутация, но не могат да го осъществят в рамките на правилата на групата.“

 

Hate will be hate…

„Същите процеси се виждат например в компютърните науки, които растат много бързо“, допълва тя. „Първоначално отцепници от математиката и електроинженерството, сега са се нароили над 1000 поддисциплини, които имат различни форуми, методи и не си говорят една с друга…. Във виртуалното пространство всички процеси се ускоряват и могат да се наблюдават в рамките на 10-ина години“.

„Освен това балоните на филтрите ни правят мързеливи. По-лесно е да не мислиш и да четеш неща, с които си съгласен. Несъгласието поражда „когнитивен дисонанс“. Който е неудобен, боде… и човек е принуден да мисли, за да го премахне, като си го обясни. Така научава нови неща и променя мирогледа си“, казва още проф. Василева.

 

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

 

Бой и сръбска музика

Понякога хейтът може да е и… от полза. Както казва Хари Хараламбиев, единствено когато под някоя негова публикация се завихри обичайният катаклизъм, за който говорим, той е доволен, защото е знак, че е стигнал до повече хора.

От друга страна: именно най-шумните се виждат първи. Повечето потребители, които харесат написаното в даден статус или статия, просто ще го прочетат и рядко ще се включат, за да го похвалят. Докато агресията и несъгласието много повече провокират да се изкажеш.

„Обикновено хората, които са с добра комуникация, не хейтят. Те ще видят мълчаливо линка, ще прочетат статията и част от тях ще лайкнат. Обаче няма как да разберат за нея, без да намериш подходящия канал“, казва още той.

Като в училищата в гангстерските квартали. Най-отдалече си личат побойниците, които уж имат най-големия авторитет.

 

Погледни ме в очите

Със сигурност една от предпоставките за съществуването на това явление е самата основа на онлайн комуникацията, която просто не е лице в лице. „Много по-лесно е тогава, когато не стоиш срещу някого, да му кажеш нещо, за което иначе би се притеснил“, казва специалистката в дигиталния маркетинг Василена Вълчанова.

„Дори от гледна точка на емоция и емпатия, ти не виждаш веднага реакцията, която твоите думи провокират. Много по-разкъсана е връзката между това, което правиш като вербално действие, и резултата. А ние, малко или повече, сме социални конформисти. Еволюирали сме с цел да се разбираме с другите около нас, да създаваме по-големи общества“.

Заради самата среда пък понякога сме склонни да преувеличаваме и сами да завихряме буря там, където я няма. „Случвало ми се е да прочета мнение, което ми звучи като много остра нападка. И след като поседя 10 минути, върна се и опитам да погледна малко по-обективно, човекът всъщност не е казал нещо ужасно“, казва още тя. „Но в момента, когато някой тръгне да те критикува, не знаеш по какъв начин, с каква интонация би го казал. Нещо се губи в превода. И тъй като по принцип си знаем, че хората онлайн са много по-негативни, е много по-вероятно да интерпретираме по този начин думите им.“

 

Снимка: Steve Buissinne, Pixabay

 

Малките лъвчета онлайн

През последните години все по-често се включваме в онлайн комуникацията с истинските си имена и снимки в сравнение например с някогашните форуми. И все пак, още един фактор, който не бива да пропускаме, е усещането за анонимност в мрежата.

Както казва един от първите гости на „Дигитални истории“ – Светлин Наков, „онлайн човек се чувства анонимен. Ако отидеш при някого, на когото би казал в интернет: „Ти си пълен кретен“, и го погледнеш в очите, според мен, няма да ти стиска толкова. И не толкова понеже той пък може да те удари насреща, а просто защото хората на живо не се държат по този начин. Онлайн имаш някакво усещане за анонимност, за сигурност зад екрана. Това е законът на природата. Ако животните имаха интернет, малките лъвчета щяха да се перчат на големите лъвове и да им казват, че са тъпаци“.

 

Конфликтът поражда действие

„Обикновено онлайн казваме неща, които ни е трудно да изкажем лично“, казва актрисата Ива Тодорова. „Влиза се в псевдоконфликт, вместо в прелестен реален такъв. Общуването става хладно, равно. Коко Азарян ни учеше, че конфликтът поражда действие. В този смисъл общуването в мрежата не поражда действие, няма предпоставки за това“.

„Не можем да наречем хейта конфликт“, допълва тя. „Защото няма опонент. Хейтът е затворен между юзъра и компютъра, не подлежи на обсъждане. Той е монологична форма, която онлайнът създаде и подлъга много хора, че това е диалог или спор. Няма такова нещо! Хейтът е за страхливците, а страхливци са хората, които не застават зад истината, зад действията си. Защото хейтърите не извършват действие в аналоговия смисъл на думата“.

 

Снимка: Iván Tamás, Pixabay

 

Самототализирани

Писателят Михаил Кунчев нарича явлението с доста сполучливо определение. „Нашите родители мечтаеха да имат право на глас, а децата им откачат, когато някой не е на тяхното мнение. Самототалитаризирахме се“.

Според него радикализацията онлайн е подобна на тази в религиозен смисъл. „Беше ми попаднала много интересна книга за възхода на Ислямска държава и там се говореше за саморадикализиране. Хора, които никога не са мислили, че ще наранят и муха, на базата на това, че някой постоянно им се присмива и ги тормози заради това, че са мюсюлмани, се саморадикализират и стават терористи за изумление дори на най-близките си“.

„Същото се случва в момента“, казва още той. „Една група хора постоянно ти се присмива на постовете. Обяснява, че няма коронавирус, ваксините са отрова. Друга пък се радва, че първата щяла да умре без ваксините. И всички се забавляват, че някой, който не е на тяхното мнение, ще пострада. Нали? Нека му! Не заставам на никоя страна, но виждам, че съществува много тежка пропаганда, която включва унижения и присмех спрямо хората, които не са на „нашето“ мнение. Човешкото у нас умира, защото фейсбук ни показва, че спокойно и безнаказано можем да сме отвратителни с всеки и това дори започва да ни носи удоволствие“.

 

Бара-бан

Как се бори фейсбук с проблема? Като да гасиш пожара с бомби. Мерките му са неефективни, битката се превръща в лов на вещици.

Според Вихрен Георгиев, създателя на “People of Sofia“, решението е хората и администраторите на страници да следят комуникацията. Да не се притесняват да трият и налагат забрани.

„Има бутони “Delete” и “Ban”. Дори не ги чакам“, казва той. „Това е голям проблем, страшно много страници не си четат хейта, никой не го чисти. Свобода на словото? Не, не е това. Всеки си има стена, да споделя мнението си колкото си иска, никой не му пречи. Но да отиде някъде, да плюе и обижда, откъде накъде?“

През 2020-а за три месеца заради език на омразата са изтрити 22,5 милиона поста във фейсбук, 4 пъти повече в сравнение с година по-рано. Много добре знаете обаче от личен опит, че това никак не работи винаги.

 

Снимка: Soulful Pizza, Pexels

 

Мразя те, обичам те

Блокиране и банване, или има и друг вариант? Кой тогава може да ни измъкне от това, дали ще са алгоритмите? Те обаче зависят предимно от това, което се очаква от тях. И след като целта им е да задържат вниманието ни, няма как да разчитаме да се борят срещу хейта, точно обратното.

Друго възможно решение е, разбира се, бягството. Може би именно хейтът най-често тласка хората към следващите социални мрежи. Определено места като LinkedIn са начин да обсъждаш важни теми с доста по-хладни емоции. А такива като TikTok – вариант изобщо да избягаш от злободневното.

Интересен щрих е походът на Мъск да завладее туитър. На практика той казва, че ще позволи всеки да приказва всичко – често обича да повтаря, че е абсолютист по отношение на свободата на словото. Дори да се абстрахираме от факта, че с действията си често го е опровергавал… всичко това дали няма да помогне и тази мрежа да стане още по-завладяна от хейта?

 

 

Свой сред чужди

Социалните мрежи надали ще се променят сериозно в близкото бъдеще, така че да ни спасят от тежестта на хейта.

Тогава остава да попитаме кой ще ни спаси някои от пионерите в света на технологиите, които много добре знаят защо не бива да си губим времето с този тип комуникация. А може би спасението е в… барон Мюнхаузен или в ръцете на самите давещи се?

„Ако утре си изгубя нервите, това в резултат на технологиите ли ще е? Не, в резултат на лично моя невъзможност да бъда добър“, казва отец Николай Георгиев. „Нюансите се губят и без технологиите. Библията казва: „Човек от доброто съкровище на сърцето си вади добро“. Ако вадим доброто, което имаме в себе си, ще говорим винаги на един език. В сферата на доброто няма разминаване и дори да има, е само за дефиницията. На кого с какво трябва да се помогне, а не дали и защо.“

Все пак, социалните мрежи са незаменим източник на информация и гледни точки за всички нас. Шанс да достигнеш до хората с това, което правиш, каквото и да е то.

Разбира се, те същевременно изискват дигиталния вариант на задължителната социална хигиена, с която борихме и коронавируса. Подходящата дистанция и винаги да имаме едно наум, усетим ли хейта. По-често не си струва да му обръщаме прекалено много внимание, защото коментарите не са насочени към нас, а са едно от грозните онлайн явления, които по някакъв начин ни каляват. С напомнянето, че социалните мрежи не са място за разговор между приятели, нито пък за безпристрастни новини или смислена дискусия. Може би с известна доза дигитален минимализъм. С аналогово отрезвяване – да обсъждаме същите теми и извън дигиталния балон.

И с това да премислим няколко пъти, преди да напишем нещо. Да си представим, че го казваме очи в очи на човека, срещу когото го насочваме. Или че той ни го казва. Дори и онлайн, струва си да опитаме първо да сме хора, а после – ултраси. Не е чак толкова трудно…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This