„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

мар. 14, 2025 | Истории

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

14 март 2025 | Истории

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.

Не, не съм в парламента, макар че животът би бил доста по-хубав, ако именно такива хора се озоват в онази зала. Ех, мечти… Но достатъчно с това лирическо отклонение, вече се убедихте, че естествен интелект пише тези редове. С моите съмишленици в залата имаме по-важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.

Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…

ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

снимки: Hannig Photography

 

Коя сфера избираш?

В Пловдив сме, за втори път добре познатият за Дигитални истории Атанас Атанасов организира национална среща на победителите в телевизионната викторина „Последният печели“. Там правилата се променят, следващите забележителни участници разказват своите впечатляващи истории, толкова важни във времената на онлайн забравата. Дори водещият е друг – Камен Воденичаров продължи ролята на още един приятел на Дигитални истории – Орлин Горанов, но други неща не се променят. (Впрочем, ако ви е любопитно как ще се представя и аз при новия водещ – ще имате шанс да видите още в понеделник – 17 март от 19 ч по БНТ1).

Дори да го забравяме в суматохата на ежедневието. Във времената, когато знанието, пиететът към интелигентността, към четенето си остават един от фундаментите, които трябва да опазим като вид. Добре че ги има срещи като тази.

Изкуственият интелект идва, за да промени всичко. Но как? И колко далеч е стигнал? Тези въпроси не спирам да си задавам в дълга поредица от експерименти. ИИ вече пише текстове неразличимо, дори понякога по-добре от голяма част от хората, които имат претенцията да са поети. Как ли ще се справи с познанието в чистия му вид?

Точно преди година, на първата срещата на победители в „Последният печели“ с Атанас започнахме начинанието. Тогава също знаещите бяха разпределени в 10 отбора от по 8-10 играчи, а срещу тях изправихме още един „човек“-отбор – ChatGPT. Моника – съпруга и съмишленик на Наско, се зае да подава въпросите на металния ни съперник, налагаше се да ги превежда на английски, да повтаря по няколко пъти…

И в резултат той се нареди на 4-о място! Впечатляващ успех, „той“ се оказа по-добър в задачата да решава класически куиз въпроси от мнозина българи, които са се доказали в тази роля.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

 

Битка на титани

Ето че е време за реванш! Защото състезателите могат да научат някой нов факт, но за тази година алгоритмите показаха, че са далеч от предела на възможностите си. Конкретно говорейки за ChatGPT, той получи огромно развитие, появиха се следващи поколения модели, способни да навлизат в дълбочина в поставеното задание.

Моя задача е да подготвя по най-добрия начин съперника. Аз също имам някоя и друга победа в телевизионната игра, ще се включа в един от отборите. Но ще помогна на електронния съперник, защото е важно експериментът да се случи по най-добрия начин.

Все пак, срещу куиз майстори като Иван Пантев, Петринка Крачанова, Миглена Драганова – Дама Пика (и още много дълъг списък, не го започвам, за да не изпусна някого!), не е редно да се изправи просто модел. Ще използваме платена версия на ChatGPT, ще даваме по един шанс за отговор. Вече няма нужда от превод, алгоритъмът се справя прекрасно на български.

Какво се очаква? Честно казано, убеден съм, че технологията е изключително напреднала и ще помете всички отбори с разлика. Но… на експеримент като на експеримент. Дали наистина ще се случи точно така?

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

снимки: Hannig Photography

 

Защо не ръкопляскате?

Платената версия дава достъп до няколко различни модела ИИ, но кой от тях ще се справи най-добре в подобно състезание? Нека самият съперник реши, питам всяка от версиите кой точно модел ще препоръча за надпреварата и накрая усреднявам.

Спираме се на ChatGPT o3-mini, фаворитът и безспорен огромен пробив. Моделите от поколението o3 са черешката на тортата. Те анализират поставената задача, независимо от езика, търсят контекста, проверяват в интернет и какво ли още не, за да върнат на потребителя най-добрия отговор. Може би от тях очакваме и следващата голяма стъпка – прословутия генерален изкуствен интелект, който Сам Алтман неотдавна отбеляза, че може да бъде постигнат в рамките на 2025-а.

Няма да го затруднят някакви си куиз задачи, нали?!

Форматът на въпросите е стандартен. 10 тематични кръга, всеки с по 12 въпроса с отворен отговор – по два във всеки кръг са по-трудни и носят по две точки. Така максимумът е 140.

Човешките отбори получаваме незначителен бонус – имаме право за един от въпросите да използваме жокер, като „препишем“ отговора на друг отбор, избран от нас, и на още един жокер – да използваме като свой отговора, даден от ChatGPT.

Съперникът пък получава друг бонус – ние имаме по 2 минути на кръг, а той – неограничено време. Моделите, които използват и осмисляне (reasoning), определено се справят по-добре, ако имат повечко секунди за размисъл.

Готови, на старта…

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

снимки: Hannig Photography

 

Бързи, смели, умни

Първата от 10-те области е „География“. Започват да се нижат въпроси и да летят отговори.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

 

Напълно е прав ChatGPT, но успява да го измисли и отборът, от който съм част – „Гагарин“, с капитан Николай Колев. Повод за любопитна история. С младите ми съотборници от Пловдив се запознах случайно, отново на куиз, организиран от Атанас Атанасов – нямах си отбор и се присъединих към тях, защото бяха най-малко. И… за малко да победим, останахме точно на един верен отговор от първото място.

Защо ли отборът се казва така? Останалите са от пловдивския квартал „Гагарин“, докато съвсем случайно… и аз живея на улица с името на първия космонавт, само че в София.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

Отбор „Гагарин“. снимки: Hannig Photography

 

Златният фонд

Защо ви разказвам всичко това? Не знам. Може би, защото не съм ChatGPT или някой от събратята му и си падам по безцелните, но любопитни факти и истории. Или пък, за да припомня, че случайността, интересната среща, приятелството все още се оказват феномени, които човекът си остава единственият, способен да изживее. Поне засега.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

 

Не, бъркаш, приятелю. Сбъркахме го и ние, обаче… е странно. В интернет лесно и бързо може да се намери информация за Осоговската планина и нейния първенец – връх Руен. Те надминават Витоша (от която – разбира се!, – по-високо нема) с достолепните 2251 метра.

Добре, де, няма да се правя на прекалено умен, не го позна и нашият отбор.

Първа равносметка. Минали са три кръга и ChatGPT изостава минимално. Шепа точки, движи се на трето място, доста пред моя отбор – „Гагарин“. Водещият чете някои от по-забавните му отговори като например:

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

ChatGPT срещу куиз шампиони

 

 

Бъзкил?! Кофти хора са бъзкилите.

Много от другите състезатели се смеят. Да видим кой ще се смее последен, те сигурно не са чували за василиска на Роко, мисля си аз. Явно не са това темите на съперника, сигурен съм, че на следващата пауза ще ни задмине, при това с разлика…

Повечето въпроси са свързани с фактология, да, насочена към български теми, които със сигурност са малка част от информацията, на която е трениран моделът. Разбира се, винаги ще има и добре познатите халюцинации – недвусмислено неадекватни отговори, които той дава с гранитна увереност, а после се превръщат в нула точки, но… ежедневно се впечатлявам колко бързо се развиват технологиите от този тип, колко по-успешно и убедително е всяко следващо поколение на невронните мрежи.

Продължавам да съм сигурен, че накрая ще снимам как Атанас Атанасов дава символичната купа на съперника…, но нека видим, все пак.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

снимки: Hannig Photography

 

На игра като на игра

Няма да минаваме въпрос по въпрос, който реши, може да дойде на следващата подобна среща след година – достатъчно е да следите „Загадките на Атанас Атанасов“ далеч не само заради това, а и защото предизвикателствата към мозъчните ни гънки днес, уви, са дефицит.

Кръг преди края… не съм прав. Отбор „Гагарин“ е последен, ChatGPT води с разлика… Уви, само първото е вярно. „Колегата“ също едва крета, очевидно подвел се от въпроси като:

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

 

Всъщност има 3 възможни отговора, но не и сред присъстващите – Вълко Червенков, Константин Стоилов и Гълъб Донев (куизмастерът признава и Рачо Петров, аз не бих).

Но преди последния кръг ChatGPT в гръмовната му версия o3 заема почетното… девето място от 11 отбора.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

Всички участници в състезанието. На снимката са победителите в повече от половината от над 900 издания на „Последният печели“! снимки: Hannig Photography

 

Красив ум

Станал е междувременно друг каламбур. Решили сме да използваме жокера „Препиши от друг отбор“ и взимаме отговора на отбора, чийто капитан е друг любим гост на Дигитални истории – историка и рекордьор Борис Русев… Който обаче се оказва, че също не знае. И е избрал да използва жокера „Питай ChatGPT“. Алгоритъмът отговаря правилно, от което получаваме точки всички по веригата.

Дотук „колегата“ се справя прилично, макар и далеч от топ резултатите. Дава обаче отговори, за които, признавам, аз не бих се сетил.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

 

На върха на езика

Настава обаче време за решителната битка. Темата на последния кръг е „България“, вече не съм толкова сигурен кой ще е извършителят на последното смеене, но нека видим…

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

 

Михал Михалов?! Странни любими писатели имаш… Не, не е и Алеко. За мой срам, оказва се, че е един от любимите ми български писатели, но и на мен не ми хрумва, че е той, за пръв път чувам този факт. (Кой ли е той? Няма да ви кажа, струва си човек да е любопитен и да не получава наготово всички отговори в дигиталните времена.)

 

Последните станаха първи

Ето че когато идва време за класирането, един по един отборите излизат, за да получат наградите си. Ние с „Гагарин“ сме успели в този кръг да изпреварим цели двама съперници! Само 11-ият, последният, най-слабият отбор не излиза на импровизирания подиум.

Първо, защото не е отбор, а само един „играч“. Второ, защото не е човек. И трето, защото лично щях да го посрещна и да му потърся обяснение. В последния кръг ChatGPT се е справил зашеметяващо безхаберно, не е успял да реши нито една от 12-те задачи, което закономерно го е повело към последното място в класирането. На обичаен куиз би получил утешителната награда шотове, но надали би се възползвал.

Никаква награда за теб, колега! (Освен ако не чете василискът, тогава, нека знае, шегувам се.)

Но какво се оказа?! Година по-късно в състезанието на шампиони от „Последният печели“ срещу изкуствения интелект той се срина от 4-о на 11-о място?!?! С важното уточнение, че ако допреди ChatGPT беше събирателно понятие, сега става дума за поредица от модели, а немалко са и конкурентите, способни на чудеса. Да, може би не самият съперник не избра най-добрия модел, с който да се представи, но решението беше негово.

Още едно напомняне за всички онези големи въпроси на днешния ден. За критериите, с които измерваме напредъка. За бързината, с която сами се отказваме. Да помним, да ни е трудно, да се състезаваме, да признаваме. Да не спираме да се учим, за да можем да се възползваме по най-добрия начин от възможностите, които ни дава огромният напредък на изкуствения интелект.

Да обсъждаме как да го използваме. Как да го опознаваме. Как да го осмисляме.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

Така изглежда финалното класиране

 

Всеки от ума си пати

Как така? Защо?

Признавам, нямам отговор. Част от обяснението със сигурност е в малкия обем информация на български, на която е обучаван, друга – в различни странични обстоятелства, които правят силите на ИИ вариращи във времето и в рамките на конкретния разговор.

Кога си струва да се доверяваме на ИИ и кога – да подлагаме на съмнение всеки отговор? Да, той се справя изумително добре с все повече човешки задачи. Ние отдаваме ли, отдаваме… докато обаче в същото време би трябвало да запазваме и дори да развиваме нататък своето, човешкото. Както стана в шаха, в играта го, дори в тетриса.

Дошло е времето, в което е време да преоткрием и преизмислим себе си

Но как ще изглежда това? И как да го разберем, ако не предизвикваме себе си? Ако не предизвикаме и новия герой на сцената… Клишетата и празните приказки са тези, които доминират в разговора за напредъка на технологиите, а не бива да е така. Далеч не само аз съм на това мнение.

Именно затова продължават експериментите на Дигитални истории, за да покажат докъде наистина сме стигнали. За да видим резултата, който със сигурност е замислящ. Също и да поговорим за умните, интелигентните хора, които би трябвало да са главните герои. И ще бъдат, сигурен съм, в медиите на бъдещето. Иначе… ние няма да бъдем.

 

ChatGPT срещу куиз шампиони

Отбор „Царевец“, победил ChatGPT с цели 30 точки! снимки: Hannig Photography

 

Събирай компанията…

Редно е, разбира се, да отбележим и победителите. Сред 10-те отбора се открои този с име „Царевец“, включващ забележителни куиз личности, познати от редица телевизионнни състезания. Те успяха да надвият електронния ни герой с изумителната разлика от цели 30 точки (като от предпоследното място той остана на 4).

Как ли ще се справи след още година ChatGPT в състезанието? Ще ни победи с огромна разлика, уверен съм, макар този път моят „състезател“ да се провали. А вие, как мислите?

Докато чакам отговора, ще проверя и себе си. Следващия понеделник (17 март) очаквайте и моята следваща игра в „Последният печели“. Този път в специален формат се срещат поотделно любители на интелектуалните игри от различни градове, за да излъчат победител. Да се изправят едни срещу други… Нищо подобно. Едни до други, защото тази битка е за знанието и за човека, а не за точки. За да припомняме кое е човешкото, смисленото, важното.

Няма да го има ChatGPT, за добро или лошо. Но ще ги има следващите силни и важни, осмислящи и замислящи Дигитални истории…

Камен Воденичаров

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги,...

повече информация
„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“

„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“

„Никой вече не те учи да си родител, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ. Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Несамотният бегач на дълги разстояния

Несамотният бегач на дълги разстояния

Да тичаш, докато победиш себе си. 60 километра по стръмните склонове на Пирин, маратони, ултрамаратони на няколко континента. Да караш колело 600 километра по цялото протежение на българското дунавско крайбрежие. А обиколката на Витоша с колело и бягане, позната като „Витоша 100“, любимо предизвикателство на коравите програмисти да ти се струва „състезание за паркетни бегачи“.
Такъв е днешният ни герой Виктор Асенов, обича да предизвиква себе си, да тича, да изпреварва и да показва. Завършил социална педагогика, така и не успява да си намери професионално развитие, разочарован от начина, по който у нас се отнасяме с хората с увреждания.
Много можем да научим от днешния ни дигитален герой, срещаме се с него и обикаляме София. За да поговорим за предизвикателствата, пред които ни изправя животът и тези, които сами трябва да си поставяме.
Дали не пропуснах да спомена, че той е незрящ? Но това не го спира да гони рекорди. И да преследва мечтите си…

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.

повече информация
Несамотният бегач на дълги разстояния

Несамотният бегач на дълги разстояния

Да тичаш, докато победиш себе си. 60 километра по стръмните склонове на Пирин, маратони, ултрамаратони на няколко континента. Да караш колело 600 километра по цялото протежение на българското дунавско крайбрежие. А обиколката на Витоша с колело и бягане, позната като „Витоша 100“, любимо предизвикателство на коравите програмисти да ти се струва „състезание за паркетни бегачи“.
Такъв е днешният ни герой Виктор Асенов, обича да предизвиква себе си, да тича, да изпреварва и да показва. Завършил социална педагогика, така и не успява да си намери професионално развитие, разочарован от начина, по който у нас се отнасяме с хората с увреждания.
Много можем да научим от днешния ни дигитален герой, срещаме се с него и обикаляме София. За да поговорим за предизвикателствата, пред които ни изправя животът и тези, които сами трябва да си поставяме.
Дали не пропуснах да спомена, че той е незрящ? Но това не го спира да гони рекорди. И да преследва мечтите си…

повече информация
„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“

„Искам да кажа на днешните майки да го карат по-спокойно“

„Никой вече не те учи да си родител, не попиваш опит отстрани. Животът е адски стресиращ. Ставаме в 6 и лягаме в 12, вечно търчим, всички са на курсове и тренировки, има домашни за писане, таблици в Ексел за работата, кучето да бъде изведено, колата я паркираш 40 минути, защото няма места, трябва и да си спокоен, ама и да свършиш всичко, и ядене да направиш, пък трябва и време за себе си да имаш, но и да имате общи дейности с децата – е как да оцелееш, ако никога до този момент не сме живели по този начин? Родителството не се учи по трудово и всеки си открива пътя сам. Понякога усещането е, че буквално оцеляваш на ръба.“
Как технологиите промениха задачата на родителите? Защо майчинството се превърна в толкова важна тема онлайн? Как да превърнем интернет в истински помощник на татковци и майки? Кога и защо създателката на Майко Мила си казва… „Майко мила!“?
Красимира Хаджииванова е журналистка, блогърка, основателка на платформата за родителство Майко Мила и фондация „Оле Мале“. Съставител и автор на трите части от книжната поредица „Да оцелееш като родител“. Участва и в мащабни стендъп проекти като една от „Три жени на микрофона“.

повече информация
Share This