Какъв е „Произходът на българите“?
Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория? Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно? Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.
102„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“
Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост? Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни. „Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.
103Селфита, които ще спасяват животи
Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора. Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health. Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения. Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров. Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?
104Върджил Дриймънд, която днес мечтае да се свържем с компютъра
Елена Павлова пише, откакто се помни. Феновете на книгите-игри я познават с псевдонима Върджил Дриймънд, като автор на 25 от майсторските четива в този литературен феномен. Следвала компютърни науки, пиар, отказвала се на няколко пъти от писането, през последните години тя се завръща с поредица от харесвани и награждавани издания за малки и големи. Защо писателката няма търпение да стигнем до технологията, която ще чете мислите ни? Къде според нея изчезна днес фантастиката? Какви истории има да разкаже за времената на феномена „книги-игри“? Защо после бързо се стигна дотам писателите и преводачите у нас да нямат пари дори за хляб? Видяла толкова много по житейския си и литературен път, срещаме се с Елена Павлова, за да чуем нейните дългоочаквани дигитални истории.
105Gatakka, психологът ChatGPT и цената на критичното мислене
Иван Ванков – Gatakka има изключително богат и пъстър опит, дълги години е един от най-популярните блогъри, що се отнася до напредъка на технологиите. С поредиците си от безплатни уроци той помага на мнозина софтуерни специалисти да навлязат в професията. А с огромните си познания и мащабния си поглед към тенденциите той буквално рисува бъдещето. Цели 4 пъти „IBM шампион“, натрупал опит в машинното самообучение, като програмист, шеф на екип, девопс специалист, блокчейн архитект, днес той е консултант на свободна практика на редица обещаващи начинания. Какви ще са големите новини, които се задават след големия бум на изкуствения интелект? Как всеки от нас да намери мястото си в новата реалност? Как напредъкът на машинното самообучение ще промени отношението ни към труда? Как така ChatGPT се оказа изключително успешен психолог? В кои направления моделите скоро ще донесат впечатляващи резултати?
106„Дойде токът и вампирите се разбягаха“
Магията е част от живота и лишим ли се от нея, ни остават сухи житейски алгоритми без смисъл. Но как, погълнати от стрийма и залъгващата динамика, да не я прокудим? Бюрхан Керим дава своя отговор с „Лавандуловото момче“. Дебютният му роман събира вечните теми и модерния поглед, типичните балкански сюжети и магическия реализъм. За да ни покаже колко истинска е магията. Раждаща се всеки ден като част от порастването, в срещата между хората, поколенията и етносите. Днешният ни гост е актьор и режисьор, а с първия си роман допълва палитрата от призвания, които стават само по-ценни във времето на изкуствените изкуства. В следващите редове ще съберем технологиите с изкуството, ТикТок и Маркес, Библията и Сократ. И, разбира се, магията…
107Как станахме №1 в света на олимпиадите по лингвистика?
България е начело с най-много златни медали от международните олимпиади по лингвистика! След 20 години история на този тип състезания отборът ни е първи. В класацията, публикувана в Уикипедия, тази година изпреварихме САЩ, зад страната ни са също отборите на Русия, Китай, Великобритания… Новината отекна онлайн, след като я сподели Александър Велинов – учителят, който през тези две десетилетия неизменно е близо до отбора. А през останалото време преподава и работи в софтуерната индустрия. Но как така отборът ни се озова на първото място? Какво представляват международните олимпиади по лингвистика и кое отличава добрите състезатели? Как така… шеметните купони се оказват един от големите фактори за невероятния успех? Защо днешните успешни състезатели не слушат музика, за разлика от предишните? Как, според днешния ни гост, прословутата правописна тема за пълния член… има неочаквано обяснение?
108Откъде идват българите? И защо се бием по темата 1500 г. по-късно?
Откъде идват българите? И защо се бием по темата 1500 г. по-късно? Историята вече е друга история. Но какво мислят по темата историците? Александър Мошев не се бои да провокира по темите от миналото, но придържайки се към правилата на науката. Миналото ни скарва, както само още политиката и спортът успяват. Защо? Може ли това да се промени? Днешният ни гост изследва както историята на българите, така и начина, по който днес се опитваме да я обясняваме и тълкуваме. Какво знае днес науката за произхода ни като народ? Защо, толкова столетия по-късно, той се превръща в повод за „кървави“ сблъсъци онлайн? Дали се задава краят на историята и как ще я промени фактът, че днес всеки от нас оставя след себе си огромно количество данни? Ще поговорим и за паралелната „история“, която се ражда в интернет. За забравените герои от миналото. За това как отминава световната слава и кога си струва да потърсим различния поглед.
109„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“
Знаете ли какво е да създадеш от нищото стартъп, който след няколко години да продадеш за над 37 милиона долара? Михаил Стойчев знае. Защото опитът му е вдъхновяващ, също както и желанието му да убеди повече хора да започнат свои проекти в света на информационните технологии. 2011 г., с приятеля му от университета Георги Петров решават да захванат собствен бизнес. През следващите години създават цели 140 нови начинания, докато от тях извеждат две, които постигат впечатляващо развитие. Платформата за маркетинг чрез съобщения SMSBump през 2020 г. беше купена от еднорога Yotpo, а двамата предприемачи насочиха усилията си към NitroPack. За да превърнат разработвания в България продукт в най-успешната платформа, помагаща на сайтовете да стават по-бързи. Но защо точно днес е най-подходящият момент да започнем свое начинание? Как да създадем повече и по-успешни български продукти? Откъде минава историята на NitroPack, за да се превърне днес в партньор на Google и незаменим помощник на повече от 200 000 сайта? Защо е толкова важна скоростта онлайн – и при сайтовете, и при вземането на важни решения?
110Учителят, който никога не е бил ученик
Може ли едно дете да получи по-смислено образование, ако изобщо не пристъпи училищния праг? Божидар Маринов е забележителен млад човек. Само на 22, вече има 15-годишен опит в програмирането. Днес е начело на любопитния Комрад кооператив и работи по обещаващи блокчейн проекти. Той никога не е влизал в училище, защото е „хоумскулър“, или „домашен ученик“. Печели редица състезания по програмиране, преди да му забранят да участва, защото е извън системата на традиционното образование. На кого той би препоръчал днес подобно решение? Кое за него е най-вълнуващото, случващо се в света на компютърните науки? За какво мечтае програмистът с огромен опит въпреки младостта си? Кое го кара да преподава програмиране на следващите хлапета? И защо той… решава да напише исторически роман за миналото на Родопите?
111Здравей, кобот!
„Роботизиран помощник пече мусака във фурната, докато междувременно простира дрехите от пералнята…“ Никак не звучи лошо, нали? Докато свикнем с идеята, че прахосмукачката може да е симпатичен, кръгъл робот… тя от години се разхожда из домовете, чертае стаите, спасявайки ни от праха. Дали няма да стане същото и със следващите ежедневни нововъведения? Съвсем скоро, на 26 август, софтуерният инженер Живко Петров ще ни покаже „от първа ръка“ защо роботизираният помощник може да е при нас по-скоро, отколкото очакваме. Той е един от лекторите на ежегодното събитие DEV.BG All in One, събиращо айти общността с гостите, които рисуват важните теми. Живко ще бъде там рамо до рамо с робота Мара. Преди това е време за няколко важни въпроса за бъдещето на роботиката. Към Живко, а и към механичната дама, която ще доведе…
112Кадафи и Зукърбърг влезли в един бар…
По какво си приличат Марк Зукърбърг и Муамар Кадафи Кое, най-забравено от Бога кътче, последно ще бъде „погълнато“ от технологиите Струва ли си да пътешестваме по света дори сега, когато можем да видим всичко онлайн? Време ли е за новото глобално ястие, което да събере… бургера, сушито, дюнера и пицата Днешният ни гост е ходил на бар с Владимир Путин насред София. Няма да ви издавам къде е бил със Садам Хюсеин и Бил Клинтън, с Иван Костов и Мобуту Сесе Секо. Не искам да ви лиша от удоволствието да прочетете неговите истории в дълго къкрилата, богата на подправки книга „Истории от ръчния багаж“. Георги Милков умее да разказва, както никой друг. Той е от малцината журналисти, които са ме учили на истории. От онези, които, вярвам, ще ни спасят като хора, с усета си за силния миг и детайла, със смелостта си, с пъстрия поглед. Способен едновременно да спечели телевизионно реалити и да води предаване за религия, да документира исторически епохи и да среща някои от най-големите личности (и убийци) на ХХ и XXI век. Какво ли има да каже той за дигиталното За богатството на технологиите и онова, което ни вземат?
113„Онлайн и малко параноя е здравословна“
Може ли изкуственият интелект да постави точка на вечната битка между стражари и апаши? Възможно ли е да има пълна сигурност онлайн? Кои са най-големите опасности, които дебнат в мрежата и наистина ли по нашите ширини се раждат забележително добри хакери? Защо онлайн светът свиква с регулациите, докато в областта на ИИ все още сме по-близо до Дивия Запад? Петър Кирков е българският шериф в днешния онлайн уестърн. След повече от 20 години опит в сферата на киберсигурността, като част от големи български и глобални компании, днес той е национален координатор в тази област. Защо киберсигурността е процес, а не цел? Тя ли е най-неблагодарната, но и една от най-важните области на професионално развитие днес? А кои са предимствата ни като… държава стартъп?
114„Мамникът дебне и онлайн“
„Мамник“ – толкова благозвучна, изразителна дума. А отскоро и много повече. Митичното, страховито пиле от българския фолклор започна полета си като аудиосериал в Storytel, а после продължи като роман на хартия. Ако ви предстои да прочетете (или чуете) книгата, завиждам ви. В нея Васил Попов е успял да покаже как българският фолклор може да бъде разказван модерно, увлекателно, вълнуващо, с вкус и литературни умения. Каним на срещата си и мамника, като изразителен герой и силна метафора. Ужасяващата птица, която е почти безсмъртна, а перата ѝ менят цветовете си. Защо толкова рядко успяваме да претворим в изкуство вълнуващите образи и истории от българския фолклор? И защо същевременно са ни толкова близки легендите от далечни времена? Къде минава тънката граница между патриотизма и патриотарството? Ето какво има да си кажем по темата с Васил Попов.
115„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“
Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието? Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство. Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“. Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори. Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?
116Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google
„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев. Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код. Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея. Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия. Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?
117„Не чуждиците подкопават устоите на езика“
„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси. Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история. В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях. За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.
118„Парите не са добър господар. Те трябва да служат на по-важни цели“
„Щастието е състояние, но не е цел. То е осъзнат избор.“ Атанас Симеонов е доказан предприемач в много и неочаквани посоки. Постепенно към традиционните офлайн начинания добавя дигиталната сфера. На Дигитални истории са гостували инженери, писатели, дори свещеник и диригент. За първи път обаче тук е човек, превърнал конкретно предприемачеството в свое призвание, а чрез платформата Endeavor – и в средство, чрез което да променя средата край себе си. Накъде би се насочил, ако трябваше да започне днес? Учи ли се предприемачеството, въпрос на късмет ли е, или на талант? Дали изкуственият интелект е добра посока за инвестиции? Дали това е областта, която ще позволи на страната ни да постигне сериозни успехи? Къде е щастието и защо много често липсва на милиардерите? Кога ще се научим да ценим здравето си и да се грижим за него?
119LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен
Проектът LatticeFlow е впечатляващ не само защото решава фундаментални проблеми в системите с изкуствен интелект. Защото ги прави по-сигурни и безопасни – ключови теми, които стават все по-важни след големите новини по темата. Това е и първата високотехнологична компания, която се позиционира до института INSAIT и ще работи в тясна връзка с него. Дори без официален рунд за финансиране стартъпът набра 12 милиона долара, част от които ще инвестира в наемането на специалисти в София. Срещаме се със специалиста по ИИ д-р Петър Цанков, за да поговорим за това как се създава стартъп в област, която тепърва започва да се обособява. Как разработените от екипа алгоритми помагат за създаването на ново поколение надежден ИИ в редица приложения. За огромните перспективи в тази област, откриващи се пред екипа, който вече работи в София.
120„Често децата ни стават хора не заради, а въпреки нас“
Как онлайн светът промени родителството? Трябва ли да пазим децата от технологиите? Защо все още е важно да сме достатъчно предпазливи и придирчиви към съветите, които получаваме онлайн? И… какво никога, ама никога не трябва да казва човек на децата си? Кой не е чувал за Мама Нинджа? Мария Пеева е блогър, неопровержимо доказателство на идеята, че има смислени инфлуенсъри. Които умеят както да забавляват последователите си, така и да им помагат със знания и опит. Майка на четирима синове, разпръснати в две десетилетия, тя е също баба на внуче и стопанин на пъстър списък от домашни любимци. Преводач по специалност, Мама Нинджа неусетно влиза в ролята на блогър, а после – и на писател.
