„Баухаус“. Когато технологиите срещнаха изкуството
Днес едва ли не сме свикнали да приемаме технологиите и изкуството за съперници. А тази история ни припомня, че когато те се съберат, резултатите могат да бъдат изумителни. „Баухаус“ е училище, в което двете направления се събират. Съществува броени години в началото на миналия век, но оставя след себе си цяло направление в архитектурата и изкуството. Историята му идва от миналото, за да ни поучи за пътищата на бъдещето…
422Шест забравени съкровища на българската техника
По какво се отличават някогашните български прадеди на компютърните мишки? Що за уреди са перфолентите? Как изглежда първият създаден у нас електронен шах? Как така са български… най-големите дискети в света? Антон Оруш е живият архив на българската техника. Създателят на „Сандъците“ ни показва 6 от своите впечатляващи находки.
423People of Sofia срещу сивотата и безвремието
„София днес е скучен град за снимане“, казва… Вихрен Георгиев, създателят на проекта People of Sofia. Може би не сте чували името му, но би било странно, ако не сте се вълнували от забележителните му фотографии. Той е прекрасен фотограф от новото, дигиталното време, кадрите му са едновременно изкуство и злободневна история. Защото печелят вниманието, без да бягат от законите на изкуството и да се повеждат по лесната красота. Просто показват хората на София такива, каквито са. Нека от своя страна опитам да ви представя такъв, какъв е, човека, който вече почти десетилетие ги улавя в истинската им светлина.
424Живият музей на българската техника
„Сега са последните години, в които може да се направи нещо по-сериозно, за да се спаси изчезващата история на българската техника. Сега е моментът за конкретни дела“, казва Антон Оруш. И делата му са изумителни. За 12 години с огромни усилия той събира най-пълната колекция с историята на българската техника и цяло море от информацията за миналото и настоящето ѝ. Едва на 30 той е жива енциклопедия, а домът му е забележителна библиотека от истории. Отправяме се на едно незабравимо технологично гостуване.
425Сам сред Фейсбук
Уж се заобикаляме с „приятели“ в още и още социални мрежи. И, прекалено често, си оставаме сами. Кога уж толкова социалният онлайн свят ни кара да се чувстваме самотни? Растат ли наистина поколения, които ще загубят нормалния човешки контакт? Кога самотата се превръща в проблем?
426„Още дълго ще расте гладът за айти специалисти“
Ивайло Христов е създател на dev.bg – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника. Да намерят лесно работата, на която да се чувстват добре. Сам той много добре знам колко е важно това: изоставя мечтаната работа в „Майкрософт“, за да захване свое начинание, което се превръща в сериозен успех. Кои са българските софтуерни компании, от които очакваме сериозен пробив? В какво сме силни и къде изоставаме в тази толкова успешна у нас индустрия? Как за последните 20 години се създадоха цели нови мащабни професии и програмирането се превърна от екзотично занимание в най-търсеното поприще?
427И все пак… животът е по-силен
„Животът е по-силен!“ От всичко, което ни се струпва всеки ден, от коронавируса, от мерките срещу него, от битките срещу мерките… от всичко. Защото, докато се лутаме в крайностите на обърканото настояще, докато се нахъсваме и озлобяваме едни срещу други… той си продължава. Именно това иска да ни припомни иконописецът Диан Костов. И от гледна точка на своето рядко срещано изкуство създава със съмишленици проекта с това име. Благодарение на него от високите силози и насред сивотата ни се усмихват над 150 деца, родени в тежките за всички ни последни години.
428Програмистката, която прати хора на Луната
На снимката е д-р Маргарет Хамилтън, шефката на екипа, създал софтуера, с който „Аполо 11“ се отправя към нощното ни светило. Мисията ще отведе първите хора на Луната през 1969 г. А каква е тази купчина от папки? Софтуерът, създаден от Маргарет и екипа ѝ. Какви ли са били най-големите предизвикателства, когато професията на софтуерния инженер все още не е съществувала?
429„Стойностните истории ще си намерят път“
Може ли днес журналистиката да променя съдби? В какво е красотата на бавната журналистика? Как може да се създават смислени проекти в нелицеприятната ни днешна медийна среда? Срещаме се с Александър Николов и Димитър Панайотов – авторите на „Последния дар на човека“, за да поговорим за настоящето и бъдещето на журналистиката.
4302022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?
През 60-те години Айзък Азимов пише впечатляващо есе, в което могат да се намерят някои невероятно проникновени прогнози. По същото време, в първия брой на списание „Космос“ излиза подобен текст със събраните идеи по темата на съветските фантасти. Какво са познали писателите и къде са се провалили в очакванията?
431„Имам усещането, че интернет изтрива спомените ни“
Ценителите на театъра я познават като „Приятно ми е, Ива!“. Дебютният самобитен моноспектакъл на Ива Тодорова се превърна в безспорен хит. А отскоро „Ива е онлайн“ в „Театър 199“ и, разбира се, историята е дигитална. За любовта и най-важните срещи, във, извън и въпреки мрежата. За трудните истини и полета на фантазията. Има ли свобода онлайн? Приятели ли са ни наистина фейсбук приятелите? Какви шегички да очакваме да ни разказва изкуственият интелект? По-леки ли са, смислени ли са срещите, влюбванията и разделите в интернет? Ива ни отговаря в типичния си шеметен стил.
432Последният дар и влъхвите
В навечерието на празниците инстинктивно искаме да заобиколим неудобните теми. Понякога обаче точно празниците са правилният момент да ги срещнем. „Последният дар на човека“ е изумителен мултимедиен продукт на двама изключително талантливи млади журналисти. Дълбока, лична и професионално поднесена вълнуваща история. Която си струва да чуем, прочетем и почувстваме точно сега…
4335 технологии, от които очакваме много през 2022-а
Ето я, идва след броени дни! От 2022-а очакваме толкова много! Не само да ни отърве най-накрая от пандемията, но и да върне нормалното. А от нея очакваме и някои чисто технологични решения, всяко от които със сигурност има силата да промени живота на всеки един от нас. И все пак: кои са технологичните направления, в които се надяваме задаващата се 2022-а да е особено гореща?
434„Хората не вярват на политиците. Но това не води до нищо добро…“
Какво е мястото на социалните мрежи в днешната политика? Кога те са полезни в процеса и кога стават токсични? Помага или вреди изкуственият интелект в политиката? Що за хора трябва да се захващат с това поприще? И защо… трябва да подхванеш ремонт вкъщи, за да не се отчаеш напълно от политиката? Иво Божков е човекът, който вкара социалните мрежи в българския политически процес. Ето какво има да ни каже след няколко години опит в тази област, която е много важна за живота на всички ни.
435Дигиталният пророк, който намрази интернет
„Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт.“ „Социалните мрежи са по-лоши от цигарите. Цигарите не те карат да деградираш. Убиват те, но все пак си оставаш ти.“ Едва ли ще повярвате, че тези думи принадлежат на един от пионерите на днешния дигитален свят. Джарон Лание популяризира термина „виртуална реалност“, създава концепцията за аватарите. Пътят му се преплита с личности като Ричард Файнман, Маршъл Маклуън, Анди Уорхол. Дълго време е на върха на славата, на „ти“ е със Стив Джобс, Сергей Брин и Бил Гейтс. Лично, само за един следобед, показва пионерните си очила за виртуална реалност на Далай Лама, Ленард Бърнстейн и Тери Гилиъм. А днес е своеобразен проповедник, говорещ срещу недъзите на дигиталния свят.
436Алгоритмите, които ни вкараха в „балона“
Алгоритмите за препоръчване са тези, заради които попадаме в „балона на филтрите“. Те вече знаят всичко за нас, затова е важно и ние да научим повече за тях. Алгоритмите за машинно самообучение не са добри или лоши. Само от нас зависи каква власт им даваме…
437„Днес онлайн всеки лъже, както си иска“
Срещаме се отново с Ву(ньо) Нгуен, за да побъбрим за настоящето и бъдещето на журналистиката, за технологиите, за предизвикателствата и хубавите страни от живота в България. Ако следите Дигитални истории, знаете добре кой е Ву Нгуен. Работил като журналист в „Ню Йорк Таймс“ и айти специалист от най-високо ниво в САЩ, той и съпругата му решават да се върнат в България, след като един ден синът им започва да нарича лаптопа „баба“. Ву печели симпатии в българското издание на „Мастършеф“, известно време развива собствен ресторант. А днес е обратно в света на информационните технологии, но вече у нас.
438Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас
Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…
439Ву, лаптопът „баба“ и басът, който го направи програмист
Дигиталната история на Ву(ньо) Нгуен едва се побира на една планета. Роден във Виетнам, като дете попада в София, после заминава в САЩ. Следва кратка, но шеметна кариера в медии като „Ню Йорк Таймс“ и MSNBC. Големият му син Ади не е виждал на живо роднините си, когато… един ден нарича лаптопа „баба“. В този миг Ву и съпругата му решават, че са се наситили на САЩ и се връщат у нас без никакви планове. Какво ли следва после?
440Кола, карай!
Автономните коли през последните години са често повтаряна тема. Очакванията бяха днес вече да не се налага да шофираме, тази стъпка и сега изглежда близка… Но така ли е наистина? Защо тази иновация е толкова важна и толкова очаквана? Представяме ви кратък моментен поглед към темата и предизвикателствата, които се задават.
