Радостин и невронната мрежа
Радостин Чолаков е само на 15, но вече има солиден опит като програмист. Последният му проект е платформата АзБуки.ML. Благодарение на нея скоро ще имаме възможност да използваме на български най-модерните възможности за обработка на текст чрез изкуствен интелект.
02Джефри, който даде мозък на компютъра
Невронни мрежи, изкуствен интелект… повтаряме тези определения всеки ден, без да се замисляме колко са свързани те с идеята софтуерът да наподоби човешкия мозък. Това съвсем не е случайно, асоциацията е логична. Първи успява не просто да се сети за нея, а и да я приложи днешният ни герой, един от най-големите учени на нашето време. На Джефри Хинтън дължим огромна част от напредъка, който имаме днес в областта на така актуалния изкуствен интелект.
03GPT-3: на сладки приказки с изкуствения интелект
GPT-3. Зад тази суховата компютърна абревиатура се крие една многообещаваща технология, която прави доста решителна крачка напред, що се отнася до начина, по който възприемаме изкуствения интелект. Става дума за най-мощния езиков модел от ново поколение, появил се преди по-малко от година и показал, че невронните мрежи вече са способни да създават смислени, емоционални текстове, понякога звучащи направо като изкуство. И вече могат дори сами да пишат… компютърен код!
04GAN. ИИ започна да си измисля… хора
Вижте добре тези лица. Няма как да срещнете хората на живо, защото… те не съществуват! Образите са „измислени“ от алгоритъм, наречен GAN. Благодарение на него изкуственият интелект е способен да създава нови изображения на базата на подадени данни. Две невронни мрежи влизат в състезание, в добрия стар сюжет на доброто и лошото ченге. Първата опитва да наподоби търсената цел, а втората преценява кога се е справила.
05ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?
След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка. Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението? Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение. Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?
06Да изпревариш вируса
Началото на пандемията. Специалистът по машинно самообучение Юянг Гу попада на крайно противоречащи си математически прогнози за това как ще се развие ситуацията. Решава да създаде свой алгоритъм и модел, използващ невронни мрежи, и бързо се превръща в звезда. Защото моделът му дава много по-точни прогнози от тези на специалистите от научни звена с мултимилиарден бюджет.
07„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“
Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас. Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации. Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света? Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.
08Тихо! Алгоритъмът сънува…
Как ли сънува изкуственият интелект? Технологията Deep dreaming – „дълбокият сън“, ни издава какво виждат алгоритмите, преди „да си свършат работата“. Картината е магична, свръхреална, спокойно може да се припише на човешки артист. Защото надниква отвъд видимото, открива в снимките и картините свои шаблони, акценти и нюанси, образи, които вълнуват. Дали тази технология може да ни помогне да разберем още и за начина, по който функционира мозъкът ни…
09Робот Павлович Чехов. Изкуственият интелект като писател
„Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. Можем ли да научим изкуствения интелект да създава вълнуваща литература? Как ще се промени културният свят, ако това се случи? Представяме най-вълнуващите проекти и аргументите на двете крайни позиции. Че роботът като писател ще стане реалност или че алгоритмите никога няма да успеят да постигнат човешката емоционалност в текста.
10Идва GPT-4, който обещава да промени всичко
Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Той показа, че ИИ е способен на чудеса в толкова много области. И ето че идва следващото поколение. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро. Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе чудеса?
11Как алгоритъмът се научи да познава лицата ни
Системите за лицево разпознаване днес се усъвършенстваха дотолкова, че са на практика безгрешни. Как се стигна до този технологичен пробив и… защо за него не се говори много? Какви етични въпроси поставя той? Защо е важно всеки от нас да научи повече по темата?
12Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки
Могат ли алгоритмите да творят? Средство или автор е изкуственият интелект? Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание? Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките? Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството. Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?
13Стив Джобс воскресе!
Чухте ли гостуването на Стив Джобс в подкаста на Джо Роган преди месец? О, беше супер интересно. „Компютрите имат силата да са 1000 пъти по-важни, отколкото са днес. Изхвърлям си компютъра през прозореца веднъж на няколко години, за да съм сигурен, че работи“. Стив се изяви в типичния си стил, с визионерство и чувство за хумор, докато разказваше и прелюбопитни моменти от историята на Apple. Ама, чакайте… Стив Джобс не си ли отиде? Е, какво от това, интервюто е съвсем истинско. Генерирано било от изкуствен интелект. Какво толкова, нали е интересно? Искате да поговорите с Айнщайн? Няма проблем, технологиите правят възможно дори това. Готови ли сме за момента, когато компютрите ще могат да ни наподобят дотолкова, че няма да успеем да се различим и сами? Как е възможно и редно ли е да се опитваме да „възкресяваме“ хора, създавайки по един или друг начин техни неразличими копия?
14ИИ и краят на борсите
Днес около 90% от търговията на някои от най-големите борси се извършва с помощта на алгоритми. Да, те най-често работят по строго зададени правила и само изпълняват повелите на хората. А какво ще стане, когато се научат да „четат“ по-добре знаците на пазара и окончателно вземат нещата в свои ръце? Дали това ще значи край на тежките световни финансови кризи, появили се заради емоции? Дали дава шанс на повече хора да се изкачат по класовата стълбица, или обратното – ще направят още по-богати богатите, които са инвестирали достатъчно предвидливо в тях? Може ли „роднините“ на ChatGPT да сложат край на търговията такава, каквато я познаваме? Едно е сигурно, във взаимоотношенията между изкуствения интелект и парите предстоят интересни времена, а знаците, че те идват съвсем скоро, са все по-видими.
15„ChatGPT е само един много скъп папагал“
„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“. Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет. Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене. Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?
16Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса
Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини. Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид. Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни. Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?
17Какво знаят за теб „Гугъл“ и „Фейсбук“? И защо това има значение?
„Ако нещо е безплатно, стоката си ти.“ „Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт“, казва Джарон Лание, изследовател, който много добре знае какво се крие днес зад фасадата на информационното общество. Как така днес данните на милиарди потребители се оказват една от най-ценните стоки? Какво „знаят“ най-големите за всеки от нас? Защо е изключително важно да имаме едно наум?
18Мъжът и роботът интимно
Алгоритмите ни отменят във все повече задачи. По същото време интернет завинаги промени отношенията между хората, включително що се отнася до любовта и секса. Не се ли задава пресечната точка? Как изглежда бъдещето, когато изкуственият интелект и роботиката застанат по средата между двама влюбени? 42% от хората казват, че днес биха правили секс с робот. 39% биха имали романтична връзка с хуманоид. А вие?
19Алгоритмите, които ни вкараха в „балона“
Алгоритмите за препоръчване са тези, заради които попадаме в „балона на филтрите“. Те вече знаят всичко за нас, затова е важно и ние да научим повече за тях. Алгоритмите за машинно самообучение не са добри или лоши. Само от нас зависи каква власт им даваме…
20Роботи на власт
„Няма за кого да гласувам“ – толкова често го казваме и чуваме. Очевидно западният модел на демокрацията, а и нашата кекава разновидност, са в криза… Дали не е дошъл моментът нещата да се променят благодарение на изкуствения интелект? Дали не е време да започваме революция с помощта на новата Българска роботническа партия?
21„Вече генерираме страхотно много плява“
Можем ли и как да спрем когнитивния упадък, който идва с огромния напредък на изкуствения интелект? Може ли махалото на когнитивния упадък, на предоверяването на технологиите, на счупения обществен разговор да се обърне и как? Ще сблъскаме оптимистичната и песимистичната гледни точки към най-големия въпрос, заради който го има този сайт. Проф. Юлита Василева е световноизвестен изследовател в областта на компютърните науки и на взаимодействието ни с технологиите. Срещнахме се преди 5 години, за да поговорим за балона на филтрите, за начина, по който си взаимодействаме и се информираме онлайн. Днес тя изследва една също толкова важна и още по-гореща тема – можем ли да обърнем техниките за манипулиране онлайн срещу техните създатели?
22„Познахме“ ли бъдещето? (експеримент)
Традиция на Дигитални истории е в началото на всяка година да гостува футуроложката доц. Мариана Тодорова. Преди това обаче, часове, след като посрещнахме годината, ви предлагам един особено интересен експеримент. Дали и доколко са се сбъднали нейните прогнози от разговорите ни дотук? Можем ли да проверим какво и как се е случило междувременно, дали е потвърдило, или отрекло думите на футуроложката? Как да се получи безпристрастно? Ще избера 20 конкретни цитата от интервютата и ще потърся неемоционален анализатор, който да ги оцени. Резултатите са изумително интересни!
23А сега накъде, ChatGPT?
Да бъдеш, или не? Наляво или надясно? Животът ни е низ от решения, от които зависи всичко. От това дали ще постигнем върховете, за които мечтаем, до вечната енигма какво да обядваме. Някои хора са решителни и бързат смело да поемат и най-големия риск, други с месеци мъчително обмислят всяка малко по-решителна крачка. А не може ли да е по-лесно? Ето, вече си имаме прословутия ChatGPT, напредващият изкуствен интелект се учи да анализира огромни обеми от данни. Все повече „говори“ и „рисува“ като човек (че и по-добре). Кога той може да се окаже в ролята на жокера „помощ от приятел“? И за какво не бива да го питаме, тъй като е ограничен от днешните си възможности, докато ние го натоварваме с нереални очаквания? Изборът на правилното решение най-често е това, което движи напред сюжета на големите (и малките) художествени произведения. Ето защо ще ги съберем, Хамлет и ChatGPT, за да потърсим кои са онези житейски лабиринти, буквални и преносни, през които е готов да ни преведе електронният Вергилий. И кои са задънените пътища, през които може да ни запрати право срещу Минотавъра… Пет случая, в които изкуственият интелект вече е тук, за да ни поведе и пет, за които ще трябва да почакаме (или никога няма да дочакаме).
24Дартмут. Когато се наливаха ИИ основите
„Най-късно до 1978 г. ние ще имаме машина с генерален изкуствен интелект, сравним със средната човешка интелигентност“, казва Марвин Мински, един от учените, организирали срещата в Дартмут. На нея се появяват фундаментални идеи и се задават въпроси, които днес изглеждат по-важни от всякога… ChatGPT бе представен през ноември 2022 г. Но кога се… „роди“ изкуственият интелект? Идеята, че компютрите могат да уподобят човека, да решават широк кръг от проблеми. Колко свещички ще има да духа на следващия си рожден ден – 5, 10, 20? Цели 68! Макар че през 1956 г. предтечите на това направление Алан Тюринг и Джон фон Нойман отдавна са направили фундаменталните си открития, именно 56-а днес се смята за началната година в историята на направлението. В един американски колеж в продължение на 8 седмици идват и си отиват най-големите учени в тази бъдеща област. Хората, които после ще поставят основите на направлението, за да поговорят за основните предизвикателства, пред които са изправени…
25Друга история
„Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише в една книга, която се напреварваме да цитираме. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“. Докато все повече делегираме паметта си на технологиите, животът ни ще става все по-лесен. Докато търсим времеубежището си в собствените си балони, това ще ни събира и дели. Може ли обаче днешните технологии да променят историята? Да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн? Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното?
26LatticeFlow, който прави изкуствения интелект надежден и безопасен
Проектът LatticeFlow е впечатляващ не само защото решава фундаментални проблеми в системите с изкуствен интелект. Защото ги прави по-сигурни и безопасни – ключови теми, които стават все по-важни след големите новини по темата. Това е и първата високотехнологична компания, която се позиционира до института INSAIT и ще работи в тясна връзка с него. Дори без официален рунд за финансиране стартъпът набра 12 милиона долара, част от които ще инвестира в наемането на специалисти в София. Срещаме се със специалиста по ИИ д-р Петър Цанков, за да поговорим за това как се създава стартъп в област, която тепърва започва да се обособява. Как разработените от екипа алгоритми помагат за създаването на ново поколение надежден ИИ в редица приложения. За огромните перспективи в тази област, откриващи се пред екипа, който вече работи в София.
27Бъдеще без престъпления или дигитален концлагер?
Алгоритмите, оказва се, вече могат да предскажат кога и къде ще се случи престъпление. По този начин безброй животи може да бъдат съхранени. Човечеството да бъде принудено да се сбогува с тази изконна негова черна страна – престъпността. Ами съдебната система? В Китай вече официално част от присъдите се определят от изкуствен интелект, чиито решения се оспорват само ако има сериозни доказателства. Значи ли това краят на съдебните грешки, юридическите хватки, несъвършенствата в тази област? Ще оставим ли Джон Гришам без работа? Или ще се озовем в ужасната последна сцена на един знаменит роман – мъж и жена си приказват, когато зад тях един стоманен глас изрича: „Вие сте покойници“? Ако всяко престъпление може да бъде предсказано или справедливо наказано, ще стане ли животът ни невероятно спокоен? Или ще се озовем в свръхконтролиран световен концлагер?
28„Без наука сме загубени!“
Ще ни позволи ли скоро науката да живеем много по-дълго? Възможно ли е безсмъртието? Има ли как компютрите да са следващата стъпка в еволюцията? А как да върнем доверието към науката? Доц. Милена Георгиева е молекулярен биолог, работи в БАН. Тя не само е доказан специалист в своята област, но и нещо много по-рядко и ценно: учен, който умее да представя научните теми пъстро, увлекателно, достъпно и в същото време – компетентно.
29Кой говори – човек или алгоритъм?
Не е новина, че ИИ генерира изображения и текстове, които (проверено!) не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото като че ли все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е! Време е за една звучна Дигитална история. А какво предизвикателство ви очаква след това…
30Иван Попов, който улови бъдещето
„Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм.“ „Човек за човека е бот. А бот за бота е човек. Но що за човек е ботът? И що за бот е човекът?“ Иван Попов е майстор на силогизмите и не само. Той е писател, оставил ни малко на брой произведения от началото на новото хилядолетие. Макар приживе да има само един издаден роман, при това в малък тираж, той си остава митично име. Защото по неповторим начин представя бъдещето. Улавя тенденциите, събира искриците познание, които рисуват пъстрата картина на технологичния утрешен ден. Успява да срещне науката и литературата, които рамо до рамо да търсят човешкото и надчовешкото, да улавят тенденции. Посланията на Иван Попов са силни, вълнуващи, замислящи днес, повече от всякога. Благодаря от сърце на Николай Генов, който привлече вниманието ми към този забележителен писател, прогностик, журналист, учен. Според мен е важно думите и името му да стигнат до повече хора. Ще се радвам на всякаква подкрепа – разкази на хора, които са го познавали, помощ за популяризиране на творчеството му или просто добри идеи. Пишете ми!
31(Рок)звезди, програмиране и извънземни
Той е програмист, астрофизик с научни публикации и… барабанист на рок група. Ренесансова личност, само че от дигиталните времена. Толкова много теми имаме да обсъдим с гл.ас. Орлин Станчев, програмист в Kin + Carta, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, изследовател на далечни галактики и барабанист на група ALI. Нека не губим време! Как се раждат нови звезди в небето, в науката, в музиката? Ще се отправим към далечния Космос, за да научим как изкуственият интелект може да ни помогне да опознаем Вселената. Ще поговорим за това как новите технологии променят из основи парадигмата на науката. Ще потърсим общото между музиката, науката и програмирането. Не на последно място, ще поразсъждаваме за извънземните и за генералния изкуствен интелект. Кое се задава първо? От кое си струва да се притесняваме повече? Отлитаме! 10, 9, 8, 7….
32Как станахме №1 в света на олимпиадите по лингвистика?
България е начело с най-много златни медали от международните олимпиади по лингвистика! След 20 години история на този тип състезания отборът ни е първи. В класацията, публикувана в Уикипедия, тази година изпреварихме САЩ, зад страната ни са също отборите на Русия, Китай, Великобритания… Новината отекна онлайн, след като я сподели Александър Велинов – учителят, който през тези две десетилетия неизменно е близо до отбора. А през останалото време преподава и работи в софтуерната индустрия. Но как така отборът ни се озова на първото място? Какво представляват международните олимпиади по лингвистика и кое отличава добрите състезатели? Как така… шеметните купони се оказват един от големите фактори за невероятния успех? Защо днешните успешни състезатели не слушат музика, за разлика от предишните? Как, според днешния ни гост, прословутата правописна тема за пълния член… има неочаквано обяснение?
33„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“
Йордан Даракчиев води единствения у нас модул, в който само за година човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на изкуствения интелект. Как така Йордан, астрофизик по професия, създава това начинание, което вече за 5-и път дава основните познания на толкова хора? Как завършилите модула продължават в научни институти, във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи и дори създават свои начинания? Какво се изисква, за да успееш в света на машинното самообучение? С какво този тип технологии помагат да опознаем света, в който живеем? Кои са най-вълнуващите посоки, в които да очакваме новини, свързани с изкуствения интелект?
34Оптимус за оптимисти. Какво умее роботът на Мъск?
„Съвсем скоро физическата работа ще е само въпрос на избор“, убеден е Мъск. През септември се очаква да бъде представена първата версия на Оптимус – робота, който според неговия създател има потенциала да се превърне в по-голям бизнес дори от „Тесла“. Обещанията са до 2 години той да навлезе масово и да „освободи“ хората от редица задължения. Какво още си струва да знаем за Оптимус?
35„ИИ прави революция във фотографията“
„Фотографията работи с високо ниво на абстракция и метафоричност. Не очаквах, че скоро ще съществува подобен софтуер, но се оказа, че много съм грешал“, казва Ивайло Петров. Опитният фотограф е сред първите ентусиасти, получили достъп до нов изкуствен интелект, който според него има силата да донесе революция във фотографията и в начина, по който възприемаме света. Вижте какви чудеса изрисува ИИ по задачите, дадени му от Ивайло. И прочетете защо фотографът е толкова впечатлен от възможностите му.
36DALL·E, нарисувай ми овца!
Картинката е създадена от алгоритъм. „Тигър, който с притеснение очаква часа си при зъболекаря“, гласят указанията, които е получил. DALL·E определено заслужава сериозно внимание. Може да няма засукания мустак и ексцентричността на адаша си Салвадор, но прави вълнуващи неща. С помощта на изкуствен интелект той превръща описанието в изображение. При това само колко точно и креативно! Ще останете изумени от останалите примери…
37Сингулярност: когато компютрите станат по-„умни“ от нас
Компютрите стават все по-бързи и съвършени, в един момент ще излязат извън възможностите ни за оценка. Тази точка се нарича „технологична сингулярност“ и според Рей Кърцуайл – изследователя, който я популяризира, ще настъпи през 2045 г. Някои го смятат за гениален прогностик, други за шарлатанин. Така или иначе, струва си да поразсъждаваме дали в един такъв момент изкуственият интелект ще ни помогне да решим вечните човешки проблеми, или пък ще ни пороби…
38Интервю в… разкази?
Нашият събеседник в рубриката за интервюта на Дигитални истории има таланта да чете бъдещето. Николай Теллалов е любим писател и макар че отдавна е тълкувател и познавач на технологиите, живее, пазейки здравословна дистанция от тях. Ето какво има да каже в… разкази. Дигитални истории, миниатюри, които в безкрайно малко казват много.
