2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

мар. 1, 2023 | Истории

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

1 март 2023 | Истории

Начинанието Дигитални истории днес навършва две години!

Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:

  • Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
  • Над 3700 последователи в LinkedIn;
  • Над 600 души, абонирали се за мейллиста;
  • Над 190 000 читатели, влезли на сайта!

За тези две години начинанието:

  • Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
  • Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
  • Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.

Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

 

И така, ето кои са 10-те най-четени Дигитални истории две години по-късно.

 

1. „Как се пише?“ „Незнам“

Павлина Върбанова

Павлина Върбанова. Снимка: Светла Енчева

Мислите си, че теми като членуването и правописа не могат да вълнуват? Е, точно обратното!

Как се пише в дигиталния свят?

Кои са най-често търсените грешки?

Време ли е да отпадне ненужното правило за пълния член?

Защо е важно да се грижим за словото, за думите, които зареждаме с послания?

„Как се пише?“ е култов сайт за всеки българин онлайн, който се грижи за това да пише правилно. Срещаме се с неговата създателка Павлина Върбанова. Доктор по български език, тя не само знае как се пише, но и споделя напълно на доброволни начала знанието с всички.

Четете тук.

Още тематични четива:

 

2. Какво знаят за теб „Гугъл“ и „Фейсбук“? И защо това има значение?

Данни онлайн

Снимка: Sammy-Sander, Pixabay

„Ако нещо е безплатно, стоката си ти.“ „Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт“, казва Джарон Лание, изследовател, който много добре знае какво се крие днес зад фасадата на информационното общество.

Как така днес данните на милиарди потребители се оказват една от най-ценните стоки?

Какво „знаят“ най-големите за всеки от нас?

Защо е изключително важно винаги да имаме едно наум за следите, които остават?

Четете тук.

Още тематични четива:

3. 5 професии, които си отиват и 5, които идват с бъдещето

Професии от бъдещето

Технологиите променят драстично нуждите на обществото, които трябва да бъдат задоволени от ежедневния труд на индивидите му. Днес по-бързо и неусетно от всякога изчезват професии и се появяват нови. С цялата условност на това, че прогностиката в толкова динамична сфера е почти невъзможна, ще опитаме да обобщим.

Кои са петте професии, които скоро ще изчезнат?

Кои са петте, които ще бъдат най-търсени в близкото бъдеще?

Как изглеждат 5 професии, които само бихме могли да си представим, че ще съществуват?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

4. 2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Фантастика

1962 г. Фантастите от двете страни на Желязната завеса дават прогнозите си за това как ще изглежда светът през 2022-а. Какво ли са познали и къде са сбъркали?

През 1962 г. излиза първият брой на култовото списание „Космос“ и в него е публикуван материалът „Прозорец към бъдещето“, събрал прогнозите на „съветските фантасти“ за онова, което идва след десетилетия.

Малко по-късно създателят на модерната фантастика Айзък Азимов също събира своите прогнози в невероятно есе.

Кои ли са най-изненадващите очаквания?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

5. „Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

Валентин Михов

Блокчейн технологиите не спират да бъдат сред най-важните и акуталните теми и все още оставят огромни въпроси. Какви ли? Ето няколко примера.

Какво е важно да знае всеки, решил да инвестира в криптовалути?

Как изглежда бъдещето на децентрализираните финанси?

Какви са технологичните рискове?

Какво ще се случи, след като бъде миниран и последният биткойн?

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален поглед към блокчейн технологиите.

Четете тук.

Още тематични четива:

 

6. Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

„Едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар.“

Този любим събеседник на Дигитални истории рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по доста своеобразен начин.

В едно незабравимо четиво ни гостува истинска звезда и смислен инфлуенсър. Котаракът Румен!

Четете тук.

Още тематични четива:

 

7. „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?

Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?

Този тип ИИ е неочакван хит, изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?

Четете тук.

Още тематични четива:

 

8. „До 5 години ИИ ще промени всяка област от живота ни“

снимка: Добрин Кашавелов

„Само в рамките на 5 години технологиите, базирани на изкуствения интелект, ще навлязат във всяка област. Те ще са край нас от раждането до смъртта ни“.

Наистина ли толкова скоро технологиите, задвижвани от ИИ, ще проникнат във всяка човешка област? Как ще изглежда животът ни тогава?

Закъснели ли сме с опитите да въведем етични правила в този тип разработки? Идва ли времето на генералния изкуствен интелект?

Доц. Мариана Тодорова е футуролог, работи в Института по философия и социология към БАН.

Близкото технологично бъдеще все по-често звучи като сбъднала се научна фантастика…

Четете тук.

Още тематични четива:

 

9. Григорий Перелман. Последният луд гений

Григорий Перелман

снимка: Heidelberg Laureate Forum

Математикът Григорий Перелман се превърна в световна звезда, след като реши една от „Задачите на хилядолетието“, важни за технологичното развитие на цялото човечество.

После… отказа полагащите му се като награда 1 милион долара!

Историята на безспорния математически гений на нашето време е не само интересна, но и доста поучителна…

Четете тук.

Още тематични четива:

 

10. Ловецът на фалшиви новини

Преслав Наков

Снимка: Владимир Мачоков

Алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана. Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси от дезинформацията.

Срещаме се с неговия създател – проф. Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на машинното самообучение.

Четете тук.

А после: срещаме се отново с проф. Наков, за да поговорим за следващите големи въпроси.

Кои са най-актуалните посоки, от които да очакваме новини в света на изкуствения интелект и конкретно в обработката на текст? Къде ентусиазмът идва в повече на фона на реалността?

Близо ли сме до генералния ИИ, който може да наподоби и дори задмине човека? Възможен ли е изобщо той?

Трябва ли това да ни плаши, или напротив – да ни изпълва с ентусиазъм за бъдещето?

Четете тук.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This