Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…
Силните на деня
Ето как вървят една до друга историите, които създават есенцията на дигиталните времена.
Накратко ще поговорим за силните на деня в света на технологиите… а и като цяло през последните десетилетия. От Бил Гейтс до SBF и Сам Алтман. Не очаквайте хороскопите им, разпределяме ги по поколенията с цялата условност на тези групи така, както та се наложили в западния свят.
Как се е променял образът на технологичния герой през последните десетилетия?
Бим, бам, бум
(Бумъри, 1946 – 1964)
На запад наричат хората, родени във времената преди края на Втората световна война, „тихото поколение“. Големите богаташи от онези времена обаче, като например Уорън Бъфет и Рупърт Мърдок, нямат толкова общо с технологиите. Нещата бързо се променят за генерацията на „бумърите“ (от „бумът на бебета“, baby boom), родените в двете десетилетия след войната.
Някои от технологичните герои на днешния ден за малко не попадат в тази класация, но те са сред хората, известни не толкова с несметното си богатство, колкото с реалния си технологичен принос. Такива са Денис Ричи (1941 г.) – създателят на модерните езици за програмиране и Гари Килдал (1942 г.) – човекът, останал в историята с това, че за малко не се озовава на мястото на Бил Гейтс, при това… по етични причини.
През 1945 г. е роден невероятният образ Джон Макафи – създателят на първата антивирусна програма. Тук попада Джефри Хинтън (1947 г.) – технологичният пионер, на когото дължим до голяма степен напредъка на днешния изкуствен интелект (и който ни предупреди за опасностите, идващи с него). Следват съоснователят на Apple Стив Возняк (1950 г.) и Робърт Мартин – „чичо Боб“, гуруто на съвременни програмисти (1952 г.) .
1955-а е символична година, тогава са родени Бил Гейтс, Стив Джобс и сър Тим Бърнърс – Лий. Толкова различни и като съдба, и като медиен образ. Гейтс така и не можа да наложи образа си на филантроп, за който положи десетилетия и милиарди долари, докато ролята на визионер и икона си остана за създателя на Apple. И ето че към тях допълваме учения, направил възможен днешния интернет (плюс още силни попълнения от набора като Брус Уилис, Кевин Костнър, Упи Голдбърг). И Джеймс Гослинг – създателя на езика Java.
Списъка на бумърите завършваме със съдружника на Бил – Пол Алън (1953 г.), Джарон Лание (1960 г.) – дигиталния пророк, който намрази интернет, с Брандън Айк (1961 г.) – създателя на езика JavaScript, който пренесе събитията в браузъра. Последния влак за тази генерация хващат създателите на Amazon Джеф Безос и на Alibaba – Джак Ма (1964 г.).
И така, дигиталните лидери от този период са толкова различни един от друг и особени, че трудно можем да ги обобщим. Защото силните години на това поколение съвпаднаха с времената, когато интернет се появи, за да завладее света, а компютрите станаха необходимост и ежедневие.
БезОсловен успех
(Джеф Безос, 1964 г.)
Безос е първият землянин, официално станал притежател на трицифрено число милиарди долари. Дълго време битката в класацията на богаташите се водеше именно между технологичните лица от поколението на бумърите.
Безос е сред тези, които продължават да стоят близо до челото, независимо от тенденциите. Парите му продължават да са над брутния вътрешен продукт на доста държави… Това не се промени дори след шумния му развод, при който бившата му съпруга Макензи получи 4% от акциите на Amazon за около $36 милиарда долара, което я прави третата най-богата жена на планетата..
За разлика от Гейтс и Джобс, той разви богатството си не с иновации и технологии, а с един бизнес модел, който се оказа невероятно успешен… поне що се отнася до него. Защото именно Amazon се оказа основният фактор, довел до фалита на хиляди книжарници по света. Книгите са само началото, с което марката стана популярна, после се превърна в „магазин за всичко“ и модел за подражание на всички останали.
Може би не сте чували прелюбопитната история, че първата доставка на бъдещия мултимилиардер е до… България? През 1995 г. Безос признава, че дори не е предполагал, че интернет е стигнал и до нашата страна. Клиентът избрал да плати в брой, което по онова време значело… 2 стодоларови банкноти, натъпкани в дискета. Отделно пратил съобщение, в което пишело „Парите са в дискетата“. Разчитал, че митничарите ни не знаят английски и така няма да приберат двете банкноти… и се оказал прав.
Ражда се, когато майка му е едва на 17, година по-късно родителите му се разделят, а самият Джеф носи фамилното име на втория съпруг на майка си. Майк Безос, който го осиновява, е емигрант от Куба и по професия… цирков артист – акробат. Да, доста типично за успелите бумъри (а и не само) е, че са имали нелеко детство.
Не може да се каже, че му липсва чувство за хумор – играе ролята на извънземно във филм от поредицата „Стар трек“ през 2016-а.
Струва си да отбележим, че е сред първите от поредицата милиардери, погледнали към Космоса. И че е известен с не чак толкова доброто си отношение към многобройните служители.
Гари, по-добрият бил
(Гари Килдал, 1942 г.)
Той създава първата операционна система за персонални компютри. И, според легендата, изпуска златния договор с IBM, с който може да заеме водещата позиция в софтуерния свят, която вместо него спечелват Бил Гейтс и „Майкрософт“. Защото иска да полети със самолета си, вместо да отиде на среща.
И въпреки че тази легенда не е вярна, той безспорно е легенда от зората на компютърните времена. Отива си само на 52 в пиянска свада, при неизяснени и до днес обстоятелства. Оставяйки следата си в компютърната история не толкова с невероятния шанс за огромно богатство в онези ранни години на компютрите. Колкото с напредничавите си идеи, които днес използваме всеки ден. И с пропуснатата възможност да се превърне в по-добрия събирателен образ на създателите от зората на дигиталните времена…
„Не беше щастлив моментът, когато разбрах, че компютрите се създават, за да правят пари, а не за да създават умове“, казва Гари Килдал. Той е сред пионерите на съвременния компютърен свят, дори най-сериозните авторитети признават, че е имал шанса да стане човекът, който да застане начело, да поеме палката в зората на компютърната ера.
Дълго време работи като военен. За малко не се озовава във Виетнам, но офицерите преценяват, че ще е по-ценен като програмист – професия, която по онова време на практика не съществува.
Килдал първи пише софтуер за микропроцесори, а след това създава за тях и пионерната операционна система. А основите, които полага, се използват на практика във всеки компютър, създаден от зората на информационната ера до днес.
Още една забавна легенда. Съществуваше награда от 200 000 долара да всеки, който успее да открие тайна команда, заложена в MS-DOS от Килдал, която може да докаже истината за авторските права на първата операционна система. Призът беше обещан през 2012 г. от правния консултант Боб Зайдман и, уви, не беше спечелен.
Пътят му с Бил Гейтс се пресича много пъти. На технологична конференция Гари казва, че операционните системи са огромен пазар и има място за много компании, докато днешният властелин на чиповете отвръща: „Не! Винаги ще има само една компания там.“ След смъртта му Гейтс пише, че Гари е „един от истинските пионери на компютърната революция. Изключително креативен изследовател, който създаде отлични резултати“.
„Той е интригант, манипулативен е. Той отне доста от мен и от индустрията“, пише пък Гари за Бил в спомените си. Дали идеалистът би бил по-симпатичният вариант на Бил Гейтс? В историята няма „ако“, но винаги има поле за размисли…
Досиетата X
(Поколението Х, 1965 – 1979 г.)
И ето че второто поколение дигитални лидери обхваща не по-малко шарени и пъстри образи, разнопосочни кариери и впечатляващи истории.
Разбира се, няма как да не започнем с най-богатият човек в историята – Илон Мъск (1971 г.), за когото обаче няма кой знае какво да кажем, след като толкова много е казвано (и все пак, колкото за интересните съвпадения – негови „набори“ са Джулиан Асанж, Тупак Шакур, Снууп Дог и Ланс Армстронг).
Интересно тук е колко много от дигиталните лидери, които посрещнаха възхода на интернет на границата между хилядолетията, са родени само в рамките на няколко години. 1973-а е рождена за създателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин и за човека, на когото дължим Slack – Стюарт Бътърфийлд. Само с година по-голям е днешният властелин на Google – Сундар Пичай.
В тази група е и сегашният шеф на Microsoft – Сатя Надела (1967 г.). В края на поколението X виждаме основателя на Twitter Джак Дорси (1976 г.) и… един човек, чието истинско име не знаем, но пък сме наясно с възрастта му. Митичният създател на биткойн Сатоши Накамото е роден през 1975 г.
Доста пъстра компания, какво ще кажете? И все пак, от гледна точка на култа към личността, като че ли в това поколение всички малко или повече застават в сянката на създателя на Tesla. В ролята му на нещо средно между бог и шут, провокатор и революционер и още толкова много противоречия.
Доста са паралелите, които се намират между Мъск и… Томас Едисон. Изследователят Джон Ганц нарича това явление „босизъм“ – на личността, която се е озовала на висока финансова позиция се очаква едва ли не да направлява обществата и народите. А донякъде това се дължи и на факта, че класата на богатите някога е стояла значително по-встрани от медийния интерес, отколкото в технологичните времена.
Според икономиста проф. Пол Кругман обаче по този мнозина издигат на пиедестал един човек, който е „податлив егоманиак плутократ, показващ своята несигурност пред обществеността“.
Дали ще има и следващи подобни случаи във времена, когато богатите стават все по-богати и това все по-често се случва чрез технологиите?
Линус Лъвското сърце
(Линус Торвалдс, 1969 г.)
Линус. Дори да не се интересувате от технологии, със сигурност ще ви прозвучи като нещо познато… Linux. Операционната система наистина е кръстена (почти неволно) на своя създател. Линус Торвалдс е от добрите герои на информационната ера. Хората, които създадоха днешния интернет, без да се изкушат да превърнат уменията си в милиардни капитали и монополни проекти, бързо добиващи грозни, манипулативни краски.
Сяда за първи път зад клавиатурата едва 10-годишен. Има късмета дядо му да си е купил тогавашната супермашина Commodore VIC-20 (с 1-мегахерцов процесор и 5 килобайта RAM). Става му толкова интересно, че след няколко години вече е студент по компютърни науки в Университета на Хелзинки.
През август 1991 г. си купува първия персонален компютър. От дискета си инсталира операционната система Minix и не я харесва. Струва му се, че не работи добре, по-съвършените варианти струват пари, които не може да си позволи и решава… да си направи сам операционна система.
След няколко седмици пуска съобщение в онлайн форум, в което пише, че е готов с прототипа. Всеки, който иска, може да го свали безплатно и ще е чудесно, ако после сподели впечатлениято си. И нещо повече, невиждано до този момент: Линус споделя изцяло, до последния ред, компютърния код на своя проект. По този начин се случват накуп цели две революции за компютърния свят. На практика се ражда ерата на софтуера с отворен код, едно от най-смислените направления в създаването на програми. И за първи път потребителите се сдобиват с качествена, лека операционна система, която всеки може да използва, както намери за добре.
Докато работи по Linux, създателят му се сблъсква с досаден проблем. Постепенно се включват все повече разработчици, което създава доста трудности. Така се появява и другият му голям принос. Днес Git е във всеки компютърен проект по света, без никакво преувеличение. Системата отново е с отворен код и прави живота на програмистите многократно по-лесен.
Какво ли прави Линус днес? Състоянието му се оценява на 150 милиона долара. А основното, с което се занимава, е да се грижи за ядрото на Linux. Днес Facebook, Google, Wikipedia до голяма степен се крепят на тази операционна система, от топ 500 суперкомпютри в света на Linux работят… 500.
„История на случайната революция“. Така Линус кръщава книгата, в която заедно с Дейвид Даймънд разказва историята на двата си големи проекта. А първото изречение в нея гласи: „Само за забавление…“
Беднякът милионер
(Сундар Пичай, 1972 г.)
Създателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин също не бяха особено предразположени към медийна слава, но днешният им наследник направо е непознат за обществото. И това някак се вписва точно в имиджа на компанията, която завладява огромни пазари и поле за внимание, без да се натрапва агресивно.
Пред медиите говори рядко, а още по-рядко – така, че да се запомни. Сундарараян Пичай е роден на 10 юни 1972-а в столицата на щата Тамил Наду – Ченай. Семейството не е от най-бедните, защото баща му е електроинженер в британска компания, а майка му работи като стенограф. Живеят в скромно жилище, с брат му спят в хола. Голям празник е, когато успяват да си купят хладилник. А щом се сдобиват с телефон, те са първите в квартала с този лукс и много съседи идват да звънят от дома им.
Завършва металургия през 1995-а, отличава се с успеха си и заминава за магистратура в Станфорд, където за първи път има редовен достъп до компютър. Отново насоката му е инженерство и материалознание. В САЩ му харесва и решава да остане.
Рязко сменя посоката и завършва магистратура по бизнес администрация, няколко години е в мениджмънта на голяма консултантска компания, преди да дойде време за днешния му работодател.
Първото му интервю се пада на… първи април, а една от темите, към които се насочва разговорът, е бъдещият голям проект Google Mail. Пичай обаче не е чувал за него и решава, че е първоаприлска шега. Отвръща, че такава програма не може да съществува. Бъдещите му работодатели обаче знаят какво търсят, описват го с определението „кандидатът на интелектуалното смирение“.
Първо е начело на продуктовия мениджмънт и развитието, постъпва през 2004-а. Определено има късмета да попадне на точното място в перфектното време. После бавно, но сигурно върви по стълбицата, координира някои от ключовите проекти, преди Брин и Пейдж да му се доверят за най-важната роля.
За разлика от другите големи модерни компании, начело е служител, а не собственик. Сундар е просто наемен работник… с впечатляващи доходи. През 2020-а годишната му заплата е била $2 млн. и още около $5 млн. бонуси. На няколко пъти е канен да заеме водещите позиции в Twitter и Microsoft, но остава лоялен на настоящия си работодател.
„Може би има неща, свързани с технологиите, които ви разочароват и други, които пък ви правят нетърпеливи“, казва той в реч пред завършващи студенти. „Не губете това нетърпение. То ще подготви следващата технологична революция и ще ви позволи да създадете неща, за които моето поколение дори не можеше да мечтае“. Малко като при Луис Армстронг, какво ще кажете?
Изтърсаците на века
(Милениали, 1980 – 1996 г.)
Ето че стигаме до модерните лица на последните години, милениалите, тези, които посрещат новото хилядолетие като младежи или съзнателни деца. Границата на това поколение е по-условна, мнозина го включват само в пределите на 80-те, но, така или иначе, именно тогава са родени много от днешните дигитални лидери, които отново можем да свържем с култа към личността.
Символично или не, десетилетието започва с единственото българско име, което има място в подобна класация, при това с не толкова позитивни асоциаци. През 1980-а е родена Ружа Игнатова – криптокралицата, която се оказа по-лош вариант на Пепеляшка и днес е издирвана по цял свят.
1983-а ще да е била бунтарска година, защото тогава за родени Тристан Харис – „най-близкото до съвест нещо, което има Силициевата долина“ и Едуард Сноудън. Е, и Джан Имин, създателят на TikTok.
Тъй като съм набор на следващия списък от хора, мога да кажа, че родените през 1984 г. сме доста пъстри. Започваме с безспорно голямата звезда на поколението, човека, който най-много промени живота на всички ни, Марк Зукърбърг. Тук са още Джейсън Ситрон – създателят на новата модерна мрежа Discord и Мат Муленвег, на когото пък дължим WordPress и възможността всеки да има свои достоен сайт.
Задължително е тук да добавим и Сам Алтман (1985 г.), човекът, който поведе най-новата революция в света на изкуствения интелект с прословутия ChatGPT.
Списъка с „милениали“ допълват създателя на Telegram Павел Дуров (отново 1984 г.), Патрик (1988 г.) и Джон (1990 г.) Колисън, които чрез финансовия проект Stripe дълго време бяха най-младите милиардери.
Мат, който ни върна интернет
(Мат Муленвег, 1984 г.)
Днес на плещите на WordPress се крепят… 1/3 от сайтовете по света! Хората не спират да го предпочитат, защото в базисния му вид няма нужда дори да умеете да програмирате. Системата е лесна, интуитивна, доказана от времето.
Интересна птица е създателят Матю Чарлз Муленвег, роден на 11 януари 1984-а. Програмирането се превръща в негово основно поприще, но той е всичко друго, освен типичния, вглъбен в компютрите образ. Пада си по кулинария, фотография, писане, по хубава музика. В училище специализира свирене на саксофон, а висшето му образование е по политически науки.
2003-а, Мат е първокурсник в Хюстънския университет. Решава да си направи блог, като избира платформата b2/cafelog, за да покаже на състудентите си снимките от екскурзия до Вашингтон. Платформата далеч не е съвършена, на Мат му трябват минимални конкретни подобрения, така че да може да качи снимките. Затова опитва да се свърже с хората, създали проекта… И удря на камък.
Създателят на платформата е изчезнал, а Мат решава да потърси съвет в популярен форум за програмиране. Дните минават, отдолу се появява само един коментар. Някой си Майк Литъл пише: „Ако си сериозен в идеята да направим продължение на b2, би ми било интересно да се включа“.
Мат не му мисли дълго и двамата започват свое начинание. Проектът е създаден навръх първи април, датата се празнува и като рожден ден на WordPress. Мат и Майк се превръщат в железен тандем, работят от двата края на Атлантика. Майк е британски програмист с 20-годишен опит, който успешно балансира младежкия ентусиазъм на студента.
По-късно Мат създава софтуерната компания Automattic, която днес има почти 2000 служители. Много преди останалите фирми по принуда да преминат към отдалечена работа, той я залага като модел.
Днес състоянието му се оценява на 400 милиона долара. Предприемчивият дух не му пречи, а някак си се допълва с това да работи за общото благо. Първият му бизнес е да чисти прозорци, в училище сглобява компютри.
Стилно решение на създателите на WordPress е всяка нова версия на платформата да бъде кръщавана на любим на програмистите джаз изпълнител, първата, от януари 2004-а, носи името на Майлс Дейвис. С всяка нова версия създателите пускат и плейлист с любимите си изпълнения на избрания джазмен.
„Всъщност, обща черта на успешните хора е, че са ненаситни читатели“, твърди Мат. „Технологиите запълват пропастта между това, което човек може да си представи и това, което може да направи. В резултат дават такива равни възможности, каквито не е имало никога в човешката история.“
И също: „Технологиите са най-полезни тогава, когато събират хората“.
Мета човек
(Марк Зукърбърг, 1984 г.)
Не знам за вас, но аз ще помня този образ не в качеството му на иноватора, създал най-успешната онлайн платформа и променил комуникацията ни. А като смутения младеж, принуден непрекъснато да се оправдава за едно или друго.
Не че няма защо да се оправдава, Facebook със сигурност ни е дал, но и взел много. И все пак, впечатляващо е как Марк Зукърбърг не просто създаде такъв огромен проект, но и се справи с това да го управлява две десетилетия. Без да спира да расте, превръщайки го в мастодонт, несравним с нищо друго по влияние и развитие.
И все пак, днес него никой не би могъл да го упрекне за култ към личността. Каквото и да си говорим, харизмата винаги си остава част от магичния коктейл на популярността, а той… ами, няма такава. Нищо от магията на Джобс или лудостта на Мъск.
Роден е в Ню Йорк, баща му е зъболекар, а майка му – лекарка. Има три сестри. Всичко започва, докато Марк следва компютърни науки в Харвард… за да стигне до проект с над 3 милиарда активни месечни потребители! Кой е казал, че днес чудеса не се случват, или че с една добра (може би) идея няма как да промениш света?
Застава начело на фирмата си само на 19. Започва се с проектчето Fasemash, което Марк създава, за да направи по-забавна комуникацията си със състудентите – да разменят снимки и да оценяват кой колко е готин. От този период тръгват слухове, че идеята не е оригинално негова. Така или иначе, скоро проектът се развива и получава името, с което го знаем до днес.
Платформата се появява през 2004 г., до края на годината вече има 1 милион потребители и инвестиции от $500 000. Как се развиват след това събитията – всички знаем.
Да, случиха се скандали, например изтичането на данни с аферата „Кеймбридж аналитика“. Метавселената, на която той заложи, за момента изглежда отчайващо. Но това не променя факта, че все още младият мъж има трицифрено число милиарди долари и не напуска десетката на най-богатите в света. Като същевременно си остава странен и често неразбираем.
Например, дълго време обявяваше, че яде само месо от животни, които сам е убил, защото го смята за честно. Обича да тича. През 2016-а си поставя целта да пробяга 365 мили – средно по миля на ден, и се справя. Ходи уж небрежно облечен по тениска… която обаче е специално създадена за него и струва около $400.
За разлика от повечето модерни техно гурувци, все още е със студентската си любов Присила Чан, педиатър по професия и будист по вяра. Представят я и в ролята на филантроп, един от най-големите дарители за различни каузи. Имат три дъщери – Максима, Аугуст и Аурелия. Ще ми се да завърша с красив и смислен негов цитат, но… не открих такъв. Дори в скорошното му гостуване при Джо Роган, когато отново… се оправдаваше. Този път за начина, по който се отбелязват фалшивите новини.
Z като мед
(Поколението Z, 1997 – 2010 г.)
Ето че стигаме и до най-новите млади. Тук, уви, все още е рано да си говорим за впечатляващи личности. Което е и показателно за времената, в които живеем – ако през 2007 Зукърбърг става най-младия милиардер само на 23, днес в световната класация на Forbes от 2668 милиардери, под 30 години са само дванайсет, много от тях идват от съвсем различни сектори или пък са богаташи по наследство.
А може би Марк е по-скоро изключение. Мъск например натрупва милиард долара над 40-те си години, създателят на Oracle Лари Елисън го постига на 49. Все още ги няма най-младите технологични лидери и за да ви представя на изпроводяк две характерни истории, се налага леко да разширя границите на поколението, което според някои започна през 1992 г.
Закономерностите оставям на вас… както и очакванията. А какви ли се задава от силните личности на поколението „Алфа“, родените след 2010 г.? Или пък „Бета“, за чието начало се смята 2025-а…
Момчето, което говори с блокчейна
(Виталик Бутерин, 1994 г.)
Той е престъпно млад, кльощав, вглъбен и е милиардер. А, което е по-важно, Виталик Бутерин направи възможна една обещаваща технологична революция. Той не просто създаде етериум, втората най-популярна криптовалута след биткойните, а дори повече – най-голямата блокчейн платформа. Първото масово решение, което направи възможно в блокчейна да не попадат просто записите, които са свързани с транзакции, а цялостни малки програми, известни като „умни договори“.
Благодарение на проекта на Бутерин възможностите на блокчейн вече са достъпни както никога преди и са ограничени само от въображението на програмистите.
Първата версия на Етериум заработва през 2013-а, когато Виталик е на 19. През май 2021-а, вече на 27, той официално е обявен от „Форбс“ за милиардер, най-младия по онова време, със състояние от 1,4 милиарда долара.
Роден е на 31 януари 1994 г. в московското предградие Коломна. По това време майка му Наталия учи за икономист аналитик, а баща му Дмитрий завършва компютърни науки. Скоро започва работа за американска компютърна фирма и благодарение на професията му семейството емигрира в Канада.
Дмитрий подарява на сина си първия компютър, когато е само на 4. На 7 Виталик вече създава свой виртуален приказен свят, обитаван от зайчета. На 10 владее добре трудния програмен език С++ и работи по любителски, но изпипани компютърни игри.
Рано преценил, че блокчейн има силата да промени света, на 17 Бутерин вече е съосновател и редактор на списанието „Биткойн мегъзин“. Заема се с това начинание с идеята да си осигури някакви пари, с които да купи биткойни. Става му толкова интересно, че не остава време за учене. Зарязва университета, както много от героите на компютърния свят.
Любопитна случка. Разработчиците на криптовалутата шиба ину решиха да му подарят като благодарност за заслугите 505 трилиона монети, чиято пазарна капитализация е $6,5 млрд., около 10% от БВП на България. Той благодари официално за подаръка, но… после го препрати на несъществуващ адрес, парите просто изчезнаха. Каза, че причината са съображенията му за безопасност и идеята да се избегнат спекулациите при последващи транзакции.
За личния му живот не се знае много, не се е чувало да има приятелка. Бутерин обича да говори пред медиите с часове за блокчейн, умни договори. В личния му сайт няма снимка, но публикува доста размисли, включително и за философия.
„Революцията, която направи интернет, може да се повтори“, убеден е той. „Да се преобърнат човешките отношения, като се отстрани посредникът не просто от паричните преводи, както го позволи биткойн, но и във всяка друга сфера на живота ни…“
Падналата звезда
(SBF или Сам Банкман-Фрийд, 1992 г.)
Тази история е невероятното доказателство за това колко е преходна славата. И колко лековерни си остават хората дори в най-технологичните времена. В началото на 2022-а къдравият Сам блестеше като медиен герой, знаменитост, търсен събеседник и… мултимилиардер, със състояние от $22,5 млрд.! А в края ѝ вече беше посмешище, любим антигерой на медиите, една от основните причини блокчейн технологиите да потънат в поредната си зима.
Сам се представя сам като SBF, по аналог с компанията, на която беше съосновател – криптоборсата FTX. Любопитно е, че не по-малка вина за невероятния крах има и другият съосновател и технологичен лидер – Гари Уонг, но той остана пощаден от медийната вълна, заляла злополучния Сам.
Звучи като приказка и рано или късно Холивуд ще го оцени по достойнство. Криптоборсата на Бахамите изведнъж се оказа колос на глинени крака, стана ясно, че Сам и колегите му смело са подправяли документи, за да крият колко зле финансово се развива компанията. (Докато отстрани тя изглеждаше изумително, даде 135 милиона долара само за да кръстят на нея залата на баскетболния отбор „Маями Хийт“.) Стойността на компанията се оценяваше на 32 милиарда…, които почти изчезнаха буквално за една нощ.
И изведнъж, когато кулата се срина, всички си отвориха очите за това колко е ужасен Сам. Стана ясно, че докато е подвеждал инвеститорите да дадат парите си за неговото начинание, най-невъзмутимо си е играел на компютъра League Of Legends. При това, оказва се, бил посредствен дори в играта.
Само че става ясно също, че инвеститорите са били позитивно впечатлени от този факт. Сам им се струва много по-готин и непосредствен, когато по грешка показва прозореца с играта, докато тече напрегнатата среща. Така тя завършва с инвестиция за $200 милиона.
Сривът започва на 2 ноември 2022 г., когато става ясно, че компанията на Сам Almeda Research държи $14,6 милиарда от капитала си в… криптовалутата FTT, която е създадена от неговата борса FTX. Бързо става ясно, че нещо не е наред, FTT губи огромна част от пазарната си оценка – монетите на стойност $70 падат до $4, срив от почти 95%.
На всички им става ясно какво се случва – че зад процъфтяващата империя на Сам не стои нищо и панически започват да се отървават от активите си в компанията. Стига се дотам, че дори главните им конкуренти в световен план – Binance, се опитват да ограничат щетите, защото са наясно, че те ще засегнат цялата индустрия. Нищо обаче вече не може да се направи, компанията просто рухва.
Днес се говори за фалит, за поредица от съдебни дела. А месеци по-рано го ласкаеха политиците, дори на най-високо ниво – Сам беше сред най-големите дарители за кампанията на демократите в междинните избори.
„30-годишен крипто милиардер иска да раздаде състоянието си“, гласи заглавие на Bloomberg месец преди да се случи сривът. А вътре пише още: „Сам Банкман-Фрийд кара „Корола“, спи на пуф и житейската му философия е подобна на Робин Худ“. Е, със сигурност за прави поне за сравнението. И поне за първата му част – с вземането от богатите. Май просто не му се получи втората.
Дали обществото създава силните личности, или обратното? Дали те са продукт на историята, или нейни създатели? Отговорите очакваме от следващите поколения…
